Кинг и Максуел
Шрифт:
– Имаш предвид смъртта на баща ти?
– Да.
– А ти какво им отговори?
– Ами… нищо не им отговорих.
– Друго?
– Предупредиха ни, че ще ни донесете неприятности. И може би нямало да получим това, което ни се полага. Обезщетение и други такива неща...
Мишел въздъхна и сбърчи вежди.
– Значи са се опитали да те преметнат. Изкарали са ни използвачи.
– Не искам нещата около татко да се объркат, Мишел.
– Ние също, повярвай ми. Ще ходиш ли в "Доувър",
Тайлър поклати глава.
– Защо?
– Заради другите неща, които ми казаха.
– Какви неща?
– Не искам да говорим за това.
– Стига, Тайлър. Ти сам реши, че мога да те откарам у дома. Значи искаш да разговаряме.
Изминаха още километър и половина в пълно мълчание,
– Казаха, че от татко не е останало нищо, което да се сложи в ковчег – промълви най-сетне момчето.
Мишел едва не изпусна волана от изненада и колата поднесе леко.
– Какво?! – извика тя. – Нали уж е бил застрелян?
– Бил е. Но някаква мина се взривила точно там, където паднал… Разкъсала го на парчета...
Тайлър покри с длан очите си и се разплака.
Мишел отби в някаква странична уличка, спря и му подаде няколко книжни кърпички. Той ги пое, без да я погледне. Искаше се да го прегърне, но прецени, че това ще го смути и ще изглежда повече от неловко при тези обстоятелства.
Тя остана неподвижно на мястото си. Гледаше как парата от предния капак бавно се разсейва в мрака.
– Благодаря – каза Тайлър.
Тя се обърна, машинално пое топката влажни кърпички от ръцете му и я метна на задната седалка.
– Защо мълча досега? – попита го. – Защо не ми сподели по-рано?
– Не знам – прошепна Тайлър.
– Какво каза Джийн за всичко това?
– Не каза много. Когато осъзна нещата, ревна толкова яко, че мъжете побързаха да си тръгнат.
– Много са състрадателни, няма що! Стоварват чука, а след това изчезват! Ти как реагира?
– Качих се в стаята си и заключих вратата.
Мишел протегна ръка и лекичко го докосна по рамото.
Той я погледна с благодарност.
– Защо беше толкова твърд в намеренията си да ни наемеш, Тайлър? – попита тя. – Вече знаеше, че баща ти е мъртъв и нищо не може да го върне. А подробностите за смъртта му не идват лесно от страна като Афганистан. Нямаше как аз и Шон да отлетим до там и да започнем разследване.
Той сви рамене, но не отговори.
– Трябва да има нещо, Тайлър. Ти си умен младеж. Не ми приличаш на човек, който взема решения, без да ги обмисли. – След като не получи отговор, тя попита: – Догодина ще караш ли Кати на училище с вашата кола?
– Кати ли? – изненадано я погледна той. – Откъде знаеш за нея?
– Поговорихме си в "Панера". Тя наистина те харесва и се тревожи
– Ами помислих си, че наистина мога да я карам – отвърна той, замълча за момент, после добави: – Понякога.
– Според мен това би харесало – отвърна Мишел, а след това млъкна и зачака.
Отлично си даваше сметка, че всичко зависи от следващите няколко секунди. Можеше да излезе нещо, но можеше и да не излезе.
– Проблемът е в датата, която ми съобщиха онези хора – промърмори Тайлър.
– Каква дата? Кои хора?
– Онези от армията, които дойдоха да ни съобщят за смъртта на татко.
– Ясно. Какво за датата?
– Казаха, че е загинал предишния ден.
– Ясно. Понякога е нужен един ден, за да се уверят, че не правят грешка.
– Знам.
Тайлър отново замълча, а и Мишел не каза нищо, но усещаше, че бомбата ще избухне всеки момент.
– Работата е там, че татко ми изпрати имейл.
– Кога? – рязко попита Мишел и се извърна към него. – Кога ти го изпрати?
– След смъртта си.
14.
Шон я видя да влиза в ресторанта. Беше отслабнала и изглеждаше по-свежа, отколкото при последната им среща. Гримът и прическата бяха безупречни. Модерните дрехи я подмладяваха. Мрежестият чорапогащник и високите токчета правеха дългите бедра още по-секси. Полата беше твърде къса за вкуса на Шон, а деколтето беше малко по-дълбоко от необходимото. Няколко мъже от околните маси я зяпнаха, с което разгневиха съпругите и приятелките си.
Шон трябваше да признае, че бившата му жена лови окото дори повече, отколкото през годините на брака им, и продължава да бъде много привлекателна.
Поне на външен вид.
Той стана да я посрещне. Дейна понечи да го прегърне, но протегната му десница я възпря. Погледът проблесна развеселено, докато се ръкуваха. Седнаха. Тя съблече палтото си и го преметна на облегалката на стола.
– Бях много изненадана от обаждането ти, Шон.
– И аз самият.
Дейна се приведе напред и го погледна втренчено.
– Нека позная… Искаш си обратно част от издръжката?
– Не е ли малко късно за това? – пресилено се засмя той. – Срокът за обжалване отдавна изтече.
– За мой късмет.
– А и на какво основание?
– Не очаквай аз да ти кажа – рече тя и го огледа. – Все още си във форма.
– Ти също.
– Харесваш ли новия цвят на косата ми? Русото никога не излиза от мода.
– Отива ти.
– Доста сдържан комплимент, но все пак благодаря.
– Как е генералът?
– Постоянно лети за някъде и работи доста повече, отколкото ми харесва.