Част от секундата
Шрифт:
Той насочи пистолета към Кейт. Кинг също вдигна оръжието.
— Всъщност, Сид, съкратих вариантите ти за избор до един-единствен.
— Патроните са халосни — каза Морс. — Ти го откри преди няколко минути.
— Затова избих пистолета на Кейт и го взех, когато изгаснаха лампите.
— Блъфираш.
— Тъй ли? Пистолетът ми е на пода. Но ако се опиташ да провериш, ще те застрелям. Същият трик като онзи, който ти използва в асансьора. А двата пистолета изглеждат съвсем еднакво. Няма начин да ги различиш. Но иди да погледнеш.
Физиономията на Морс вече не беше толкова самоуверена.
Кинг използва момента.
— Какво ти става, Сид? Малко си нервен, а? Не е нужна смелост, за да стреляш по невъоръжени хора или да давиш старици във ваните им. Но сега ще видим колко си храбър наистина, защото вече не стоиш на сигурно място зад кулисите. Ти си звездата на представлението, излизаш на преден план и цялата публика чака.
— Ти си калпав актьор. Дързостта ти е крайно неубедителна — отговори Морс, но гласът му звучеше напрегнато.
— Прав си. Не съм актьор, но и не ми трябва, защото това не е измислена сцена. Куршумите са истински. Поне един от двама ни ще умре и няма да излезе на бис. Най-вълнуващото в театъра е двубоят, тъй че дай да започнем двубой, Сид. Само ти и аз. — Кинг положи пръст върху спусъка. — Ще броя до три.
Погледът му се впи в очите на Морс, който бе пребледнял и дишаше тежко.
— Хайде, недей да се плашиш. Аз съм само един бивш агент от тайните служби. Вярно, убил съм няколко души в престрелка, но чак пък толкова ли ме бива? Както сам каза, не съм на твоето ниво. — Кинг помълча, сетне започна да брои. — Едно…
Ръката на Морс затрепери и той направи крачка назад. Кинг стисна пистолета.
— Не съм стрелял от осем години. Помниш кога беше последният път, нали? Ръждясал съм. При това слабо осветление дори и от толкова близо най-много да те улуча в дроба или в корема. Но все пак ще умреш.
Морс дишаше все по-тежко. Направи още крачка назад.
— Две. — Кинг не изпускаше от поглед лицето на Морс. — Стреляй право в целта, Сид, и не забравяй да се поклониш, докато падаш на пода с грамадна дупка в гърдите. Не се бой, смъртта ще е мигновена.
Преди Кинг да изрече „три“, Морс изкрещя. Лампите изгаснаха и Кинг светкавично се приведе. Над главата му профуча куршум. Той въздъхна от облекчение. Хитрината му бе успяла.
Минута по-късно жената, която бе застреляла Мишел, крачеше в мрака към Кинг покрай картонените фигури. Щом лампите изгаснаха, Таша си бе сложила очила за нощно виждане и сега се ориентираше безпогрешно, докато Кинг беше като слепец. Тя отмина падналата Мишел, после се промъкна между две от дървените поставки. Кинг бе отстъпил в ъгъла заедно с Кейт, но от мястото си Таша го държеше
Таша се прицели с усмивка. Убийствата бяха неин занаят. И сега щеше да прибави още две имена към списъка си.
Тих шум зад нея я накара да се завърти. Ярък лъч на фенерче нахлу в очите й, заслепи я, а след него връхлетя нещо много по-твърдо. Куршумът, който се заби в главата на Таша, прекъсна веднъж завинаги престъпната й кариера.
Мишел се изправи с треперещи крака. Разтърка гърдите си, където куршумът бе улучил бронираната жилетка, която взе от Симънс. Силата на удара я бе повалила почти в безсъзнание. Болеше ужасно, но беше жива. За щастие успя да се намеси тъкмо навреме.
Използвайки фенерчето си, тя откри Кинг и Кейт.
— Извинявайте, имах малко проблеми, иначе щях да ви подкрепя по-рано. Добре ли сте?
Кинг кимна.
— Видя ли Сидни Морс?
— Сидни ли стои зад всичко това? — смая се Мишел. Кинг кимна. — Мислех, че е Питър Морс.
— И аз самият го проумях съвсем наскоро. Имаш ли нож?
Тя му подаде ножа си.
— Взех го от Симънс заедно с фенерчето. Какво ще правиш?
— Чакай ме в коридора. И вземи Кейт със себе си.
Мишел и Кейт тръгнаха към вратата. Кинг бавно се отправи към асансьора, където все още висеше Джоун. Провери пулса й. Беше жива. Той отряза въжетата, метна я на рамо и изтича при Мишел и Кейт.
Изведнъж Кинг отпусна Джоун на пода, надвеси се над нея и задиша тежко. Ефектът от рискования сблъсък с Морс най-сетне си казваше думата.
— Какво ти е? — попита Мишел.
— Нищо — отвърна раздразнено той. — Мисля, че ще ми призлее.
— Ти блъфираше за пистолета, нали? — обади се Кейт. — Не беше моят.
— Да, блъфирах за пистолета — процеди той през зъби.
Мишел сложи ръка на рамото му.
— Ще ти мине.
— Твърде съм стар за тия мъжкарски изпълнения. — Кинг дълбоко си пое дъх и се изправи. Сетне внезапно запита: — Усещаш ли мирис на дим?
Втурнаха се към изхода и там се натъкнаха на ужасения Бруно. Той посочи напред по коридора, където пламъците вече бяха непроходими. Друга огнена стена преграждаше пътя към горните етажи.
Мишел забеляза черен кабел на пода. Посочи го на Кинг.
— Дали е каквото си мисля?
Кинг се вгледа и лицето му пребледня.
— Заредил е сградата с експлозиви. — Той бързо се огледа. — Добре, не можем да излезем и не можем да отидем нагоре. — Погледна към другия край на коридора. — Ако си спомням добре, оттам се отива в мазето. А то няма изход.
— Един момент — прекъсна го Мишел. — Можем да се измъкнем през мазето.
75
Втурнаха се към сутерена, гонени от дима на пожара. Долу лампите светеха, тъй че можеха да виждат сравнително добре.