Дълга целувка за сбогом

Ливайн Пол

Сержантът ме погледна и поръча на партньора си да провери къщата. По-младото ченге кимна и бавно тръгна към затъмнената крепост. Нямаше закъде да бърза. Банално произшествие — удавяне в плувен басейн.

Сержантът седна на ръба на моя шезлонг. Дървото изпука под тежестта му. Имаше хлътнали гърди, бирен корем и наближаваше пенсионна възраст. Полицаите в Корал Гейбълс не са като онези свирепи ченгета от центъра. Няма как да се озверят, обикновено работата им е да смъкват котенца от дървета. Скъпи котенца от скъпи дървета.

Сержантът ме потупа

по крака през одеялото.

— Ще откараме тялото в моргата. Трябва да го направим според член 406, параграф 11.

Чарли Ригс кимна.

— Параграф 11. Значи съдебният лекар ще реши дали да се извърши аутопсия.

Сержантът пак се обърна към мен.

— С доктор Ригс се знаем от двайсет години. Нищо няма да пиша в протокола, но защо не го оставим да я прегледа още сега?

Погледнах умолително Чарли и той кимна. Сержантът застана отгоре с грамадния си ръчен прожектор. Чарли обхвана главата й с шепи, опипа черепа и врата. Провери под ноктите. Огледа ръцете и краката.

По-младото ченге тръгна към патрулната кола да докладва в участъка. Сержантът запали цигара и отиде към кея да се любува на „Кори“. Кой знае, може и той да имаше някоя лодчица, купена в съдружие с още три-четири ченгета.

— Джейк, ще трябва да й сваля банския — каза Чарли Ригс.

Кимнах и се отдалечих. След няколко минути го чух да казва:

— Няма рани от хладно или огнестрелно оръжие. Няма признаци за кръвоизлив. Няма белези и синини. Няма следи от инжекция. Няма дори признаци за борба.

Сержантът се върна от кея.

— Удавяне, док. Просто удавяне.

Завъртях се.

— Чарли, моля те, продължавай да търсиш.

Другото ченге се върна от колата и съобщи на сержанта, че трябвало да проверят включена аларма на Олд Кътлър Роуд.

— Ако е оная стара испанска къща на номер 7300, няма закъде да бързаме — каза сержантът. — Щом стане по-влажно, включва се поне веднъж седмично.

След няколко минути щяха да патрулират из предградията и да спират коли с неизправни фарове. А Сюзън Кориган щеше да влезе в статистиката. _Удавяне в басейн._ Банален нещастен случай.

Влачеха се минута подир минута. Гледах голямата къща и се мъчех да залъжа яростта си със злобни фантазии. Разбивам вратата. Намирам вдовицата и дребния изрод. Смазвам ги от бой, след това ги убивам. Бавно, с наслада.

Чарли размаха ръка.

— Джейк, ела за секунда. Старите ми очи недовиждат.

Фенерчето огряваше лявото рамо на Сюзън.

— Виждаш ли някакво петно? — попита Чарли.

Уморено поклатих глава.

— Като че е малко по-розово. Може би просто цветът на кожата прозира изпод загара. Не знам…

— Хмммм — промърмори Чарли Ригс.

Той влезе в бунгалото и се върна с найлоново пликче за сандвичи. После изряза с джобното си ножче квадратче кожа от рамото и го прибра. Сърцето ми се свиваше при всяко мръдване на острието.

— Джейк, ами тук на крака?

Същата работа. Розово петънце, нищо повече. Безпомощно свих рамене и Чарли отряза още едно късче кожа. По ръба на басейна

играеха светли вълнички. Спомних си как вятърът откъм залива блъскаше листата на палмите в къщичката на баба. Спомних си нежното тяло на Сюзън под чергата. Мечтаех за втори шанс, за възможност да й разкрия какво спотайвам в душата си. Стоях като вкаменен и се взирах в басейна.

Чарли Ригс дойде и ме прегърна бащински. После също се вгледа в басейна.

— Солена вода. Напоследък рядко се срещат басейни със солена вода.

23

Избор на заседатели

— Мисис Голдфарб, вярвате ли в старата поговорка „Няма дим без огън“?

Реба Голдфарб ме изгледа подозрително от своето място на първия ред в заседателската ложа. Все още не бяхме приключили с нея. Тя нервно опипа синкавата си коса, вдигната нагоре в стил „помпадур“. Подири с поглед помощ от съдията, сви рамене и каза:

— Може да има огън, а може просто да е хвръкнал капакът на чайника.

— Точно така — кимнах аз. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Доктор Роджър Солсбъри е обвинен в престъпление, но това не означава, че е невинен, нали?

— Боже мой, разбира се, че не — усмихна се тя. Почваше да навлиза в тон.

— И това обвинение — продължих аз, като протягах официалната бланка колкото може по-настрани, сякаш вонеше на развалени яйца, — тази хартийка, този боклук, също не е доказателство за вина и струва по-малко от дребна сметка в бакалницата…

Ейб Соколов скочи на крака.

— Възразявам!

— Приема се — заяви спокойно съдията Крейн. — Не се заяждайте, мистър Ласитър, още не сме на процеса.

Добре тогава, на процеса ще видите какво е заяждане.

— Ваша светлост, ще задам въпроса по друг начин. Мисис Голдфарб, съгласна ли сте, че седналият срещу вас в момента Роджър Солсбъри е невинен като новороден младенец?

Можеше да поспорим за първородния грях, но предпочетох да не задълбавам.

Тя кимна.

— Съгласна ли сте, че го закриля презумпцията за невиновност, че не е длъжен да доказва каквото и да било, а ако има вина, доказването й е задължение на прокуратурата?

— Чувала съм го и друг път — кимна отново тя.

Нямаше как да не го е чувала по телевизията. Такива заседатели обичам — готови да повярват, че невинният често става жерава на интриги и некадърност.

Харесвах я. И Роджър Солсбъри я харесваше. Тя редовно посещаваше лекари — интернист, ревматолог, ортопед и зъболекар. Освен това беше еврейка, а адвокатите защитници от край време обичат евреите. Старо правило. Защитник ли си, подбирай съдебни заседатели от Средиземноморието. Евреите и италианците съчувстват на обвиняемия. Малцинствата също. Негрите не обичат полицията и при съмнение подлагат рамо на защитата. Някога и испаноезичните бяха в тази група, но по нашия край вече са мнозинство и престанаха да съчувстват на потиснатите. А от германци, поляци и шведи бягай като от огън. Всичките са праволинейни и строги.