Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Вазов Иван Минчов

Драгота. Споменът за Борислава пак замрачи душата му. Това винаги става с него, и в най-веселите минути. Да вървим и ние. (Тръгва.)

Гавраил(на Контофре). Бароне, деспот Слав бил в тая килия. Трябваше друга килия да му се даде. Не бива чужд човек тука…

Контофре. Говорих с царя, но той каза усмихнато: „Оставете го. Не сърдете деспота. Ще каже, че му грабвам сега и килията.“

Драгота. Бароне, ти ще бдиш добре тая нощ?

Контофре. Аз и франките

ми ще бъдем на пруста; Фуркас с куманите ще пазят портите. (Излиза.)

Кир Тодор(с меден глас). Има ли нужда да го пазим? Защо и от кого? Асен е едничкия цар, който може да каже за себе си: „Аз нямам врагове“.

Гавраил. Предпазливостта не вреди, деспоте.

Приязд. Тогава да починем. Лека нощ. (Излиза. Драгота и Моймир си приказват тихо. Гавраил се изправя до бухарията и гледа към двора.)

Хиацинт(към кир Тодора). Добре те доведе царят, да се разходиш, деспоте, и да навестиш дъщеря си.

Кир Тодор. Великият Асен е много милостив към мене. Добрите му отношения към нас сториха да забравим всички огорчения на съдбата — и Търново ни стана второ отечество. Благодаря ти за добрите грижи, които има за любезната ми дъщеря. Ох, и аз скоро ще потърся тук под расото на инок мир и спасение на душата си.

Моймир(на Драгота). Лека нощ. (Излиза.)

Хиацинт. Тая носия много те измени, деспоте.

Кир Тодор. Що да сторя, Асен пожела, та и на лов — расото бърка… Но какъв лов, аз ида повече да се поклоня тука на чудотворната икона.

Хиацинт. Лека нощ.

Кир Тодор. Благослови, отче. (Целува му ръката, после се изправя пред иконостаса богомолно.)

Драгота(на Хиацинт ниско, като излизат). Тоя светец де ще нощува?

Хиацинт. В килията, която е до моята. Там е и княз Гавраил. (Излизат, като Драгота му приказва още по-ниско. Гавраил и кир Тодор едновременно се извръщат един срещу други.)

Явление 2

Гавраил и кир Тодор, после Зоя.

Гавраил(отива бързо към кир Тодора). Значи, решено тука. Тоя манастир по благоприятствува на целта ни, нежели горския дворец. Той е по-отстранен.

Кир Тодор. Асен е сега в ръцете ни. Той е сега като мишка в клопка… Какво щастие за нас, че прокудихме Борислава!

Гавраил. И на тебе да се благодари за това, драги друже, на твоята удивителна досетливост. Защото, ако тогава, след прошката на Асеня, не бе ме посъветвал веднага да сплаша Борислава и пропусна из кулата, дясната ръка на Асеня би била сега тука, а не в лагера на ватаци. (Влиза отдясно Зоя.)

Зоя. Готово ли е всичко?

Кир

Тодор. Зоице, аз мога още от сега да те поздравя като българска царица.

Гавраил. Куманите са завардили портите. Никой нищо не подозира.

Зоя. С Асеня какво ще сторите?

Гавраил. Както е обичаят: щом падне короната от главата, и главата я последва.

Зоя. А болярите тука?

Гавраил. Клетва за вярност или нож.

Кир Тодор. Последното, Гавраиле: само мъртвите са безопасни. Най-напред — главата на Драгота.

Гавраил. Знам… Колкото за останалите боляри в Търново, казах ти: те са кучета, гладни за титли и за кокали. И мене ще лижат раболепно краката, както лижеха Асеневите. Но да се разделим. Зоице, иди в килията си… Ирина подозира ли нещо?

Зоя. Нищо… (Тръгва, па се извръща.) Не ви казвам лека нощ. Аз ще бдя. Ако омекне някоя десница или отслабне някое мъжество, дайте ми да знам: моите ще ги заместят.

Кир Тодор. Иди, няма да се посрамим, царице. (Зоя излиза отдясно.)

Гавраил. Да вървим. Фуркас ще ни чака в килията. (Излиза отляво.)

Явление 3

Кир Тодор.

Кир Тодор(злорадо). И така, отмъщавам си за Клокотница. Отмъщавам на тия варвари. Напущам земята им, нагазена от гръцка войска, обзета от смут, пламнала в междуособия и останала наполовина. Колко безсънни нощи прекарах, колко премеждия, додето подготвя гибелта на това проклето царство, вечно безпокойство за гърците. И Борислав, този ужасен лудньо, няма да даде мир на Гавраила. Крамоли, борби, кръвнини… Това струва десет Клокотници… (Чуват се стъпки насам.) Кой иде? (Бързо се изправя пред иконостаса богомолно, кръстейки се.) И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг, и дарувай здраве на христолюбивия цар Асеня… (Извръща се сепнато.) Нямало никой! (Добива пак свирепо изражение на лицето си.) Бих желал да видя Асеня, когато е в предсмъртни мъки, да се изкискам презрително пред замъгления му взор и да му кажа: „Асене, виж творецът на твоята гибел. Аз си отмъстих!“ И ще гълтам с наслаждение отчаяния му поглед. (Излиза отляво.)

Иринината врата се отваря и се показва Ирина.

Явление 4

Ирина и Тамара.

Ирина. Не ме сдържа… Още туптят гърдите ми, още горят устните ми от целувките, които му дадох… Той досега не видя Тамара, няма и да я види. Тя спи… Ние тръгваме тая нощ, бягаме оттука… Но защо се бави тъй много? Мисля, че изминаха няколко века.