Игра на часове
Шрифт:
— Исках да направя добро впечатление на Хари — бързо обясни тя. — Но не очаквах от теб такива изпълнения.
— Не те разбирам.
— Пак открих в кофата за боклук закуската и обяда, които ти приготвих. Ако не ти допада готвенето ми, просто си кажи. Няма да се засегна.
Имитирайки усърдно гласа на Богарт, Кинг отговори:
— Оу, ангелче, не бива да си губиш времето в кухнята. Не е в твой стил, ангелче.
— Да благодарим на Бога и за дребните радости — усмихна се тя.
— Но
— Върховна похвала, щом го чувам от теб.
— Знаеш ли какво: следващия път ще готвим заедно. Мога да те науча на някои трикове.
— Добре, разбрахме се.
— Как е ръката?
— Казах ти вече, само одраскана.
Докато пътуваха със свален гюрук по лъкатушещите селски пътища в приятната топла вечер под необятния звезден небосвод, Мишел го погледна с възхищение и отбеляза:
— И ти не си за изхвърляне.
— Когато се налага, умея да се представя не по-зле от Еди Батъл.
Той се усмихна, за да покаже, че се шегува.
— Само ние ли сме поканени за вечерята?
— Да, защото идеята е моя.
— Твоят ли? Защо?
— Време е да седнем и да обсъдим случая, а аз разсъждавам най-добре на чаша хубаво вино.
— Сигурен ли си, че това не е просто повод да се отървеш от готвенето ми?
— И през ум не ми е минавало.
Къщата на Хари беше голяма, стара и чудесно обзаведена.
Той посрещна гостите си на прага и ги въведе в библиотеката, където въпреки топлата вечер в камината уютно пламтеше огън. Старият адвокат беше облечен в елегантен костюм на дискретно каре. На петлицата му бе забоден карамфил. Наля им питиета и тримата се настаниха на мекото кожено канапе пред камината. Ако се съдеше по вида му, канапето бе служило за отдих поне на пет поколения.
Хари вдигна чашата си.
— За здравето на добрите ми приятели. — След като отпиха, той погледна Мишел и добави: — И ако питате мен, налага се още един тост. — Той пак вдигна чашата. — За една от най-хубавите жени, които съм срещал. Мишел, тази вечер изглеждаш извънредно красива.
Мишел се усмихна и хвърли поглед към Кинг.
— Ех, ако можех и да готвя.
Кинг понечи да каже нещо, но размисли и бързо отпи от коктейла си.
— Невероятно интересно място — каза Мишел, оглеждайки поразените от дървояди рафтове, претъпкани със старинни на вид томове.
Хари също плъзна поглед из библиотеката.
— Разбира се, тук има и призраци, както се полага на една сграда, видяла зората на осемнайсети век.
— Призраци? — повтори Мишел.
— О, да. Неведнъж съм ги виждал през годините. Някои смятам за редовни посетители. Откакто се завърнах тук, реших, че съм длъжен да ги опозная, особено като се има предвид, че в недалечно бъдеще може да се присъединя към тях.
— Имаш още дълъг живот, Хари — подхвърли Кинг.
— Какво ще правим без теб? — добави Мишел и лекичко
— Още преди другият клон на рода Лий да построи своята крепост в Стратфорд Хол, моят род вече е полагал тук камъни и греди. — Хари погледна джобния си часовник. — Калпурния сервира вечерята точно в седем и половина. Значи имаме още малко време да си побъбрим, макар че се досещам каква ще е темата.
— Калпурния? — попита Мишел.
— Така се казва моята готвачка и икономка; чудесна жена, която работи за мен от години. Открих я, когато работех във Върховния съд в Ричмънд, и тя благосклонно прие да се върне с мен тук. Не знам какво бих правил без Калпурния.
Той отпи глътка бърбън, остави чашата, сплете пръсти и лицето му стана много сериозно.
— Разбирате, че трябва да разгадаем случая час по-скоро. Убийствата няма да спрат само защото така ни се иска.
— Знам — каза Кинг. Той се изправи и застана пред тях с гръб към огъня. — Докато се възстановявах от онова отравяне с въглероден окис, нямах какво друго да правя и дълго размишлявах за станалото. Досега имаме осем убити. — Той вдигна ръка с разперени пръсти. — Но искам засега да говорим само за пет от тях. И да започнем с Ронда Тайлър.
— Танцьорката — добави Хари.
— Проститутката.
— Сигурен ли си? — попита Мишел.
— Попитах Лулу. Тайлър е била между онези, които се съгласили да припечелват допълнително.
— Каква е тази история? — обади се любопитно Хари.
— Странична дейност на, „Афродизиак“ — отговори уклончиво Кинг. — Вече е прекратена.
Хари кимна многозначително.
— Винаги съм подозирал, че има нещо такова. Тъй де, не може да показваш на мъжете голи момичета, да ги поиш с алкохол и да се надяваш, че няма да си поискат.
— Именно. И тъй, Ронда е била проститутка. Защо са я убили?
— Е, проститутките навярно са номер едно сред жертвите на серийните убийци — предположи Мишел.
— Права си. Значи ли това, че става дума за „обикновен“ сериен убиец, който е решил да започне от тази първа „класическа“ жертва, или има и още нещо?
— Какво намекваш, Шон? — сепна се Хари.
— Питам се дали Тайлър е избрана символично, или нейната смърт крие по-дълбок смисъл.
— Как можем да отговорим, след като знаем толкова малко? — попита Мишел.
— Нека да отговоря на въпроса с въпрос. Може ли Боби Батъл да е ползвал услугите на Ронда Тайлър? Тя е постъпила в „Афродизиак“, преди той да получи удар. Знае се, че редовно е посещавал заведението, макар че Лулу така и не отговори ясно кога го е виждала за последен път.
— Не бях го поглеждал от тази страна — тихо каза Хари. — Но да речем, че е спал с нея. Защо това да я превръща в мишена за убиеца, заедно с поне още четирима души, между които няма никаква връзка?
— Ами ако и някои други жертви имат връзка с Батъл?