Денят не си личи по заранта
Шрифт:
— Може би трябва да се извиня за одевешния инцидент — подхваща отново американецът. — Не виждам как другояче бих могъл да нарека тази вечеря, освен „инцидент“, но ако някой дължи извинения, това съм не аз, а нашият общ приятел.
Той отпива едра глътка скоч. Ако съдя по калибъра на глътката, а също и по преполовената бутилка, изглежда, е почнал да засилва темпото. Обичайна болест за някои шпиони в оставка. След като цял живот си бил принуден да съблюдаваш мярката, идва момент, когато това
— Бях казал на Ерлих, че съм готов да ви видя, и бях предложил място и час на срещата — обяснява Томас. — Не съм канил обаче за свидетели нито него, нито приятелката му. Вие — също, надявам се.
— Естествено — кимам.
— Така и предполагах. Ерлих обаче твърди, че е дошъл по ваше желание и че изобщо вие сте настоявали връзката между вас и мене да се извършва чрез него. Наистина ли се нуждаете от посредник?
— Посредникът дойде по необходимост — отвръщам. — Най-добрите сделки, както знаете, се вършат на четири очи.
— Драго ми е да чуя, че сме на едно мнение по въпроса — промърморва одобрително американецът.
Той вдига чашата, пресушава я, налива си отново и пуска в скоча две кубчета лед.
— Не забравяй и мене, Хенри — обажда се глезено Сандра.
— Прощавай, мила.
Американецът сервира на дамата си и отново се обръща към мене:
— Значи, по първия въпрос сме съгласни: Ерлих остава вън от сделката.
— Стига да е възможно — отвръщам, понеже усещам, че Мод под масата ме притиска с изкусителното си пълно бедро. — Аз все пак ще имам нужда от човек за транспорта.
— Това си е ваша работа, мистър Каре. Ако Ерлих ви е необходим за транспорта, използувайте го. Това си е ваша работа.
— В такъв случай всичко е наред — избъбрям, след като отново бивам подканен от бедрото на дамата.
— Сега, вторият въпрос: Трябва да призная, че в началото се отнесох към вашата оферта с известно недоверие. И за да бъда искрен докрай, ще добавя, че то още не ме е напуснало съвсем. Аз, знаете, съм свикнал да боравя с определени числа и с точно упоменаване на артикулите.
— Разбирам ви — кимам, усетил ласката на сластното бедро. — Но вашето недоверие едва ли е било по-силно от моето спрямо хер Ерлих. Не мога да лансирам конкретни предложения, преди да съм се уверил, че имам работа със сериозни партньори. Доколкото си спомням, ние дори говорехме с вашия познат за стъклария.
— „Стъклария“, ха-ха! — засмива се Томас. — Да, той наистина ми каза, че сте си послужили с тоя странен термин.
Американецът поема доза скоч, пали нова цигара и произнася с друг тон:
— Готов съм да приема вашата стъклария като пробна увертюра,
— Не виждам защо трябва да отлагаме — отвръщам под диктовката на бедрото.
— В такъв случай чакам да чуя анонса ви — оповестява Томас.
И за да не чака напразно, отпива нова глътка.
Импозантното бедро на Мод е плътно долепено до мене, но без да ме дразни в момента с нервни подбутвания. Дамата разбира, че отговорът предполага известно обмисляне, тъй като с Уйлям не сме стигали до уточняване на цифри.
— Обясних още в началото на хер Ерлих, че съм привърженик на едрите партиди. Но понеже в случая се касае за първа сделка, подир която ще последват и редица други…
— Може да последват, а може и да не последват — поклаща глава Томас. — В пазара на оръжието ситуациите бързо се менят. Тъй че ако ми позволите един съвет, не правете пробна сделка, а прибирайте, колкото можете да приберете.
— Съгласен съм. Но аз още не знам какво можете да ми предложите.
— Нима Ерлих не ви е осведомил?
— Съвсем повърхностно. Подхвърли нещо за пистолети и ръчни гранати.
— И автомати. И карабини — с дълги или срязани цеви. И леки картечници. И дори минохвъргачки, ако ви влизат в работа. Изобщо щандът е добре гарниран. Остава да направите избора си.
— Изборът е лесен. Интересува ме всичко, освен картечниците и минохвъргачките. Да, всичко, плюс необходимите количества муниции. Но понеже става дума за количества, съгласете се, че ми е трудно да ги уточнявам, преди да съм чул цената.
— Предполагам, че знаете каква е текущата цена на въпросните артикули.
— Приблизително.
— Е, добре върху тази цена ще ви направя трийсет на сто отстъпка, ако, разбира се, обемът на партидата го заслужава.
— Но вашата стока е остаряла…
Бедрото е престанало да ми дава сигнали, вероятно успокоено за съдбата на пазарлъка. Ала то е все тъй плътно долепено до мене, сякаш за да ми демонстрира моралната си подкрепа.
Томас е вдигнал чашата, но преди да отпие, ме поглежда и примигва с очи, за да отстрани въображаемата прашинка под клепачите.
— А коя стока не е остаряла? Че нали оръжието става стока едва когато остарее. С новото не разполагат даже армиите. Новото, драги, още се пробва на полигоните.
— Прав сте. Ще се съгласите обаче, че съществуват различни степени на демодираност.
— Аз ще ви доставя възможно най-новото от старото — уверява Томас. — Ще ви предложа същото, с което само преди две години бе въоръжена нашата армия. Изобщо, нещо далеч по-модерно от всичко онуй, което в момента трещи и храчи огън из африканските пущинаци и Близкия изток.