Кинг и Максуел
Шрифт:
Той се подчини неохотно и започна да хвърля нещата на задната седалка. Когато приключи, шумно затръшна вратата.
– По-добре ли се чувстваш? – попита тя.
– Не съвсем – отвърна Шон, насочил поглед напред. – Чорапите ми са пълни с портокалов сок.
По пътя той набра номера на Едгар Рой.
Както обикновено, Едгар не спазваше нормалното работно време и вече от няколко часа беше на мястото си.
Когато стигнаха до офис сградата отвъд Кей Стрийт, те го зърнаха едновременно. Човек трудно можеше да пропусне
Отбиха до тротоара и Шон свали страничното стъкло.
– Здрасти, Едгар.
Дългучът се наведе да го погледне. Зад очилата с голям диоптър надничаха умните очи на един истински гений. Едгар Рой се славеше като най-добрия анализатор на разузнавателни сведения на територията на САЩ. Невероятният му ум беше в състояние да анализира огромно количество данни и да открие сред тях почти незабележимото късче полезна информация. Но в момента Шон очакваше от него само да хакне имейла на един тийнейджър.
Двамата с Мишел скочиха от джипа и се приближиха към Едгар. Той им кимна и огледа Мишел.
– При последната ни среща пропуснах да кажа това, което ще кажа сега – започна той. – Радвам се, че изглеждате толкова добре, госпожице Максуел.
Всичките досегашни опити да го накара да говори на малко име оставаха безуспешни.
– Благодаря, Едгар. Но аз съм тази, която трябва да ти благодари, защото ми спаси живота. Освен това се радваме, че се съгласи да ни отделиш време. Обещавам, че ще бъдем кратки.
– Разполагам с един имейл адрес, който трябва да хакнеш – обади се Шон. – Искаме да прегледаме последните получени писма.
Едгар погледна листчето само за миг, но Шон беше наясно, че вече е запомнил адреса. Седна на близката пейка, отвори лаптопа и зачатка по клавиатурата.
– Не е нужно да го правиш веднага, Едгар – опита се да го спре Шон. – Изчакай обедната почивка или когато се освободиш. Няма смисъл да мръзнеш на тази пейка.
– Готово – отвърна Едгар и обърна лаптопа така, че и двамата да виждат екрана, запълнен с имейлите на Тайлър Уинго.
– Как го направи толкова бързо? – смаяно попита Шон.
– Не съм сигурен, че ще разбереш обясненията ми – любезно отвърна младежът.
– Тук си прав – рече Мишел и седна до него на пейката.
Шон остана да стърчи от другата му страна, загледан в екрана. Имейлите не бяха много.
– Не го виждам – каза Шон. – Вероятно го е изтрил. Ударихме на камък.
– Съмнявам се – промърмори Едгар. – Изтриването не означава, че е изчезнал безвъзвратно.
Пръстите му отново пробягаха по клавиатурата и на екрана се появи нов списък със съобщения.
– Изтрил ги е и от кошчето, но съществува и още един, немаркиран запис. Ако човек знае къде да търси, лесно ще го открие.
– Радвам се, че ти знаеш – тихо подхвърли Шон.
– Ето го! – извика
Двамата го прочетоха едновременно и озадачено се спогледаха.
– Не виждам нищо, което би накарало Тайлър да крие това писмо от нас или от когото и да било – обяви Шон. – Съдържанието му е кратко и съвсем обикновено – баща му споменава за училището, тренировките по плуване и други такива неща.
– Може би това е причината просто да го изтрие, без да прибягвало допълнителни мерки за сигурност – подхвърли Едгар.
– Изпратил ли е отговор?
Дългучът извърши още няколко операции с клавиатурата и обяви:
– Не.
– Погледни деня и часа, Шон – обади се Мишел. – Тайлър не ме е излъгал. Имейлът действително е изпратен, след като са обявили баща му за мъртъв.
Шон не сваляше поглед от съобщението на екрана.
– Може би е кодирано – внезапно рече той. – Можеш ли да разбереш дали е така, Едгар?
– Естествено.
Очите на Рой пробягаха по текста. Устните му беззвучно се раздвижиха. В следващия момент отвори нов прозорец на екрана и изписа в него някакво непонятно буквосъчетание. СМТДМП.
– Прекарах го през типичните стотина възможности – обясни той. – Прилича ми на кодирано съобщение, състоящо се от първата буква на всяка седма дума. Нищо особено от гледна точка на сигурността, но този метод се използва рядко и е толкова стар, че може би трудно биха се сетили за него. Естествено, не може да издържи срещу истинска кибератака. Не е никакъв проблем за средно добър професионален дешифровчик. Едновременно с това е и доста усложнен, тъй като прибягва до акроними, а не до цели думи. Това се нарича двойно кодиране.
– И какво означава този конкретен акроним?
– Смисълът му е кратък и ясен – отвърна Едгар. – "Съжалявам, моля те да ми простиш."
Шон и Мишел отново се спогледаха.
– Това върши ли ви работа? – попита Едгар.
– Със сигурност не ни пречи – отвърна Шон.
17.
Телефонът в офиса иззвъня секунди след като се прибраха. Обаждаше се Питър Бънтинг, президент на голяма компания за изпълнение на военни поръчки и пряк работодател на Едгар Рой.
Беше толкова ядосан, че Шон се принуди да отдалечи слушалката от ухото си поради силните му крясъци.
– За кого говорите, господин Бънтинг? – попита той, възползвал се от факта, че магнатът млъкна за момент, колкото да си поеме дъх.
Изслуша отговора и кимна.
– Ясно, ще имаме грижата. Съжалявам.
Бънтинг изкрещя още нещо затвори.
– Какво е станало? – попита Мишел.
Шон се обърна да я погледне.
– Току-що Едгар Рой е бил изведен от кабинета си от служители на Министерството на отбраната.