Черен лед
Шрифт:
— Добре дошли в моямузей, доктор Макфарлън — рече той и раздруса ръката му. — Бих ви бил благодарен, ако отстъпите от тревистото ни хълмче, обаче. В онази пушка има още няколко истински патрона. — Обърна се към Гарса: — Съвършено съвпадение. Разрешихме този случай. Няма нужда от повече опити.
— Значи току-що приключихте точно тозипроект? — попита Макфарлън.
Глин кимна.
— Наскоро се появиха нови доказателства, които се нуждаеха от допълнителен анализ.
— И какво открихте?
Глин го изгледа хладно.
— Може би ще
— Много интересно. Но това сигурно струва маса пари. Кой ги плаща?
Последва многозначително мълчание.
— Какво общо има всичко това с инженеринга? — не се сдържа Макфарлън.
— Много. Всичко. ЕИР е пионер в науката за анализиране на провалите и половината ни дейност е в тази сфера. Да се разбере как точно нещата се провалят е много важен компонент в решаването на инженерните проблеми.
— Но това…? — Макфарлън кимна по посока на възстановката.
Глин се усмихна едва доловимо.
— Убийството на един президент е доста голям провал, не мислите ли? Да не говорим за извършеното през куп за грош разследване. Освен това нашата работа по анализирането на такива провали ни помага да поддържаме безупречното си инженерно реноме.
— Безупречно?
— Точно така. ЕИР никога не се е провалял. Никога.Това е нашата запазена марка. — Той даде знак на Гарса и закрачиха към вратата. — Не е достатъчно да се разбере какда направиш дадено нещо. Трябва да анализираш и всяка възможност за провал. Само тогава можеш да бъдеш сигурен в успеха. Ето защо никога не сме се проваляли. Не подписваме договор, преди да знаем, че ще успеем. И тогава гарантираме успеха. По нашите договори никога не е имало рекламации.
— Затова ли още не сте подписали договор с Музея на Лойд?
— Да. Именно по тази причина сте тук днес. — Глин извади тежък, красиво гравиран златен часовник от джобчето си, погледна колко е часът и го мушна обратно. След това завъртя рязко дръжката на вратата и пристъпи през прага. — Елате. Останалите ни чакат.
7.
Главна квартира на ЕИР
13:00
След кратко изкачване с товарен асансьор и лабиринт от бели коридори Макфарлън бе въведен в заседателна зала. С нисък таван, обзаведена аскетично, тя бе сякаш нарочно толкова скромна, колкото пък разточителна беше залата за конференции на Палмър Лойд. Нямаше прозорци, по стените не висяха гравюри — имаше само кръгла маса от някакво екзотично дърво и затъмнен екран в дъното на помещението.
Около масата седяха двама души, които се вторачиха изпитателно в него. По-близо бе тъмнокоса млада жена, облечена в работен комбинезон. Не можеше да се каже, че е красива, ала кафявите й очи бяха живи, със златисти отблясъци. Те се спряха върху него някак язвително, от което той се почувства неудобно. Беше средна на ръст, стройна, без да блести с нещо особено, ако се изключи здравословния бронзов загар по бузите й.
Мъжът до нея бе облечен в бяла лабораторна престилка. Беше слаб като вейка, с лош тен. Единият му клепач бе леко приспуснат, което му придаваше веселяшки
Глин кимна.
— Това е Юджийн Рошфор, инженеринговият мениджър. Специализира се в уникални инженерни проекти.
Рошфор прие комплимента със свиване на устните си, които за миг побеляха.
— А това е доктор Рейчъл Амира. Тя започна при нас като физик, ала твърде скоро след това започнахме да използваме рядката й дарба на математичка. Ако имате проблем, тя ще ви състави уравнението му. Рейчъл, Джийн, моля запознайте се с доктор Сам Макфарлън. Ловец на метеорити.
Те кимнаха в отговор. Макфарлън усети погледите им, докато отваряше куфарчето си и раздаваше папките. Почувства как напрежението му се завръща.
Глин пое папката си.
— Бих искал първо да очертая проблема в общи линии, а след това да пристъпим към дискусия.
— Разбира се — рече Макфарлън и се настани на стола си.
Глин се огледа, сивите му очи бяха непроницаеми. След това измъкна снопче листа от джоба на сакото си.
— Първо, малко обща информация. Целта е малък остров, известен като Исла Десоласион, в най-южната точка на Южна Америка, от архипелага на нос Хорн. Намира се в чилийски териториални води. Дълъг е около осем мили, широк — три мили.
Замлъкна за миг и отново огледа останалите.
— Нашият клиент Палмър Лойд настоява да се заемем с работата във възможно най-кратък срок. Безпокои се от евентуално съперничество от страна на други музеи. Това означава да се работи в условията на разгара на южноамериканската зима. На островите нос Хорн температурите през юли варират от точката на замръзването до около трийсет и пет градуса под нулата. Нос Хорн е последната значителна земна маса в южните ширини извън самата Антарктида, намира се на около хиляда мили по-близо до Южния полюс, отколкото най-южната точка на Африка — нос Добра Надежда. През периода, в който се предвижда да работим, можем да очакваме пет часа дневна светлина.
— Исла Десоласион не е гостоприемно място. Гол, изложен на вятъра, предимно вулканичен, с някои седиментни басейни от Терциария. Островът се разделя на две от голям глетчер, в северния му край има стар вулканичен кратер. Приливите варират от десет до единайсет метра и половина вертикален воден стълб, а приливно-отливните течения обмиват архипелага със скорост шест възела.
— Чудесни условия за пикник — промърмори Гарса.
— Най-близкото селище е на остров Наварино, в протока Бийгъл, на около четирийсет мили северно от архипелага Хорн. Там има чилийска военноморска база на име Пуерто Уилямс, около която са струпани бордеите на индианци местисо.
— Пуерто Уилямс ли? — попита Гарса. — Мислех си, че става дума за Чили.
— Целият район е картиран първоначално от англичаните. — Глин остави бележките си на масата. — Доктор Макфарлън, доколкото разбрах, вие сте били в Чили.
Макфарлън кимна.
— Какво можете да ни кажете за военния му флот?
— Очарователни момчета.
Последва кратко мълчание. Рошфор, инженерът, започна да почуква с молива си върху масата с раздразнен ритъм. Вратата се отвори и един келнер сервира сандвичи и кафе.