Игра на часове
Шрифт:
— Не разбирам много от вина — каза тя. — Обикновено предпочитам бърбън и кока — кола.
— С бърбън и кока — кола не можеш да сбъркаш, но ако се интересуваш от вина, с удоволствие ще ти помогна, макар че можеш да почнеш обучението си още на място. Родителите ти имат винарска изба за десет хиляди бутилки. Когато я видях за пръв път, едва не припаднах от завист. — Той отпи глътка вино и я погледна. Тя продължаваше да се взира в огъня. — Видях те с децата на Оксли.
— Те са мили хлапета — каза тя тихо, опипвайки перлената си огърлица. —
— Стори ми се, че между тях всичко е изгладено.
— Аз наистина вярвах, че Джуниър го е извършил.
В очите й изведнъж заблестяха сълзи.
— Отначало и аз мислех така.
— Знам, че онзи ден не помогнах много.
— Ти беше още потресена. Когато решиш да си поговорим, аз съм на разположение.
Савана кимна разсеяно и нервните й пръсти продължиха да играят по перлите. Кинг я изчака да заговори, но тя мълчеше и гледаше огъня. Накрая той се изправи.
— Ако ти трябва нещо, каквото и да било, само се обади.
Тя вдигна очи и стисна ръката му.
— Как така още не си се оженил?
Отначало Кинг си помисли, че Савана флиртува с него, но после осъзна, че говори сериозно.
— Беше отдавна и просто нищо не стана — каза той.
— Мисля, че на някои хора просто им е писано да бъдат сами.
— Но не вярваш, че си от тях, нали?
Тя поклати глава.
— Не. Мисля обаче, че баща ми беше такъв.
Озадачен, Кинг седна отново.
— Защо смяташ така?
Преди Савана да отговори, чуха гласа на Реми:
— Сигурна съм, че много хора биха искали да те видят, Савана.
Двамата вдигнаха очи и я видяха да ги гледа втренчено от прага. Савана послушно се изправи.
— Пак ще се видим, Шон.
Кинг се загледа подир излизащите майка и дъщеря, после стана и отиде при Мишел във всекидневната. Хари бе задържал по пътя Реми и Савана и разговаряше с тях в отсрещния ъгъл.
Гледай да изкопчиш колкото можеш, Хари, помисли си Кинг, защото аз определено бия на очи.
— Нещо интересно? — попита Мишел.
— Савана е неспокойна. Знае нещо, но не смее да проговори.
— Използвай чара си, Шон. Тя си пада по теб.
— О, смяташ ли?
— Моля те. Мъжете са толкова слепи, щом опре до това.
— А на твоя фронт стана ли нещо?
— Поканена съм на следващото представление на Еди. Ще пътувам заедно с Чип.
Кинг скръсти ръце и я погледна.
— Наистина ли?
Тя също го изгледа предизвикателно.
— Да, наистина. Защо?
— Жените са толкова слепи, щом опре до това.
— Я стига, та той е женен, Шон!
— Да, женен е.
52
Колата на Мишел
— Хубав ден за сражение — каза Бейли.
Нима изобщо има хубав ден за клане, запита се Мишел.
Едрият мъж отпи глътка кафе и отхапа от сандвича с яйце, който бяха купили попътно от „Макдоналдс“. Мишел дъвчеше блокче шоколад и държеше в скута си бутилка портокалов сок. Беше облечена с джинси, ботуши и яке с емблемата на тайните служби. Бейли носеше бежов панталон, пуловер и грамадни тъмни очила.
— Била ли си друг път на подобно представление? — попита Бейли.
— Не.
— Много са интересни. Има какво ли не — пехотни учения, импровизирани полеви болници, оркестри, танци, дори балове с маски, следобеден чай, вечерни разходки. Кавалерийските атаки са нещо невероятно. Момчетата вземат работата си присърце. Днес ще видиш стотици от тях, макар че по време на истинската война в армиите е имало десетки хиляди войници. Но, така или иначе, правят великолепно представление.
— Как се е свързал Еди с тях? Не ми прилича на занимание за художник с чувствителна душа.
— Мисля, че най-напред се е заинтересуван баща му. Той много си падаше по историята, дори помагаше за финансиране на някои от инсценировките.
— Близки ли бяха двамата?
— Мисля, че Еди искаше да са близки. Това е една от причините да се включи в инсценировките, поне така предполагам. Но Боби Батъл беше непроницаем. А и не се мяркаше много често насам. Мисля, че по-скоро предпочиташе да кръстосва света с балон или да строи заводи в Азия, отколкото да отглежда децата си.
— Доколкото чух, той ти предложил работа след спасяването на Еди.
Бейли сякаш се изненада, че тя знае.
— Да, предложи ми, но не проявих интерес.
— Ще разрешиш ли да попитам защо?
— Не е кой знае каква тайна. Просто ми харесваше да бъда агент от ФБР. Все още бях сравнително нов и исках да направя кариера.
— Как се справи със случая?
— Попаднах на улика и я проследих докрай. По онова време Еди учеше в колеж. Поразрових се и открих, че в същото общежитие живее един младеж с криминална присъда.
— Защо Еди не си живееше у дома? Във Вирджинския университет ли учеше?
— Не, посещаваше Вирджинския технологичен институт в Блексбърг, на няколко часа път оттук. Както и да е, излезе, че онзи тип разбрал кой е Еди или по-точно кои са родителите му. Една вечер Еди се прибрал късно и преди да разбере какво става, вече бил вързан в една колиба насред пущинака.
— Как научи за колибата?
— Онзи я използвал и друг път, когато ходел на лов. Не казвам, че той ръководеше всичко, но беше опасен. Родителите платиха откупа; ние обаче наблюдавахме, когато дойдоха да приберат парите.