Кинг и Максуел
Шрифт:
– Просто ме остави на мира!
– Няма как да стане.
– В такъв случай аз изчезвам – отвърна той и понечи да си тръгне, но тя го хвана за ръката.
– Нека набързо ти обясня някои неща, Тайлър. Тази сутрин ние с Шон отидохме да проверим една улика, която открих в дома ти. Тя ни отведе в мотел, който фалшивата ти майка е използвала за тайна квартира.
– Какво?!
– Няма значение. Докато бяхме там, някой залепи за вратата пресовка взривен материал, най-вероятно семтекс. Ако не беше бързата реакция на Шон, сега нямаше да съм тук и онези момчета щяха да ти сритат задника.
– Бомба?
– Да, бомба. И тъй, кога получи отговор от баща ти?
– Видях съобщението му малко преди обед.
– Какво пише?
– Нищо особено – отвърна Тайлър и заби поглед в краката си.
– Никак не те бива да лъжеш.
– Не лъжа!
– Окей, но защо не ми кажеш, след като не е нищо особено?
– Защо Джийн се е нуждаела от още една квартира?
– Вече ти казахме, че тя и баща ти най-вероятно изобщо не са били женени.
– Не съм забравил. Казахте, че я е довел у дома, за да не бъда сам, докато го няма. Още ли сте на това мнение?
– Да, но малко го коригирахме. Според нас тя е била внедрена.
– Внедрена?
– Допускаме, че е работила за хората, които са заложили капан на баща ти. Точно това е причината да изчезне. Уплашила се е, че ние отново поемаме случая. Междувременно е получавала пощата си на адреса на мотела. Отидохме да го проверим, но не открихме нищо с изключение на опасността да загинем от насилствена смърт.
– Но за кого всъщност е работила? Едва ли за армията.
– И ние мислим така, но армията със сигурност е замесена. По всяка вероятност има и други фактори, които са провалили мисията на баща ти.
– Значи вярвате, че той е на страната на добрите? – проясни се лицето на Тайлър.
– Да – кимна тя. – Вече започваме да се убеждаваме в това.
– Но той наистина е добър!
– Въпреки че те е излъгал? Забрави ли, че му беше доста ядосан?
– Обстоятелствата са го принудили. Работил е за страната ни.
– Ела да отидем при Шон. Той също би желал да го чуе.
– Не искам да ходя никъде с теб – отсече Тайлър. – Колко пъти трябва да ти го казвам?
– Какво си намислил? Може би сам да намериш баща си?
– Не знам. Може би.
– Но ако последният имейл не е изпратен от него, със сигурност ще попаднеш в капан.
– Беше с нашия шифър.
– Който, както вече знаеш, разбихме за няколко минути. Не мислиш ли, че и други могат да го направят? Тук говорим за висшата лига, Тайлър. Тези хора разполагат с ресурси, които няма да видиш дори в холивудски филм, просто защото режисьорите не могат да си представят за какво става въпрос.
– Мога да се грижа за себе си.
– Както в ситуацията с онези кретени преди малко? – присви очи тя. – За разлика от тях обаче тези ще ти пуснат един куршум в челото, без дори да се замислят.
– Искаш да ме уплашиш, нали?
– Не. Просто се опитвам да бъде откровена с теб.
Тайлър се поколеба, а Мишел побърза да се възползва от несигурността му.
– Слушай какво ще ти кажа. Отиваме да чуем мнението на Шон. Ако и след това държиш да си тръгнеш, просто го правиш. Няма как да те задържим насила, тъй като това ще е престъпление.
– Откровена ли си
– Откакто се заехме с твоя случай, два пъти се опитаха да ни убият. Честно казано, не съм сигурна, че ще оцелеем при трети опит. Затова отговорът ми е: да, напълно откровена съм. Но ти си клиентът. Ако си решил да продължиш сам, ние няма какво повече да направим за теб. Освен по-късно да присъстваме на погребението ти. То все пак може да е по-добро от онова, с което аз и Шон едва се разминахме тази сутрин.
– Какво искаш да кажеш?
Тя сложи ръка на рамото му и го побутна към лендкрузъра.
– Искам да кажа, че след взривяването със семтекс не остава почти нищо за погребване.
39.
Не след дълго стигнаха до дома на Шон и накратко му описаха ситуацията. Мишел остана изненадана от онова, към което прояви интерес партньорът .
– Защо онези нещастници пред училището казаха, че баща ти е дезертьор и престъпник? – попита той.
– Баща ми не е… – гневно започна Тайлър.
– Не съм казал какъв е – прекъсна го Шон. – Питам те откъде са стигнали до тази идея.
– Единият спомена, че го е чул от баща си – озадачено отвърна Тайлър. – А баща му е военен с чин подполковник, това го знам със сигурност.
– Възможно е да са си измислили всичко, Тайлър – обади се Мишел. – Просто за да те унижат.
– Не, тези тъпаци нямат толкова въображение – поклати глава момчето, помълча малко и добави: – Ако го е чул от баща си, който наистина е военен, значи армията има пръст в това.
– Едва ли – отвърна Шон. – Армията държи тази история да не се разчуе. Нейните хора настъпват срещу нас като танкове "Ейбрамс", въпреки че дори не носим униформи. Не виждам как ще допуснат техни хора да я раздрънкват. Всъщност не виждам как обикновените сержанти и офицери изобщо ще стигнат до подобна информация.
След тези думи Шон отвори лаптопа си и започна да чука по клавиатурата. Погледна информацията на екрана, натисна още няколко клавиша и доволно кимна.
– Проверих името на баща ти в Гугъл – каза той. – И ето какво излезе… – Завъртя компютъра така, че да го виждат, и добави: – Явно става въпрос за изтичане на информация, която все още не е разгласена от основните медии, но вече има три материала, свързани с нея. На практика материалът е само един, а останалите са негови версии. Това означава, че повечето онлайн издания току-що са подхванали темата.
Тайлър и Мишел се втренчиха в екрана.
– Вече знаят, че Джийн е изчезнала, да ги вземат мътните! – промърмори момчето. – Как са разбрали?
– Може би от източника на цялата информация, който се е погрижил да изчезне – подхвърли Шон.
След известно време приключиха с четенето. Мишел се облегна назад и се зае да обобщава материалите.
– И тъй, откраднати пари. Нелегални пари. Безследно изчезнал армеец на име Сам Уинго, свързан с тях. Белият дом и Пентагонът отказват коментар, с което се намеква на читателите, че става дума за прикриване на следи. Ясно е, това са източниците на бащата на онзи тъпак. Просто е прочел материалите в интернет.