Гай-джин
Шрифт:
След няколко дни Уакура помоли за среща, с принцесата.
— Приятно ми е да ви кажа, че Синът на небето моли да се съгласите да развалите своя годеж с принц Сугауара и да се ожените за шогуна Нобусада.
Принцеса Язу едва не припадна. В Двора императорската „молба“ означаваше заповед.
— Трябва да има някаква грешка! Синът на небето се противопостави на това арогантно предложение преди две години по очевидни причини. Ти си против, както и всички останали — не мога да повярвам, че Божественият ще моли за такова отвратително нещо.
— Съжалявам,
— Дори и така да е. Аз отказвам!
— Не можете, съжалявам! Желаете ли да обясня…
— Не! Аз отказвам, отказвам, отказвам!
На следващия ден бе поискана нова среща и му бе отказана, после пак и пак. Тя си оставаше все така непреклонна.
— Не.
— Съжалявам, Височество — рече първата придворна дама, страшно притеснена: — Императорският дворцов управител отново моли за кратко обяснение.
— Няма да се срещна с него. Кажи му, че искам да видя брат си!
— О, съжалявам, Височество. — Първата дама изглеждаше вече ужасена. — Моля те, извини ме, но мое задължение е да ти напомня, че Синът на небето няма нито близки, нито роднини, щом веднъж се е качил на престола.
— Аз… разбира се, моля, извини ме, зная. Толкова съм развълнувана, моля, извини ме.
Дори в Двореца само на съпругата, партньорките, майката, децата, братята и сестрите и на двама-трима съветници на Императора беше позволено да го гледат в лицето без разрешение. За външните лица извън този кръг от най-близки бе забранено. Той беше божество.
Като всички императори преди него от момента, в който Комей завърши ритуалите, мистично свързали духа му с последния му предшественик император, баща му, а това означаваше и продължаване на родството с Джиму-Тену, той бе престанал да бъде смъртен и се бе превърнал в божество, в пазач на свещените символи — Кълбото, Меча и Огледалото — Син на небето.
— Моля те, извини ме — рече Язу смирено, ужасена от своето кощунство. — Съжалявам… Моля те, помоли дворцовия управител да ходатайства пред Сина на небето да ми отпусне миг от своето време.
Сега през сълзи Язу си спомняше как дни по-късно седеше на колене пред Императора и неговата вечна многобройна свита с наведени глави, едва го позна в официалните му дрехи — виждаше го за първи път от месеци. Тя го молеше, призоваваше с молитвен плач, като използва дворцовия език, трудноразбираем за външните, докато не капна.
— Императорско височество, не искам да напусна дома си, не искам да отида в този отвратителен дворец в Йедо, на другия край на света. Моля да ме оставите да кажа, че сме една кръв, ние не сме новоизлюпени военни диктатори от Йедо… — а и се искаше да изпищи: „Ние не произхождаме от селяците, които не говорят, както подобава, не се обличат, както подобава, не ядат, както подобава, не действат, както подобава, не могат да четат или пишат, както подобава, и вонят на дайкон.“ Но не се осмели. Вместо това рече: — Моля ви, оставете ме.
— Първо: моля да отидеш и изслушаш внимателно
— Ще се подчиня, Императорско височество.
— Второ: няма да разреша това против волята ти. Трето: върни се на десетия ден, тогава ще поговорим пак. Върви сега, Язу-чан. — За първи път в живота й брат й я наричаше с галеното й име.
Така тя изслуша Уакура.
— Причините са сложни, принцесо.
— Свикнала съм със сложности, управителю.
— Много добре. В замяна на императорския годеж Бакуфу се съгласиха да изгонят за постоянно гай-джин и да унищожат споразуменията.
— Но Нори Анджо каза, че това е невъзможно.
— Наистина. В настоящия момент. Ала той се съгласи веднага да започне да обновява армията и да строи непобедима флота. След седем, осем, може би и десет години Анджо обеща да станем достатъчно силни, за да налагаме волята си.
— Или след двайсет или петдесет, или сто години! Шогуните Торанага са исторически лъжци и не бива да им се доверява човек. От векове те държат Императора с вързани ръце и са заграбили наследството му. Не трябва да им се доверяваме.
— Съжалявам, сега Императорът е убеден, че трябва да им се доверим. Истината е, принцесо, че нямаме никаква светска власт над тях.
— И, значи, аз съм глупачката, която ще стане заложница.
— Съжалявам, но щях да добавя, че твоята сватба ще доведе до заздравяване на връзката между Императора и шогуната, което е съществено за спокойствието на държавата. Тогава шогунатът ще се вслушва в императорското мнение и ще се подчини на императорските „воли“.
— Ако станат наследствени. Но какво ще допринесе за това моята сватба?
— Няма ли Дворът чрез теб да се намесва и дори да контролира младия шогун и неговото управление?
Интересът й се събуди:
— Да контролирам? В полза на Императора?
— Разбира се. Как може това момче — сравнено с теб, Височество, той е дете, — как може това момче да има някакви тайни от съпругата си? Разбира се, че не. Сигурно надеждата на Благородния е, че неговата сестра ще му стане посредник. Като съпруга на шогуна ти ще знаеш всичко, а забележителна личност като теб скоро може да държи всички нишки на властта на Бакуфу в свои ръце. От третия шогун Торанага насам вече няма силен шогун. Нима това не е идеалният начин да държиш истинската власт?
Тя бе мислила за тази възможност отдавна.
— Анджо и шогунът не са глупаци. Сигурно са стигнали до същия извод.
— Те не те познават, Височество. Вярват, че си само една тръстика, която ще бъде превита и оформена, и използвана според прищевките им точно както момчето Нобусада, защо, мислиш, го избраха? Те желаят брака, да, за да увеличат своя престиж и, разбира се, за да сближат Двореца и шогуната. Естествено, ти, едно момиче, ще бъдеш тяхната податлива марионетка, за да потискат волята на Императора.