Денят не си личи по заранта
Шрифт:
Той замълчава. Сетне произнася, сякаш на себе си:
— Значи, търсят ви. Това трябваше да се очаква. Въпросът е, кой е натиснал алармения звънец: Райън или Томас?
— Райън няма интерес да го натиска, след като е прибрал парите.
— Банкнотите бяха фалшиви, всички до една, Майкъл. Служебен реквизит, нищо повече. Нима допускате, че ще плащам с истински долари на един мошеник. Райън има известни основания да ви предаде, след като сте му изпратен от Томас. А Томас има също своите основания, след като сте сключили сделката с Райън.
Той забучва замислено една цигара в ъгъла на устата
— Как сме с цигарите? — питам, като запушвам на свой ред.
— Цигари има предостатъчно. Също както и уиски. Какво ще кажете за чаша утринен скоч?
— Готов съм на всичко, способно да притъпи това адско чегъртане в стомаха.
В стаята цари полумрак. Топъл полумрак. И душен. Също както в оная стая от кошмара ми. Наистина в тази тук има и врата, и прозорци, но излизането не е за препоръчване. Капаците са плътно затворени. Ако през цепнатините изобщо прониква някакъв въздух, той трябва да е в нищожни количества.
Ние седим край ниската масичка, излегнати в старите, ухаещи на плесен кресла, и вкусваме уискито без излишно престараване. Един късмет все пак, че хладилникът работи.
— Да, Райън или Томас, това е проблемът — разсъждава гласно Сеймур.
— Какво значение за вас? Нали операцията ви е вече изпълнена.
— Но вие, Майкъл?
— Не ме убеждавайте, че сте се загрижили чак дотам за съдбата ми.
— Въпросът за съдбата ви наистина е висящ. А аз не обичам висящи въпроси.
— Изглежда, това е последният въпрос, който ви е занимавал, и единственият, за който нямате решение.
— Съвсем не. Само че с вчерашния взрив хвръкнаха във въздуха и готовите решения. Сега ще трябва да чакаме. А това ни дава възможност и да мислим.
— Странно, че не сте се спрели на най-простото.
— Да. Идеята да ви ликвидирам е наистина изкусителна. Обаче аз я елиминирах още в момента, когато сключих договора с вас.
Той замълчава, протяга ръка към чашата скоч, сетне променя решението си и отново се отпуска в креслото.
— Длъжен съм да изпълня задълженията си, Майкъл, особено сега, след като вие изпълнихте своите. Ако изключим отделни естествени пориви за откопчване, вие се държахте доста почтено.
— Кажете по-скоро, че не е в интереса ви да ме премахнете.
— Може и така да го приемете — свива рамене американецът.
Той подтиска една прозявка и добавя:
— Знаете, че не държа да минавам за благодетел.
— Знам по-скоро обратното. Нали в Копенхаген искахте тъкмо това, да станете мой благодетел. И нали бяхте благодетел на Грейс.
— Опитах се, но без успех. Изглежда, че в този свят никой на никого с нищо не може да помогне.
— Вие така и не казахте какво е станало с Грейс.
— Нямам понятие. Тя отдавна е извън моя обсег. Изобщо съжалявам, но не мога да ви я сервирам. Впрочем аз и тогава не ви я сервирах. Вие просто ми я отнехте.
— Временно.
— Напротив: завинаги. От това аз лично не загубих бог знае какво, но за Грейс то бе началото на края.
— Наказали сте я по служебна линия.
— Не съм я наказвал по никаква линия, а най-малко — служебно. Служебно тя си изпълни задачата. Хвърли ви въдицата, без сама да си дава сметка, че го прави. И ако вие отказахте да налапате въдицата,
Той отново протяга ръка към чашата, сетне отново променя решението си.
— Да, в служебно отношение тя не ми изневери. А колкото до другата изневяра… каква претенциозна дума… колкото до другата изневяра, аз, знаете, не съм сантиментален човек.
— И все пак какво стана с Грейс, ако не е тайна?
— Защо да е тайна? Депресията трудно може да остане в тайна. Именно — депресията. Един затрогващ и мил подарък от ваша страна.
— От моя страна?
— А от чия? Похарчих немалко усилия, за да възпитам това момиче в дух на резервираност, недоверчивост, хладина, изобщо да го направя устойчиво на шоковете и рисковете, с които ни затрупва днешният свят. Признавам, че съм провеждал възпитателната си операция по-скоро с професионални намерения, отколкото с филантропични. И все пак дресировката бе от полза за Грейс. Щеше да бъде от полза, ако не бяхте се явили вие, за да разрушите всичко.
Той за трети път протяга ръка и най-сетне набира кураж да поеме чашата и да отпие глътка. Сетне, установил, че като никога в устата му не дими цигара, повторно протяга ръка към пакета кент и запалката.
— Допускам, че малко ви надценявам — забелязва американецът, като ми отправя гъста струя дим. — Това ми е привичка, по-скоро да надценявам противника, отколкото да го подценявам, защото първата грешка е по-безобидна от втората. Тъй че и в случая нищо чудно причината за драмата да не е толкова у вас, колкото у самата Грейс, у слабостта на Грейс. И най-аскетично дресираната жена винаги носи у себе си нещо от самката. Самката, дълбоко притаена, продължава да съществува и да мечтае за реванш. А щом се появи съответният мъжкар, тя тутакси излиза от нелегалност и цялата дресировка отива по дявола. Така че ако не бяхте вие, вероятно щеше да бъде друг. И все пак не друг, а вие, именно вие й оставихте за спомен този малък подарък — депресията.
— Наистина ме надценявате. Аз не съм единственият мъж по тия географски ширини и ако Грейс е изпитвала нужда от мъж…
— Грешите, драги — прекъсва ме Сеймур. — Не бъркайте Грейс с Дороти. Грейс не е Дороти, и в това е може би нещастието й. Странно, как не долавяте разликата, след като сте имали щастието или отегчението да спите и с двете. За Дороти смисълът на живота е в задоволяване на плътските нужди, докато при Грейс влечението се съпровожда освен от сърбеж в гениталиите, но и от сърбеж в мозъчното вещество. Изобщо страстта се проявява, гарнирана с интелектуални фантазии. Такива жени не се хвърлят върху първия срещнат. Такива са по-капризни в избора си.
— Пак почвате да ме надценявате.
— Едва ли. Даже съм недоумявал: с какви ли достойнства сте успели да събудите апетита у тая злояда жена.
— Когато недоумявате, то не е за дълго. Вие винаги успявате да стигнете до отговора. До някакъв отговор.
— Естествено, И дори съм готов да ви разкрия заключението си.
— Винаги е интересно да научиш как изглеждаш в очите на другия — промърморвам, като притварям очи.
— Не, това вие, поне за сега, няма да научите. Става дума не как изглеждате в моите очи, а как сте изглеждали в очите на Грейс.