Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
Шрифт:
Борислав. Тамаро, слушай.
Тамара. Изменник! Потънал до шия в тинята на позора. Да се опълчи против отечеството! Боже, на какво място съм била хвърлила сърцето си.
Борислав. Тамаро…
Тамара(затуля си в отчаяние очите плачуща). И аз съм го любила! Аз съм страдала за него! Аз презрях бащина воля, моминска чест, достойнство, светло бъдеще; жертвувах всичко за него. Аз не вярвах, че под мъжествената външност може да се крие такава черна душа. Станах нищожна княгиня и недостойна
Борислав. Тамаро, не ме презирай: аз бях отчаян, бях ожесточен против баща ти. Аз те мислех пратена в Неапол. Яростта ме заслепи. Но сега те намерих още по-прекрасна в тоя горд гняв… Тамаро, аз те любя, любя… Не ме гледай тъй гневно, не ме презирай. Аз остаям честен човек. И в гръцкия стан в гърдите ми тупаше пак българско сърце. Аз съм пак същия Борислав, когото ти любеше.
Тамара. Оня Борислав, когото любех, умря. Той бе велик, благороден, той имаше лаври на челото си, не петно от позор. Аз те не познавам. Ти си умрял за мене. Изменник! Изменник! (Затуля си очите.)
Борислав(мрачно). Не бях роден за изменник, но бащаната ти жестокост ме направи такъв.
Тамара. Бащината ми жестокост? Как смееш?
Борислав. Той ме бе осъдил да бъда ослепен в тъмницата през нощта.
Тамара. Как? Мълчи! Баща ми и тогата те милостиво прости, когато дигна меч против него, той те прости, моят добър, велик баща.
Борислав(смаян). Как, простил ме и тогава?
Тамара. Прости те, когато всички боляри предлагаха тежки наказния, а Гавраил смърт.
Борислав(поразен). Гавраил?
Тамара. Но той те прости. Може би — и моите сълзи помогнаха… Но когато те подириха да те зарадват с тая вест, ти бе избягал — избягал! — за да идеш при враговете му!… Горкият ми баща, той те мислеше най-напред удавен в Янтра. И как скърбеше за тебе! Той проля сълзи! А аз, и аз? Тогава поисках жива да се заровя, поисках да стана калугерица.
Борислав(хваща се за главата). Гавраиле, с кръвта си ще ми платиш! Ти отмъщаваше за позора си при Гарваново! Тамаро, Гавраил ме заблуди в тъмницата и нарочно ме пропусна да бягам, за да не узная царската милост.
Тамара. Как?
Борислав. Той ми каза сутринта в кулата си и други страхотии: че съм бил осъден вече на смърт. Че си била изпратена в Цариград… Но когато узнах в Родосто, че си била още в Търново, аз полетях като светкавица при тебе.
Тамара. И късно дойде. Баща ми наистина те осъди на смърт, като научи, че си жив, но изменник на отечеството. Ти сам си подари смъртта тука. Бягай!
Борислав(отчаяно). Гръмове небесни, треснете ме! Черни аде, зини, та ме погълни! Проклети, проклети Гавраиле! Да, ти си отмъсти, ти ме погуби. О, благородний Асене!
Тамара(уплашено). Идат войници за тебе, ти си умрял!
Борислав. Добре. (Вади меча си.)
Тропотът приближава. Чуват се викове: „Тук е Борислав!“.
Тамара. Скрий се! (Бута го в килията си и притваря вратата. Влиза Фуркас с десетина души кумани, войници с обнажени мечове и след тях Ирина.)
Явление 9
Тамара, Фуркас, Ирина, и войниците, после Борислав.
Ирина. Тук го търсете! (Към Тамара.) Няма, няма да го имаш! Той ще умре!
Фуркас(на войниците). Тук най-напред. Елате по мене! (Тръгват към Славовата килия.)
Тамара(затича се към бухарията и вика към двора). Преби се! Преби се! (Към Фуркаса.) Борислав се хвърли оттука на двора.
Фуркас(спира се). Оттам ли се хвърли?
Тамара(плачевно). Ах, той се преби на плочите.
Ирина(злорадно). Нека умре. Като не е мой, на никого да не бъде!
Фуркас. Гръмове и бесове! Но пребил се или не, аз искам да търкулна главата му през Гавраила. (На войниците.) Вървете! (Изскокват отдясно.)
Ирина(яростно на Тамара). Ти пак ми го отне, сега целувай кървавия му труп!
Тамара. Ужасна гъркиньо! (Ирина излиза отдясно. Тамара иде и отваря килията си. Борислав се показва.)
Явление 10
Тамара и Борислав.
Тамара. Бягай от прозореца ми!
Борислав. Ти ме спаси. Благодаря. Кажи на баща си, че слагам живота си и сабята си пред нозете му.
Тамара. Бягай. Той ще бъде неумолим. Каквито и да са причините, ти си все изменник, ти си запетнен пред нас и пред народа. Баща ми няма да те помилва и аз няма да ти простя. Друг би могъл да бъде извинен, но един Борислав — не! Ти си чер пред мене. Върви! Няма място за такъв човек в България, както няма място и в сърцето ми.