Измамата

де ла Моте Андерш

— Другият е наш по-нов познайник.

Рунеберг смени снимката.

— Магнус Сандстрьом, в определени кръгове известен също и като Фарук Ал-Хасан. Сандстрьом вероятно е мозъкът зад автономна групировка, наречена Играта. Той е свръхинтелигентен, особено манипулативен и следва да се счита за много опасен. В момента издирваме интензивно тези двама господа и смятаме, че сме стеснили кръга около тях. Така че имаме добри шансове да ги заловим преди сватбата утре, но ако по някаква причина не успеем, всички ще получите

техни снимки.

Той погледна към Рунеберг.

— Снимките са в папките пред вас заедно с карти, график и всички номера за връзка, включително мобилния номер на полковник Пелас — допълни Рунеберг.

— Благодаря, комисар. Нека пожелая успех на всички ви утре и да добавя, че лично аз, както и Държавният маршал и Негово величество кралят, сме много благодарни за усилията ви. Да се надяваме, че ни предстои тихо и спокойно денонощие…

* * *

Очи, ококорени като паници, зейнали усти, пребледнели лица.

Джеф избута техника и направи няколко решителни крачки надолу по малкото стълбище, водещо към дъното на залата. Револверът продължаваше да сочи към тавана.

— Кой е шефът тук?

— Аз — едър мъж с бяла риза с къси ръкави и калъф за писалка в предния и джоб се изправи от офис стола си.

— Сядай! — Джеф насочи револвера към него.

Онзи се поколеба няколко секунди, но после се подчини.

Джеф продължи надолу по стълбите, докато стигна до работното място на мъжа. HP го последва бавно, докато се оглеждаше. Вътре нямаше камери точно както предполагаше…

Профсъюзите не обичаха хората да бъдат снимани, докато работят на бюрата си…

Двама от операторите размениха погледи, после нервни усмивки…

Джеф беше застанал пред компютъра на началника. HP остана малко по-назад, докато Джеф бавно разкопчаваше велкрото на единия от джобовете на гащеризона си.

— Ето.

Той извади голям USB стик и го остави на масата пред шефа.

— П-плъгни го, после стартирай файла на име Bamse.exe. След това ще получиш нови инструкции…

— Окей…

Началникът сложи ръка върху USB паметта и бавно я придърпа към себе си. HP хвърли бърз поглед през рамо. Забеляза погледите на останалите оператори.

Ужас?

Да, но това не беше доминиращото чувство. По-скоро…

Очакване…!?

Началникът се наведе напред към USB портовете отстрани на един от мониторите.

Ларинксът на Джеф беше като увеселително влакче. Револверът трепереше притеснително.

С периферното си зрение HP видя как техникът Йохен внимателно се приближи. Началникът обърна стика от правилната страна и го придвижи към USB порта. Когато се протегна напред, ръкавът на ризата му се плъзна нагоре и разкри долната част на татуировка. Капка пот се отдели от единия му бакенбард и си проправи път по бузата.

— СПРИ! —

викна HP изведнъж.

Началникът се стресна и изпусна стика на бюрото.

— К-к’во? — Джеф се обърна към него.

— НЕ вкарвай паметта, чуваш ли… — изръмжа HP на мъжа, който отново беше вдигнал USB стика.

— А-ама чакай. Бамсе… — започна Джеф.

— Наистина ли вярващ, че може просто да пъхнем паметта с вируса ей така?

HP направи крачка напред и грабна USB стика от ръката на началника.

— Кажи ми какво ще се случи… — каза му той.

— К-к’во?!

HP извади електрическия пистолет от джоба си и натисна спусъка наполовина, което накара синята светкавица да подкара конвулсивния си танц между металните връхчета.

— Кажи какво ще се случи, ако плъгнеш този стик в системата, иначе ще изстрелям петдесет хиляди волта право в дебелия ти задник!

— Ъъх, ама чакай, значи… — запротестира мъжът.

HP го мушна с връхчетата в гърдите и той незабавно се разтърси в бурни спазми.

— АААААГГГЛГЛЛГГ!!

HP дръпна обратно електрическия пистолет и остави мъжа да се свлече на пода. Тялото му продължи да се гърчи няколко секунди, преди да застине. Из стаята се разнесе слаб мирис на изгоряла коса.

HP се обърна бавно и посочи с пистолета към техника, който веднага отстъпи.

— Каквоправишподяволите HP! — Джеф беше пребледнял, но HP го игнорира.

Настроението в стаята рязко се беше променило и страхът вътре почти можеше да се пипне.

Той направи няколко крачки нагоре по стълбите, спря пред най-близкия оператор и вдигна електрическия пистолет.

— Какво щеше да стане, ако бяхме плъгнали мемори стика?

— Системата щеше директно да се изключи… — отвърна мъжът моментално.

— Отлично, и какво още?

— Ъъ, лампите щяха да изгаснат, токът и асансьорите да спрат. Алармата, п-пазачите…

Мъжът преглътна два пъти, но HP размаха пистолета пред него, подканвайки го да продължи.

— Пазачите, ченгетата, военните… Всички!

HP обърна глава към Джеф. Но мисълта на планината от мускули изглежда изоставаше.

— Това е капан, Джеф. Знаели са, че ще дойдем, не е ли така?

Той премести пистолета по-близо до лицето на оператора и отново остави синия пламък да запращи между връхчетата.

— Не и така… — мъжът вдигна ръце и се облегна колкото може по-назад в стола. — Т-тунела, трябваше да дойдете през тунела… Всичко беше…

— Беше какво!? — Джеф изглежда си беше възвърнал говорната способност.

— Т-тест, един вид упражнение. Така ни казаха. Не…

Операторът надникна над парапета към трупясалия се началник, който беше започнал да хлипа в ембрионална поза.

— Т-така…

— МАМКА МУ! МАМКА МУ! МАМКА МУ!!!

Джеф изглежда не знаеше къде да се дене.