Досиетата „Орегон“
Шрифт:
Трафикантът усети, че Еди го гледа. Зенг не направи нищо, за да прикрие намеренията си. Беше изпил бирата си и стана, после хвана бутилката за гърлото.
Ян Луо плъзна очилата „Рей-Бан“ надолу по малкия си нос, за да види какво ще стане. Изражението му остана безучастно. Телохранителите, изглежда, не забелязаха нищо.
Еди се приближи зад гърба на войниците и потупа ефрейтора по якото рамо. Едрият мъж не реагира, но единият редник предпазливо погледна Еди. Шумът от разговорите се превърна в приглушено, изпълнено с очакване
Мъжът се завъртя на високото столче и скочи. Беше по-як, отколкото предполагаше Еди. Малките му свински очи се присвиха, когато се втренчи в нищожеството, дръзнало да прекъсне пиенето му.
— Дължиш извинение на младите жени и мисля, че е най-добре ти и приятелите ти да напуснете бара — кротко каза Еди.
Ефрейторът се разсмя гръмогласно.
— Сериозно?! Аз пък мисля, че ще е най-добре, ако се разкараш. — Сложи тежката си ръка на гърдите на Еди и го блъсна с всичка сила.
Вместо да падне, Зенг се отмести така, че от силата на тласъка ефрейторът залитна напред. Двете селянчета останаха на местата си, въпреки че наблюдаваха, готови да се намесят. Ефрейторът нанесе мълниеносен удар в главата на Еди и той едва успя да се наведе. Левият юмрук на военния се заби в ребрата му. Еди или напълно беше подценил нивото на пиянството на ефрейтора, или той беше роден кръчмарски побойник.
Ефрейторът грабна бутилката си, строши я в тезгяха и размаха към главата на Еди назъбеното, остро като нож стъклено гърло. Зенг можеше също да счупи шишето си, за да изравни силите, но убийството на военния не беше вариант за избор. Той искаше да изгони войниците от града, а не да предизвика политическа акция.
— Мисля, че ще е добре да ти пусна малко кръв — изръмжа ефрейторът и замахна с бутилката към гърлото му.
Ако беше попаднало в целта, стъклото направо щеше да разкъса хрущяла и артериите и да откъсне главата на Еди. Той отскочи и назъбеното гърло мина на два-три сантиметра от гръкляна му. Зенг заби бутилката си в ребрата на ефрейтора и той отстъпи и изрева от болка.
Двамата млади редници скочиха.
Еди ги прикова със суров поглед и изръмжа:
— Не се месете!
После отново съсредоточи вниманието си върху ефрейтора и зае бойна поза. Движенията му бяха толкова плавни, сякаш тялото му беше направено от гъста течност. Пусна шишето.
Ефрейторът също приклекна, втренчи се в Еди и размаха ръце пред лицето си.
Което беше голяма грешка.
Без да движи горната част на тялото си, Еди му нанесе три бързи последователни ритника — в ребрата, в коляното и в слабините. Ефрейторът наблюдаваше торса му и не можа да ги предугади.
Военният залитна, а Еди пристъпи към него и му нанесе серия светкавични удари в гърлото, ребрата, слънчевия сплит, главата и носа. Когато се дръпна, бяха изминали само пет секунди, но ефрейторът вече беше целият в кръв.
Единият редник
— Не си заслужава.
И леко го бутна да си седне на мястото.
Ефрейторът все още се държеше на крака. В очите му блестеше омраза. Еди се извъртя и жестоко го ритна два пъти в главата. Първият ритник го накара да се превие и да подбели очи, а вторият го повали на пода в безсъзнание. Щеше да се свести чак след няколко часа и щеше да мине поне ден, докато умът му се проясни достатъчно, за да може да мисли за отмъщение.
Еди погледна редниците.
— Направете си услуга и си намерете нов приятел. Този има голяма уста и ще ви навлече неприятности, от които няма измъкване. Ясно ли е?
Единият кимна безмълвно.
— Отнесете го в лагера си, кажете на сержанта, че е паднал по стълбите, и повече не идвайте тук.
Благодарни, че са пощадени, двамата редници вдигнаха ефрейтора от пода, преметнаха отпуснатите му ръце на раменете си и го извлякоха от бара, без да поглеждат назад. Еди се обърна към бармана и му направи знак, че иска още една бира. Изведнъж всички започнаха да говорят едновременно, обсъждаха случилото се.
Еди едва успя да отпие първата глътка, когато до него се приближи единият телохранител на Ян Луо.
— Господин Ян иска да говори с теб.
Зенг го погледна, отпи още една глътка и стана. Вече нямаше връщане назад. Змийският глава щеше да има пълен контрол върху живота му. Луо можеше да го предаде, за да вземе парите от наградата, ако Еди се опиташе да избяга. Можеше да го убие на място само за развлечение или да го препрати по-нататък по веригата, която завършваше в товарен контейнер в открито море. Зенг изправи рамене и последва телохранителя.
Ян заповяда на момичетата да се махнат. Едното нарочно отърка задник в слабините на Еди, докато двете отиваха към бара. Зенг не й обърна внимание и седна срещу змийския глава. Луо свали слънчевите си очила. Нямаше и тридесет години, но излъчваше умората и презрението към света, характерни за човек, който познава тъмната страна на живота.
— Предполагам, че има причина за демонстрацията ти — каза той.
— Не можех да разговарям с теб, докато те бяха в бара.
— За какво?
Вместо да отговори, Еди извади откраднатите отличителни знаци и ги хвърли на очуканата маса.
Ян Луо не ги взе, дори не ги докосна. Погледът му стана замислен.
— С войниците ли си в града? За изборите?
— Не. Бях изпратен във Фузоу.
— И дойде тук?
— Пред известно време си помогнал на братовчеда на един мой приятел.
— Помагам на много хора. С какво съм му помогнал?
— Завел си го в Златната планина. — Това беше името, с което нелегалните емигранти наричаха Съединените щати. — И аз искам да отида там.