Досиетата „Орегон“

Cussler Clive

— Още една награда.

Въпреки че теглеше „Селандрия“, „Орегон“ настигна бягащия влекач само след петнадесет минути. Хуан изпрати екипаж на палубата да заеме позиции и заповяда на Ерик да атакува ниския тумбест влекач откъм левия борд. Пиратите опитаха да открият огън, но бързо се скриха, когато Мърфи помете палубата с олово.

— Майк, Пуласки, чувате ли ме? — попита Кабрило по предавателя.

— Реших, че си ни забравил — отвърна Пуласки. — С Майк тъкмо си мислехме, че сме излезли в отпуска.

— Съжалявам, момчета,

но отпуската ще почака. Виждам двата контейнера на кърмата. На кой сте се покатерили?

— На задния.

— А повдигащият механизъм?

— Готов е.

— Ще бъдем при вас след минута — каза Хуан и после се обърна към Мърфи. — Извади от строя механизма на щурвала на влекача, ако обичаш.

— С удоволствие.

Мърфи активира четиридесетмилиметровото оръдие „Бофорс“, изчака го да се покаже пред люка и изстреля шест снаряда под задния край на влекача. Скоростта му мигновено намаля и от дупките в корпуса започна да се процежда диря от гориво.

Ерик Стоун ловко се справяше с контролните уреди, докато приближаваше „Орегон“ до влекача и намаляваше скоростта. Разстоянието между двата кораба се смали до няколко метра. Мърфи нито за миг не откъсваше очи от камерите, готов да осигури огън за прикритие, ако някой от пиратите се покаже.

Стрелата на главния кран се люшна и куката увисна на няколко сантиметра от контейнера. Троно и Пуласки се измъкнаха изпод мушамата и я закачиха. След миг контейнерът се издигна във въздуха.

Мохамад Сингх, вторият син на Шиер, беше оцелял от първата атака срещу влекача, защото се беше скрил в каютата, докато хората на баща му се сражаваха, избиха екипажа и по-късно бяха застреляни с картечницата „Гатлинг“. Битките бяха нещо, за което баща му плащаше на други. Когато обаче видя, че стрелата на крана надвисва над кораба, веднага разбра, че някой се опитва да го ограби, така че изскочи на задната палуба с пистолет в ръка.

Марк Мърфи го видя, но се забави с част от секундата, докато извърти картечницата.

Сингх се хвърли към контейнера, който се люлееше като махало във въздуха, хвърли пистолета и увисна на него.

Кранистът вдигна контейнера над перилата и той се люшна към „Орегон“. В същия миг между двата кораба се надигна голяма тежка вълна. Стоун свърши отлична работа, като не позволи на корабите да се блъснат, но кранистът не удържа контейнера и той описа дъга и се стовари върху мостика на влекача. Когато кранистът го вдигна, от Мохамад Сингх бе останало само грапаво червено петно.

Вкараха контейнера в трюма и всички се събраха там. Морис даде на Пуласки и Троно по една бутилка шампанско и те поръсиха всички с водопад от пяна.

— Да пием за любопитството! — извика Хуан. — Тези двамата изобщо не трябваше да гледат какво има в контейнера, но…

И отвори тежките врати.

Осветлението в трюма не беше

особено силно, но блясъкът на сияещото в контейнера злато беше най-красивото нещо, което бяха виждали.

Кабрило взе едно кюлче и го вдигна над главата си като трофей. Мъжете и жените от Корпорацията около него обезумяха от радост.

25

Хуан Кабрило се облегна на дивана, въздъхна уморено и отпи глътка от брендито, което беше купил от безмитния магазин на летището в Цюрих. За пръв път от почти две седмици имаше чувството, че най-после може да се отпусне.

Вгледа се в огъня в камината и потъна в хипнотичния танц на пламъците.

Бяха успели да издърпат „Селандрия“, но корпусът й беше надупчен от острите скали. Успяха да я теглят двадесет мили по западното крайбрежие на Камчатка, а после я вкараха в един плитък залив и я оставиха да заседне. Прехвърлиха колкото храна можаха да отделят и изпразниха почти всички запаси от лазарета. Кабрило даде на доктор Хъксли и екипа й само двадесет и четири часа да прегледат и да се погрижат за колкото хора могат, после „Орегон“ продължи на юг.

Попаднаха на втория влекач и сухия док „Соури“ само на сто и петдесет мили от Брега на смъртта, както го бяха нарекли китайските работници. Както беше предвидил Хуан, корабът трудно напредваше в бурята. Изстреляха едно торпедо в „Соури“, докато минаваха покрай него, и взривиха щурвала на влекача със залп от четиридесетмилиметровото оръдие.

Едва тогава Кабрило се свърза с руската брегова охрана. Прекара обаждането през няколко сателитни връзки, за да прикрие позицията им, и съобщи, че в Охотско море има кораби в бедствено положение. Каза и координатите. Обясни и за китайските бегълци, към които диспечерът не прояви загриженост, и добави, че на единия влекач има нелегално изкопано злато. Това вече предизвика по-осезаема реакция.

Новината за драматичното спасяване на китайците и невероятната находка, последвали най-силното вулканично изригване в Азия от цяло десетилетие, се разчу, когато „Орегон“ пристигна във Владивосток. Предадоха руските наемници на властите и оставиха кораба за ремонт.

Кабрило се обади на Лангстън Овърхолт, главната им връзка с ЦРУ, и му разказа цялата история. Обади се и на Хироши Кацуи, каза му, че пиратската заплаха, надвиснала над водите край Япония, е свършила, и уреди последното плащане.

Пресметна богатството им заедно с премията в злато, за която клиентът му не беше необходимо да знае.

Две седмици след изригването на вулкана Лангстън изпрати на Хуан писмо по електронната поща. Първите спасителни екипи, стигнали до залива, докладвали, че на борда на единия океански лайнер има оцелял. Бил се барикадирал в склада за храна и оцелял, въпреки че корабът бил затрупан с метър и половина вулканична пепел. Казвал се Антон Савич и бил известен вулканолог. В момента бил отседнал в хотел в Петропавловск.