Досиетата „Орегон“
Шрифт:
Севернокорейският патрулен катер отново мина над подводницата. След малко чуха, че се връща пак.
— Движат се редом с нас — каза Еди.
Мощният сонар засече два плисъка, твърде тихи, за да са дълбочинни бомби. Хуан веднага разбра какво ще се случи.
— Дръжте се!
Гранатите бяха имитация на съветските РГД–5 и въпреки че съдържаха само стотина грама силен експлозив, водата усилваше взривната им мощ. Избухнаха почти едновременно на няколко метра зад „Дискавъри“. Подводницата се разтресе и подскочи и Хали Казим падна върху наредените акумулатори. Мътното дъно изведнъж
Еди бързо намали тягата, за да даде възможност на Макс да оправи връзката. Инженерът стисна миниатюрно фенерче между зъбите си и почна работа веднага, но явно не можеше да отстрани повредата бързо. През илюминаторите се видяха проблясъци на електричество, зловещо сияние от дълбините.
— Засякоха ни — каза Хали. — И сега предават нещо. Съобщението е кратко, но мисля, че играта свърши.
— Какво става, Макс? — попита Кабрило спокойно, сякаш се интересуваше кога ще е готово кафето.
— Само секунда.
— Чува ли се нещо от брега, Хали?
— Не. Тъпите военни сигурно се чудят дали да докладват нагоре по веригата.
— Готово — извика Макс. — Еди, включвай.
Зенг натисна един бутон и екраните светнаха.
— Добре, Еди, аварийно положение. Изкарай ни на повърхността.
— Патрулният катер е точно над нас, шефе.
Кабрило се ухили гадно.
— Отиде ни застраховката — измърмори Зенг и изхвърли баласт от резервоарите със сгъстен въздух на „Дискавъри“.
Малката подводница сякаш се изстреля от дъното. Еди наблюдаваше измервателните уреди за дълбочината и броеше. Когато докладва, че над „Дискавъри“ остават само два метра вода, четиримата инстинктивно се свиха на седалките.
Стоманеният корпус се тресна в севернокорейския катер с оглушително стържене. Подводницата беше няколко тона по-лека, но рязкото й издигане наклони катера и той загреба вода с десния борд. Един бидон с гориво се търкулна и премаза крака на единия член на екипажа. Хуан се пресегна през Еди и натисна бутона за аварийно потапяне, преди да се покажат на повърхността.
Високоскоростните помпи напълниха резервоарите за по-малко от петнадесет секунди и „Дискавъри“ потъна като камък.
— Това ще им създаде работа поне за няколко минути — отбеляза Макс.
— Точно толкова ни трябват. Сложете си слушалките и затегнете коланите.
Всички си сложиха плътни слушалки и ги включиха в електронния уред, специално инсталиран за мисията. Произведеното от „Саунд Ансърс“ експериментално неутрализиращо звука устройство приемаше звуковите вълни, изчисляваше честота и амплитудата им и отвръщаше с противоположен звук, като премахваше деветдесет и девет процента от децибелите. След като бъдеха усъвършенствани и миниатюризирани, тези устройства щяха да се използват за производството на безшумни прахосмукачки и да сложат край на мъчителното безпокойство да слушаш зъболекарската бормашина.
На
— И после какво ще направиш с моя малък лотос? — Ким подскочи, когато вратата се тресна в стената на каютата, и изрева: — Какво искаш ти бе?
— Генерале — задъхано отвърна агентът. — Сирийците ни нападнаха. Не ги видях в трюма. Мисля, че се опитват да избягат.
— Да избягат? Защо? — Още докато задаваше въпросите, Ким изведнъж осъзна отговора, прекъсна връзката с любовницата си и набра диспечера на брега.
После се обърна към агента. — Не са сирийци, а американски саботьори. Претърси трюма за бомба.
Най-после по телефона се чу глас. Ким знаеше, че дори да умре, американците ще платят за коварството си.
— Говори генерал Ким от борда на „Звездата на Азия“…
Броячът на бомбата, която Макс беше поставил в трюма, стигна до нулата.
Взривът разкъса ракетата, в която беше скрита бомбата, и миг по-късно предизвика вторична експлозия на бойната глава. Налягането в трюма се увеличи и тежките люкове изхвърчаха в нощното небе, сякаш изригна вулкан. Тоновете ракетно гориво в носа на кораба се взривиха и старите плоскости на корпуса на „Звездата“ се разцепиха по шевовете като обелки на портокал.
Корабът се разпадна.
Двеста метра от бетонния док се разхвърчаха на парчета и се пръснаха в радиус няколко мили. Двата огромни товарни крана на пристана се сгромолясаха във водата, прозорците на пристанищните сгради се строшиха. А после тръгна ударната вълна. Складовете на почти четиристотин метра бяха изравнени със земята, а намиращите се по-далеч бяха оголени от обшивките си и само стоманените им рамки останаха да стърчат като скелети. Ударната вълна помете горните два метра вода от залива и я вдигна в стена, която се разби в закотвения разрушител, счупи му кила и го преобърна. Всичко стана толкова бързо, че никой от пристанищната охрана нямаше време да реагира.
Огненото кълбо се издигна на триста метра и нощта се превърна в ден. Заваля дъжд от ракетно гориво, във военновъздушната база лумнаха пожари. Секции от корпуса на „Звездата на Азия“ полетяха като шрапнели из базата, рушаха постройките и трошаха превозните средства.
Взривната вълна изтръгна патрулния катер от морето и го запрати по повърхността на залива, търкаляше го като дърво по планински склон. С всяко преобръщане от него се откъсваха все повече части. Първо паднаха двете картечници, после се разпадна и малката каюта и по вълните остана да се носи само корпусът.