Досиетата „Орегон“
Шрифт:
Кабрило го простреля в лицето и после в гърдите и клекна зад дебелия парапет. Куршуми жужаха над главата му като разгневени стършели, други избиваха искри от стоманата. Той превключи селектора на автоматична стрелба, подаде оръжието си над перилата и изстреля дълъг откос — обсипа палубата с петнадесет куршума. По време на затишието, продължило само няколко секунди, се изправи, щракна селектора на единична стрелба и се прицели в прожекторите на борда на траулера.
Сърцето му биеше като механичен чук и първите два куршума не попаднаха в целта. Той пое дълбоко дъх, за да се успокои, изпусна половината, затаи останалия и стреля още два пъти. Двата прожектора експлодираха в дъжд от стъкла и се
Почти веднага се чу отсеченият пукот на скритото оръдие и на палубата затракаха гилзи. Стрелците отново се бяха включили в сражението.
Кабрило сложи нов пълнител, нагласи прибора за нощно виждане и се залови за работа. На странната зелена светлина на уреда пламъците от дулата приличаха на светулки, а хората — на фосфоресциращи призраци. Хуан се посвети на ролята си на ангел пазител на Еди Зенг.
Еди все още беше прикован и уязвим на открито и ако се съдеше по бавното му придвижване, беше ранен. Нямаше кървава диря, тоест по всяка вероятност бронежилетките бяха спасили живота му, но веднъж Хуан също беше улучен през бронежилетка и знаеше, че Еди ще може да нормализира дишането си едва след няколко мъчителни часа. След две-три минути Зенг стигна до входа на надстройката и две ръце го издърпаха в безопасност.
В пушека от кордит, който се стелеше на талази като гъста английска мъгла, Кабрило виждаше потенциални мишени и стреляше, като внимателно се прицелваше. Докато екипът му не надделееше в битката, нямаше да си прави труда да взима пленници. От труповете на палубата се лееше кръв; огънят на „тюлените“ намаля до единични изстрели. Очевидно бяха понесли загуби. Двама пирати изскочиха от укритието си до люка в основата на крана. Единият извади нещо от раницата на другаря си. Експлозив. Кабрило застреля и двамата, преди да успеят да активират устройството. Друг пират се опита да побегне към надстройката. Хуан обърна оръжието си към него, но в същия миг едното оръдие изгърмя и залпът преряза мъжа на две.
Това, изглежда, пречупи гръбнака на ордата пирати. Десетината оцелели се втурнаха към стълбата, за да слязат на „Кра“ и да се спасят от смъртоносния огън от надстройката. Прекратявайки огъня обаче, хората на Еди бяха заблудили пиратите и ги бяха накарали да помислят, че пътят им за бягство е чист. Двама пирати се строполиха на палубата. Труповете им се плъзнаха в собствената им кръв.
„Кра“ започна да се отдалечава, изоставяше хората си на борда на „Орегон“. Кабрило огледа палубата на траулера, но не забеляза цели. Въжетата на риболовния кораб все още бяха завързани за подвижната стълба и бавно се опъваха. Двама пирати тъкмо слизаха по стълбата, когато „Кра“ потегли. Стълбата се опъна като мост от единия до другия кораб и въжетата се скъсаха. Тежката деветстотин килограма стълба се изкриви, изтръгна се от „Орегон“, изхвърли пиратите в морето и после ги удари, когато се показаха на повърхността.
„Кра“ промени ъгъла и стесни разстоянието, за да даде възможност на хората си да скочат на борда. В оперативния център Ерик Стоун разгада маневрата, обърна „Орегон“ наляво и леко увеличи скоростта точно когато останалите пирати се хвърлиха към перилата. Единият се стовари върху главната лебедка на „Кра“. Хуан чу как костите му се натрошиха и видя как тялото му се претърколи на палубата на траулера. Вторият пират се блъсна в корпуса на „Кра“, падна във водата и не изплува. Другите шестима пльоснаха в тясното пространство между двата кораба.
Кабрило не знаеше дали кормчията на риболовния траулер е видял какво става, или просто не го интересува. „Кра“ продължи да се обръща към „Орегон“. Ерик Стоун подаде тяга в опит да изблъска траулера встрани, но витлото беше далеч пред „Кра“ и мощното му завъртане само надипли вълните.
Двата корпуса
Хуан извади портативен предавател от едно чекмедже в задната част на кабината на щурвала.
— Говори Кабрило. Веднага щом получите видимост ги надупчете по ватерлинията. Нека тия копелета разберат, че няма да се изплъзнат.
— Прието — отвърна Марк Мърфи.
Разстоянието между двата кораба се увеличаваше. Един моряк на борда на „Кра“ закачаше куката на крана за въжетата на контейнера зад кабината на щурвала. Кабрило изстреля няколко куршума с пистолета си „Хеклер и Кох“, но да улучи мишена, която се поклаща по вълните, от нестабилна платформа, беше почти невъзможно. Пиратът дори не вдигна глава, докато куршумите свистяха около него. Невидим кранист включи стрелата на крана, който се издигаше под ъгъл над кърмата на траулера, и повлече контейнера по палубата на „Кра“: по дъските оставаха дълбоки следи. Долният край на контейнера се закачи в кнехта, но барабанът на лебедката продължи да се върти. Контейнерът за миг се заклати, после с отекващ трясък се преобърна на една страна, стигна под крана и се издигна във въздуха. Кранистът освободи спирачките и контейнерът падна в морето, подскочи няколко пъти и започна да се пълни с вода. Кабелът се размотаваше от свободно въртящата се макара. „Кра“ продължаваше да увеличава разстоянието. Контрабандната стока, която пренасяше траулерът, очевидно беше в контейнера и Кабрило реши, че ако са достатъчно бързи, може да извадят траулера от строя и да успеят да се доберат до контейнера, преди да е изчезнал завинаги.
Марк Мърфи сякаш прочете мислите му и изстреля откос от скритата в носа на „Орегон“ картечница „Гатлинг“. Петдесет куршума с обеднен уран се забиха във ватерлинията на „Кра“ точно пред лоцманската кабина: Мърфи внимаваше да не засегне резервоарите с гориво, но пък куршумите явно попаднаха в оръжейния склад на пиратите. Първата експлозия беше относително слаба: от пробойната изригна само един огнен език. Вторият взрив проби палубата и взриви цяла секция от корпуса. От траулера изригна огън и пушек и той се завъртя. Изглеждаше така, сякаш е зареден с фойерверки от холивудски експерти по специални ефекти. Лоцманската кабина изчезна в облак от отломки и пламъци. Резервоарите избухнаха и задната палуба се пръсна на парчета. Кърмата потъна във водата и носът се вирна нагоре. Към „Орегон“ полетя дъжд от отломки и Кабрило пак клекна зад парапета. След секунди димящият нос потъна във вълните.
Всичко — от първото попадение на двадесетмилиметровите куршуми до потъването на траулера — продължи точно деветнадесет секунди.
Хуан се изправи и избърса кръвта от ръката си, беше го одраскало парче нагорещена стомана. По морето плаваше широк кръг димящи останки. Не беше останало парче, по-голямо от капак на кофа за боклук. Единственият звук беше тихото съскане на горящия по вълните петрол. Не се чуваха стенания на ранени, нито викове. Никой не беше оцелял.
Чак след тридесетина секунди Кабрило осъзна, че има надежда да спаси нещо от „Кра“. Кабелът на палубата на „Орегон“ бавно се плъзгаше в океана, теглен от тежестта на пиратския контейнер.
— Моряците на задната палуба за проверка на товара — извика той по радиопредавателя. — Охраната на предната палуба. Вижте дали има оцелели.
И хукна към кърмата.
Когато стигна, моряците вече изтегляха контейнера.
Еди Зенг и Линда Рос също бяха там. Зенг беше пребледнял и притискаше гърдите си с ръка.
— Как си? — попита Хуан.
— Боли ме само когато се смея — изсумтя Еди.
— Да ти разкажа вица за проститутката и папагала?