Част от секундата

Балдачи Дейвид

— И с виновен агент от тайните служби — допълни Кинг.

Джорст пак седна.

— Аз… просто не вярвам. Какви нови данни? — попита предпазливо той.

— Не можем да ви кажем в момента — отвърна Кинг. — Но нямаше да дойдем чак дотук, ако не вярвахме, че си струва да проверим.

Джорст извади кърпичка и избърса лицето си.

— Е, и по-странни неща са ставали. Така де, вижте например Кейт Рамзи.

— Какво е станало с Кейт? — бързо попита Мишел.

— Тя учеше тук, в „Атикъс“. Аз й преподавах. Кой би очаквал,

че ще реши да постъпи тъкмо в този колеж? Беше извънредно умна, като баща си. Можеше да отиде където поиска, но дойде при нас.

— Къде е сега? — попита Кинг.

— В Ричмънд. Аспирантка е във Вирджинския университет, факултет „Публична администрация“. Отличен факултет. Аз лично й написах препоръка.

— Как смятате, тя мразеше ли баща си заради онова, което е сторил?

Джорст се замисли, преди да отговори.

— Тя обичаше баща си. И все пак може да го е мразила в смисъл, че си е тръгнал и я е напуснал, поставяйки политическите си убеждения над обичта към нея. Не съм психиатър, просто изказвам предположение. Но нали знаете, крушата не пада далеч от дървото.

— Какво намеквате? — попита Мишел.

— Ходи на митинги, пише писма, подава заявления до държавни служители и граждански организации, публикува статии в алтернативни издания. Също като баща си.

— Значи може да го е мразила, че я е изоставил, но сега върви по неговия път?

— Така изглежда.

— А отношенията с майка й? — попита Кинг.

— Доста добри. Макар че може би я упреква донякъде за станалото.

— Че не е била до съпруга си? — попита Кинг. — Че ако са били заедно, нямало да се стигне дотам?

— Да.

— Не сте ли се срещали с Реджина Рамзи след смъртта на съпруга й? — попита Мишел.

— Не — бързо отговори Джорст, после се поколеба. — Естествено, виждали сме се на погребението и още няколко пъти, докато Кейт учеше тук.

— Помните ли каква беше причината за смъртта й?

— Свръхдоза.

— Тя не се ли омъжи повторно? — попита Кинг.

Джорст леко пребледня.

— Не. — Той се окопити и забеляза любопитните им погледи. — Извинявайте, разговорът е много болезнен за мен. Те бяха мои близки приятели.

Кинг отново огледа лицата на хората от снимката. Кейт Рамзи изглеждаше около десетгодишна. Имаше умно, изпълнено с обич лице. Стоеше между родителите си и стискаше ръцете им. Мило, любещо семейство. Поне на пръв поглед.

Той върна снимката.

— Случайно да се сещате за още нещо?

— Нищо не ми идва наум.

Мишел подаде на Джорст визитна картичка с телефонните си номера.

— За всеки случай, ако си спомните някоя подробност — обясни тя.

Джорст погледна картичката.

— Ако е вярно твърдението ви, че е имало друг убиец, какво точно би трябвало да извърши? Да чака като резерва в случай, че Арнолд се провали?

— Или — каза Кинг — може би през онзи ден е трябвало да умре още някой.

35

Когато

се свързаха с факултет „Публична администрация“ към Вирджинския университет, Кинг и Мишел узнаха, че Кейт Рамзи в момента отсъства, но я очакват да се върне до два-три дни. Потеглиха обратно към Райтсбърг, където Кинг помоли да спрат на паркинга пред един голям магазин за хранителни стоки в центъра.

— Мисля, че ти дължа вечеря и бутилка хубаво вино — обясни той, — след като те влачих къде ли не.

— Е, беше по-забавно, отколкото да стоя на входа с пистолет, докато някой политик се моли за гласове.

— Браво, напредваш.

Изведнъж Кинг се втренчи през прозореца. Явно му бе хрумнало нещо.

— Хей, това изражение ми е познато. Какво ти минава през главата? — попита Мишел.

— Помниш ли, Джорст все повтаряше, че колежът извадил голям късмет, като привлякъл преподавател от ранга на Рамзи, че учени от Бъркли и национални експерти рядко благоволявали да обърнат внимание на колежи като „Атикъс“?

— Да, и какво?

— Видях в кабинета дипломите на Джорст. Учил е на свестни места, но не от най-реномираните. А предполагам, че и останалите професори не са били звезди като Рамзи и може би затова са се притеснявали от него.

Мишел кимна замислено.

— И тъй, защо един блестящ ум с докторат от Бъркли и национален експерт в крайна сметка става преподавател в място като „Атикъс“?

Кинг я погледна.

— Именно. Ако трябваше да предполагам, бих казал, че Рамзи е имал тайни, които е държал да останат неразкрити. Може би от времето на протести. Може би затова го е напуснала и жена му.

— Но това не би ли излязло наяве след убийството на Ритър? Трябва да са проверили под лупа цялото му минало.

— Може и да не са разбрали, ако е било добре прикрито. Става дума за период много преди убийството. А шейсетте години бяха смахнати времена.

Докато лъкатушеха из магазина и избираха продукти за вечеря, Мишел забеляза, че клиентите зяпат Кинг и си шушукат. На касата Кинг потупа по рамото един мъж, който усилено се преструваше, че не го забелязва.

— Как я караш, Чарлс?

Човекът се обърна и пребледня.

— А, Шон. Благодаря, добре съм. А ти? Искам да кажа…

Той млъкна, смутен от собствения си въпрос, но Шон продължи да се усмихва.

— Зле, Чарлс, направо зле. Но несъмнено мога да разчитам на теб, нали? Помниш ли как преди няколко години те отървах от оная гадна история с данъците?

— Какво… аз… о, Марта ме чака отвън. Довиждане.

Чарлс бързо изтича от магазина и скочи в микробус мерцедес, каран от миловидна жена с побеляла коса, която зяпна от изумление, когато съпругът й взе да разправя какво е станало. След миг колата потегли с пълна скорост. Докато излизаха с покупките, Мишел каза: