Гай-джин
Шрифт:
— Капитан Макгрегър. Радвам се, че сте тук, много се радвам.
— Ще се справим ли? — Да.
— Колко войници имате общо?
— Петдесет.
— Добре, повече от достатъчно. Филип, няма за какво да се безпокоиш — успокои го Палидар. Външно запази самообладание, но адреналинът му се бе повишил значително. — Ти си чиновникът с най-висок ранг тук, може би ти трябва да попиташ какво искат. Ние ще те придружим.
— Да, да, много добре. — Като се мъчеше да изглежда спокоен, Тайърър си сложи цилиндъра, оправи редингота си и заслиза по стълбите, всички очи бяха вперени в него. Драгуните наблюдаваха
— Охайо, уаташи у а Тайра-сан. Нан десу ка? Добро утро, аз съм г-н Тайърър, какво искате, моля?
Самураят офицер Урага, едрият като мечка мъж, участник в засадата на шиши срещу Анджо извън замъка, го погледна, после се поклони и задържа поклона. Тайърър се поклони, но не толкова, ниско — както го бе посъветвал Андре Понсен — и рече отново:
— Добро утро, какво искате, моля?
Самураят забеляза не особено почтителния поклон и заля Тайърър с думи, от което страхът на англичанина се засили. Хирага също се уплаши — самураят молеше за незабавно разрешение да претърсят Легацията и градините и да говорят с всички японци там — възможно било сред тях да са убийците шиши и бунтовниците.
— Като този — мъжът завърши ядосано, като сочеше Джун.
Тайърър затърси думите.
— Уакаримасен. Додзо, хаиаши уо суру нороки. Не разбирам, моля да говорите бавно.
— Уакаримасен ка? Не разбирате? — попита самураят раздразнен, после повиши гласа си; като повечето хора вярваше, че щом говори по-високо на чужденец, думите ще са по-ясни и по-разбираеми, повтори онова, което бе казал. Гърленият език звучеше още по-заплашително; накрая самураят рече:
— Няма да отнеме много време и моля да разберете, че го правим заради вашата сигурност.
— Толкова съжалявам, но не разбирам. Моля, говорите ли английски или холандски?
— Не, разбира се, че не. Трябва да ви е ясно. Искам само да вляза за малко. Моля, отворете вратата. Става дума за вашата сигурност. Вижте, портите! Ето, аз ще ви покажа! — Самураят пристъпи напред, сграбчи едно от резетата и шумно блъсна портите; всички отвътре пристъпиха нервно, мнозина свалиха предпазителите на пушките, а Палидар заповяда:
— Сложете предпазителите! Никаква стрелба без моя заповед!
— Не зная за какво, по дяволите, говори той. — Студена пот се стичаше по гърба на Тайърър. — Освен че е очевидно — иска да отворим портите.
— Да, да, дявол го взел, няма да го направим за тая въоръжена паплач! Кажи му да се маха, защото Легацията е британска собственост.
— Това… — Тайърър се замисли за момент, после посочи пилона и английското знаме — това е английско място… никакво влизане. Моля да си идете!
— Да си идем ли? Вие луд ли сте? Аз току-що обясних, че става дума за собствената ви сигурност. Току-що хванахме това куче и сме сигурни, че другият е тук или се крие наблизо. Отворете портите!
— Толкова
Сърцето на Хирага почти спря. Тайърър му викна отново. С престорен ужас, препъвайки се, Хирага угоднически затича, зарови главата си в мръсотията пред краката на Тайърър, задникът му щръкна срещу портите, островърхата му шапка скриваше по-голяма част от тялото му.
— Какво казва мъжът? — попита Тайърър.
С престорено треперене, с изострени до краен предел сетива, Хирага тихо отговори:
— Той е лош човек… иска да влезе, за да… открадне вашите пушки.
— А, да, да влезе. Защо?
— Той… той иска да претърси.
— Не разбирам.
— Да претърси. Той иска да огледа вашата къща, навсякъде.
— Да, разбирам „да влезе“. Но защо?
— Аз казах, да претърси…
— Ей ти, градинаря — изкрещя офицерът самурай и Хирага трепна — яростта в гласа му го заля. За пръв път в живота си от страх усети неочакван пристъп на гадене — беше станал център на вниманието, както бе коленичил пред един гай-джин, със съзнанието, че под островърхата си шапка крие груб тюрбан и ако му го смъкнат, ще лъсне избръснатото му теме на самурай.
— Ей, ти, градинаря — отново изкрещя самураят и пак удари по портите. — Кажи на тоя глупак, че искам само да претърся за убийците — за убийците шиши!
Хирага рече вече съвсем отчаян.
— Тайра-сама, самураят иска да влезе, да огледа всички. Кажете му, че си тръгвате, после може да влезе.
— Не разбирам. Укия върви там! — Тайърър посочи портите. — Кажи му да си върви, да бъде така добър да си върви!
— Не мога, не мога — прошепна Хирага, опитвайки се да накара мозъка си да проработи и да преодолее гаденето.
— Филип — обади се Палидар, потта бе избила на петна по униформата му. — Какво, по дяволите, се опитва да ти каже?
— Не зная.
Напрежението нарасна, когато самураят удари отново портите, настояваше да влезе, хората му се стълпиха отпред и хващаха резетата, за да му помогнат. Палидар се приближи. Студено поздрави самурая, мъжът се поклони по същия начин. Тогава Палидар бавно изговори:
— Това е британска собственост. Заповядваме ви мирно да напуснете или да поемете последствията.
Самураят го загледа озадачен, отново с думи и действия му каза да отворят вратата… и то бързо.
— Махни се! — Без да се обръща, Палидар извика: — Само драгуните! Готови за стрелба!
На секундата десетте драгуни се втурнаха като един. Оформиха две редици точно пред портите, предната редица коленичи и десетимата свалиха предпазителите от пушките, патроните влязоха в задната част на цевите и те се прицелиха. В настъпилата тишина Палидар бавно разкопча кобура си.