Игра на часове
Шрифт:
Силвия прегърна Кинг, прошепна му нещо и си тръгна.
— Какво ти каза? — попита Мишел.
— Нямам ли право на тайни?
— Не и от мен. Току-що ти спасих живота. И не за пръв път.
Кинг въздъхна.
— Добре. Каза повече да не я плаша така.
— Само това ли?
— Съжалявам, ако съм те разочаровал. Ти какво очакваше — да ми се закълне във вечна любов ли? За тия неща трябва време. Поне три посещения на ресторант, едно кино и доста прегръдки. Поне така съм чувал.
— Хитрец! Личи си, че почваш да се възстановяваш.
— А сега може ли да се измъкнем оттук?
— Искат
— Дявол да го вземе, трябва ми само чист въздух, а той липсва в болниците.
— Добре, ще видя какво може да се направи. Ще минем през шлепа, за да си вземеш това-онова.
— Можеш ли да караш с тази ръка?
— Мога дори и да стрелям. Както е тръгнало, може да ни потрябват и двете умения.
Един час по-късно, докато потегляха от паркинга с тойотата на Мишел, Кинг промърмори недоволно:
— Е, поне този път не ми взривиха дома.
— Възхищавам се на способността ти да намираш нещо добро във всяка ситуация.
— Сега ме чака само едно предизвикателство.
Мишел го погледна с недоумяващо изражение.
— Какво?
— Да оцелея в твоята къща.
Навън едва започваше да се развиделява, когато Сали Уейнрайт стана от леглото, за да започне всекидневната работа. Трябваше да нахрани конете, да ги почисти и да ги изведе на разходка. Да изрине отделенията, да излъска юздите и седлата и да отметне още цял куп задачи, с които денят отлиташе неусетно. Винаги ставаше първа и обикновено първа си лягаше; тази сутрин обаче се движеше по-бавно след снощното късно лягане. Страхуваше се от последствията въпреки уверенията на Шон Кинг. И все пак, както казваше той, бе постъпила правилно. Поне всички щяха да узнаят, че Джуниър е невинен.
Тя се облече, излезе в свежото утро и с бързи, широки крачки се отправи към конюшнята. Приближи се до отделението на първия кон — онзи, който от известно време се мъчеше да опитоми. Запита се колко ли още й остава да работи тук. Само Савана и Еди яздеха, а ако Савана заминеше за дълго, би ли имало необходимост от коне и конюшня? Може би си струваше да напусне, без да изчаква. Твърде много смърт и беди се бяха струпали напоследък. Само като си помислеше за това, и я побиваха тръпки.
Назъбеният нож преряза шията й като бръснач, разкъсвайки сънните артерии и вратните вени. Острието навлезе тъй дълбоко, че проникна дори в гръбначния мозък по сърповидния си път от ухо до ухо. Тя се задави, направи усилие да проговори, усети как кръвта бликна отпред по ризата й, изтичайки далеч по-бързо, отколкото сърцето успяваше да я изтласка. Свлече се на колене, после рухна по очи. Зашеметеният мозък на Сали Уейнрайт осъзна, че я убиват само миг преди да настъпи смъртта.
Убиецът взе греблото и преобърна Сали по гръб. Тя гледаше втренчено, но, разбира се, вече не виждаше нищо. Греблото се стовари право върху лицето й, разбивайки носа. Нов удар раздра едната й буза; трети строши лявата очна кухина. Когато градушката от удари спря, дори майката на Сали не би разпознала собствената си дъщеря.
Греблото и ножът тупнаха на земята, но убиецът продължаваше да стои над трупа. По лицето му бе изписана яростна ненавист към мъртвата жена. След малко Сали остана сама в смъртта си сред окървавената слама.
Тази сутрин никой нямаше да го язди.
70
Кинг си легна в малката гостна стая на Мишел. Докато небето навън просветляваше, той чу как Мишел дрънчи с кухнята с чинии и прибори и потръпна, като си помисли какъв ли непоносим буламач му готви този път. Тя вечно го караше да пие енергизиращи напитки и да яде шоколадови блокчета с ниско съдържание на въглехидрати, без въглехидрати или с „точно отмерено“ количество въглехидрати, като обещаваше, че тялото му ще усети чудодейна промяна още на другия ден.
— Всъщност не съм гладен — безсилно подвикна той. — Приготви за себе си нещо, да речем, варен картон с малко соево сирене.
Тенджерите продължиха да дрънкат, откъм кухнята долетя шум на течаща вода, после Кинг ясно различи пукот на яйчени черупки и бръмчене на миксер.
— О, господи — изстена той и се отпусна на възглавниците. Сурови яйца и кой знае още какво в миксера. За да прогони предчувствието за надвисналия кулинарен кошмар, той се опита да насочи мислите си към разследването.
Седем смъртни случая, започнали с Ронда Тайлър и завършващи, поне засега, с Кайл Монтгомъри. За петима смяташе, че са жертви на един и същ убиец. Според него Боби Батъл и Кайл излизаха от схемата. Засега не знаеше дали и двамата са убити от един и същ човек. А ето че тази нощ той и Мишел едва не загубиха живота си. Имаше изобилие от потенциални заподозрени и сериозен недостиг на улики. На всеки етап убиецът сякаш ги изпреварваше поне с една крачка. Бяха отишли да се срещнат с Джуниър, но убиецът ги изпревари. Силвия им каза за Кайл, кражбите на лекарства и жената в „Афродизиак“. Докато започнат да разследват, Кайл вече също бе мъртъв. Сали дойде да им признае за сексуалната си връзка с Джуниър и скоро след това някой се опита да го отстрани.
Кинг рязко се надигна и седна.
Сали!
— Мишел! — извика той.
Съдовете продължаваха да дрънчат. Тя явно не го чуваше. Кинг стана и залитайки, се отправи към кухнята. Все още не си бе възстановил чувството за равновесие. Застанала до мивката, Мишел режеше лук и го слагаше в миксера, пълен с жълто-зеленикава слуз.
— Защо си станал? — строго попита тя.
— Трябва да проверим Сали.
— Сали? Защо?
— Снощи тя дойде да сподели с мен важни сведения. Скоро след това си легнах да спя. Точно тогава някой е запушил отоплението.
И той разказа на Мишел, че Сали е била с Джуниър в нощта на обира.
— Е, това се казва поразително разкритие. И се боиш, че човекът, който се опита да те убие, може да е видял Сали?
— С тоя тип вече нищо не би ме изненадало. Той сякаш знае всичко предварително.
Мишел избърса ръце, взе мобилния телефон и се свърза с Тод Уилямс. Предаде му кратко съобщение, после изключи.
— Веднага ще тръгне с хората си натам.
— Може би трябва да отидем и ние.
— Никъде няма да ходиш, връщай се в леглото.