Цар Плъх
Шрифт:
— Дръж! — Той измъкна парите и ги натика в ръцете на Марлоу. — Бягай през оградата! Аз ще те прикривам, това е последната ни надежда.
— Няма да успея! Часовият ще ме види!
— Нямаме избор!
— Не мога, няма да успея!
— Промъкваш се, заравяш ги и се връщаш обратно по същия път! Аз ще те прикривам. Друг изход нямаме, разбери!
— Оня направо ще ме застреля. Ей го къде е — на две крачки! — простена Питър Марлоу. — Дай да се откажем!
Той се огледа наоколо с безумната надежда да открие друг път за бягство и при внезапното непредпазливо движение блъсна
— Слушай, Питър! Ако спасиш парите, аз ще ти спася ръката — побърза да обещае в отчаянието си Царя.
— Какво ще направиш?
— Чу ме! Тръгвай!
— Но как ще успееш да…
— Давай! — прекъсна го грубо Царя. — Само при условие, че спасиш мангизите!
Питър Марлоу впери за секунда поглед в Царя, после се измъкна от канавката, хвърли се към оградата и се промуши отдолу. Всеки миг очакваше куршум в главата. В същия момент Царя хукна към пътеката, спъна се нарочно и с гневен стон се строполи в праха. Часовият мигом се загледа натам, изсмя се подигравателно и когато отново се обърна, мярна само една сянка, която можеше да бъде всичко. Но в никакъв случай човек.
Питър Марлоу впи нокти в пръстта, пропълзя като див звяр сред усойния храсталак, затаи дъх и замря. Часовият идваше все по-близо и по-близо — ето кракът му стъпи на сантиметър-два от ръката на Питър Марлоу, после я прекрачи и бавно се отдалечи. Питър Марлоу събра сили и потъна дълбоко, дълбоко в храсталака, пет, десет, двадесет метра, все по-навътре в спасителния мрак. Най-сетне в безопасност! Тогава сърцето му сякаш отново заби и той трябваше да спре, за да си поеме дъх, да спре заради сърцето и болката в ръката. Ръката, която щеше да бъде спасена. Царя даде обещание — значи ще я спаси!
Остана да лежи прилепен до земята, отправил молитва за още живот, за още сили, за Царя.
Царя си отдъхна — Питър Марлоу бе успял. Стана и започна да се изтръсква от праха. В същия миг Грей и един полицай се озоваха до него.
— Не мърдай!
— Кой, аз ли? А, вие ли сте. Добър вечер… капитан Грей. — Царя се направи, че едва сега разпознава Грей в тъмнината. — Не ме пипай! — отмести той ръката на полицая, стиснала го за рамото.
— Арестуван си!
Грей бе целият потен и прашен.
— За какво… капитане?
— Претърсете го, сержант.
Царя спокойно се подчини. Сега вече парите не бяха у него и Грей нямаше за какво да се захване.
— Няма нищо, сър — докладва полицаят.
— Претърсете канавката! — нареди Грей и се обърна към Царя: — Къде е Марлоу?
— Моля? — вежливо попита Царя.
— Марлоу къде е, питам? — изрева Грей. „У тая свиня парите ги няма, Марлоу също го няма…“
— Ами може би се разхожда някъде из лагера… сър. Царя отговаряше любезно, но мисълта му нито за миг не се откъсваше от Грей и опасността, която дебнеше наоколо — усещаше, че тя не е отминала напълно. Недоброжелателни сенки се таяха край стената на затвора, хвърляха бърз поглед към тях и пак изчезваха.
— Къде са парите? — питаше Грей.
— Какви пари?
— Парите от продажбата на диаманта!
— Какъв диамант… сър?
Грей осъзна, че за момента губи играта. И
— Свободен си — каза Грей. — Този път се измъкна, но ще ми паднеш в ръчичките!
Царя тръгна по пътеката и през цялото време се подсмихваше вътрешно. „Мислиш, че ще те отведа при Питър, а, Грей? Е, ама ти си толкова хитър, та чак си наивен!“ В бараката намери Макс и Текс. Двамата трепереха от напрежение.
— Какво стана? — попита Макс.
— Нищо. Иди намери Тимсън. Кажи му да чака под прозореца. Искам да говоря с него. Вътре да не влиза, че Грей още дебне.
— Ясно.
Царя сложи кафе. Мозъкът му отново работеше усилено. Как да стане сега размяната? Какво да прави с Тимсън? Как да се изплъзне от Грей?
— Викал си ме, друже?
Царя не се извърна към прозореца, а само хвърли поглед към помещението. Американците разбраха намека и тръгнаха да излизат. Царя проследи с очи Дайно и се усмихна в отговор на киселата му усмивка.
— Ей, Тимсън — каза той, зает с кафето.
— Кажи, приятел.
— Заслужаваш да ти прережа гърлото.
— Не съм виновен аз, друже. Нещо се объркаха конците…
— Така де — искаше да пипнеш и парите, и диаманта.
— Не е престъпление да пробва човек, друже — ухили се Тимсън. — Друг път няма да се повтори.
— Ще видим!
Царя харесваше Тимсън. „Бързо чатка, проклетникът! Пък и вярно, не е престъпление да пробва човек, особено при такъв залог.“ А и Тимсън все още му трябваше.
— Ще направим замяната денем. Тогава е по-спокойно. Ще пратя да ти кажат кога.
— Добре, друже. Къде е англичанчето?
— Кое англичанче?
Тимсън се засмя.
— Ще се видим утре тогава.
Царя си изпи кафето и повика Макс да пази нещата. После предпазливо изскочи през прозореца и се отправи на прибежки към затвора, като гледаше да не излиза от сенките. Внимаваше да не го забележи някой, но не много, и доволен се усмихна, като усети Грей по петите си. Все пак продължи да се преструва най-старателно, че отива някъде тайно — връщаше се през бараките, свиваше ту наляво, ту надясно. Грей го следваше като хрътка и малко по малко Царя го отведе до вратата на затвора, после в двора и накрая вътре в сградата. Запъти се към килията на четвъртия етаж, озърна се предпазливо, преди да влезе, и остави вратата леко открехната. После на всеки четвърт час надничаше загрижено навън и това продължи, докато не пристигна Текс.
— Всичко е наред — съобщи той.
Значи Питър се е прибрал в лагера и играта може да се прекрати. Царя се върна в бараката и завари там приятеля си.
— Къде се губиш? — смигна му той.
— Ами ето, реших да намина малко към теб.
— Искаш ли кафе?
— Няма да ти откажа!
На прага се появи Грей, но не каза нищо, само надникна и огледа бараката. Питър Марлоу бе по саронг. Саронгът няма джобове. Офицерската лента си е на мястото…
Питър Марлоу отпи невъзмутимо от кафето и го погледна право в очите. След миг Грей се обърна и изчезна в тъмнината.