Господарката на Рим
Шрифт:
– Той може да остане – каза тя, когато Паулиний изгледа строго Викс, – това засяга и него.
– Така ли? – примигна Викс.
– Шшшт… – Тя сниши глас и заговори бързо.
Маркус се прибра късно у дома – някаква каляска се беше преобърнала на Квириналския хълм и бе препречила цялото движение на носилки и каляски на три околни пресечки. Накрая той бе слязъл от носилката си и се беше прибрал пеша, защото безпокойството го измъчваше повече, отколкото болката
– Квинт? – провикна се Маркус на иконома, докато влизаше куцукайки в облепения със сини плочки атриум. Приглушен глас му отвърна. Но не този на иконома.
– Тук горе!
Маркус се качи по стълбите, безпокойството му нарастваше и той рязко отвори вратата на таблинума си.
– Без въпроси! – каза Теа уморено. – Просто ни развържи Той се захвана с възлите, които стягаха китките .
– Какво стана?
– Лепида – изправи се Теа, докато потъркваше ожулените си ръце. – Тя вече е на път към Домус Августана. За да каже на императора!
Маркус изруга.
– Но как е успяла да...
– Има ли значение? – сви рамене Ариус до другата колона. – Тя знае. Завърза ни тук и тръгна към двореца.
– И бездруго щяхме да ускорим плана. Днес вечерта
– Не вечерта! Сега!
Маркус погледна навън през прозореца към слънцето, което едва бе започнало да клони надолу към Тибър.
– Той няма да се чувства в безопасност поне още два часа. Дотогава ще е нащрек.
– Много лошо! – Теа развърза възлите от глезените на Ариус. – Можеш ли да държиш меч?
Ариус кимна, но когато се изправи, кракът му не го издържа и той залитна.
– Какво стана?! – Всички ругатни, които Маркус бе чувал през живота си, започнаха минават през главата му на шест различни езика.
– Главорезите на жена ти! Но – той подскочи няколко пъти на един крак из стаята – щом костите ми не стърчат извън кожата, ще издържат!
Маркус го погледна слисан.
– Ти си луд!
Ариус се наведе, за да се раздвижи.
– Дори и да можеш да се държиш, няма как да те вкараме в стаята на императора! Дори и Паулиний не може да убеди Домициан да приеме посетители, не и преди да мине часът на предполагаемата му смърт!
Теа разплете плитката си и остави косата си да пада свободно върху раменете .
– Има един човек, когото ще приеме Маркус я погледна. Ариус я погледна.
– Не! – каза Ариус.
– Можеш ли да го разсейваш достатъчно дълго? – попита Маркус.
– Тя няма да разсейва никого! Никъде няма да ходи!
– Напротив, отивам!
Тя се запъти към вратата. Ариус я настигна с две крачки – крачки, без дори и следа от накуцване, както забеляза Маркус – и сграбчи ръката . Хвана я за раменете и я повдигна от земята,
– Не можеш да отидеш! Той ще те убие!
– И теб ще убие!
– Опасността за мен е по-малка! Той не ме познава, не ме е виждал от години. А теб ще те нареже на парченца!
– И преди се е опитвал… Многократно! Мога да го преживея още веднъж, щом залогът е животът на сина ни! – Гласът стана по-твърд. – Няма просто да седя и да се моля през цялото това време. Искам и аз да дам своя принос!
Ариус се обърна към Маркус:
– Знаеш какъв е той! Знаеш какво ще направи!
Маркус сви рамене.
– Изборът е неин.
– Именно! – Очите на Теа се присвиха.
– Теа – Ариус стисна раменете , – ще те убият! Не мога да понеса да
– О, ще можеш да го понесеш! – Гласът беше безмилостен. – Аз трябваше да го понасям всеки път, когато те гледах на арената! Пусни ме!
Те стояха и се олюляваха леко, плътно притиснати, впили поглед един в друг.
Пръстите на Ариус се отпуснаха, един по един. Очите му горяха с черен пламък.
– Върви тогава… – прошепна той. – Върви!
Тя се обърна и се стрелна през вратата. Ариус остана, загледан след нея за миг, а после се обърна към Маркус. Имаше нещо празно и свирепо в погледа му, което накара Маркус да се дръпне назад.
– Време е да се скриеш някъде, сенаторе! – каза Варварина. – Няма какво повече да направиш!
Теа вече слизаше по стълбите, императорска любовница от глава до пети: високо вдигната глава, пусната коса, празни очи.
Сабина говореше бързо:
– Линий, майка ми разбра, че правите заговор. Паулиний примигна слисан.
– Не правим ни...
– О, не бъди глупав! Няма време за това сега… – каза тя, като разтърси ръката му. – Тя разбра и идва насам, и...
– А?! – опули се Викс.
– Линий и баща ми заговорничат с твоя баща.
– Хей, баща ми е мъртъв! – Викс внезапно се огледа подозрително.
– Не, не е! – рече тя раздразнено. – Нечий баща, наречен Варварина, дойде у нас преди няколко вечери. А ти си Младия Варварин, нали така? Не беше трудно да се досетя. Така че всички те кроят заговор, а майка ми
– Коя е майка ти? – прекъсна я Викс, преди Паулиний да успее да се включи в този странен, бързотечащ разговор.
– Лепида Полиа.
– Тази кучка? – Той се дръпна назад, отново нащрек.
– Да, тази кучка! – съгласи се Сабина. – Мразя я!
– Е… – Викс сви рамене и рече мъдро: – Не бива да позволяваш да ти се бърка!
– Да, не бива! – съгласи се Сабина разпалено и се обърна към Паулиний. Накратко разказа за случилото се – за майка си, за Ариус и Теа, за всичко – точно и безпристрастно.