Кинг и Максуел
Шрифт:
– Искаш да кажеш, че ще ме заровиш някъде далече, за да не може истината да излезе наяве.
– Ние сме американци, Уинго. Не вършим такива неща, особено пък със своите сънародници.
– Но ти знаеш не по-зле от мен какво ще се случи, ако фактите около тази мисия излязат наяве. Последиците ще се усетят не само в Пентагона, но и на Пенсилвания Авеню отвъд реката. Аз знам къде трябваше да отидат тези пари и за какво трябваше да бъдат използвани. Ти също го знаеш. Но последното място, на което някои хора
– Защо имам чувството, че ме заплашваш, а чрез мен и собственото си правителство? – изръмжа Саут. – Какво искаш? Още пари? Малко ли ти се виждат един милиард евро? Или ме изнудваш само ей така, за кеф?
– Опитвам се да ти обясня защо няма да се явя в службата. Защото ще е все едно дали съм, или не съм виновен. А аз наистина не съм. Но въпреки това с мен ще е свършено.
– Тогава защо доброволно реши да изпълниш тази мисия?
– Защото исках да служа на страната си. По тази причина и не обърнах особено внимание на детайлите, които не се случиха според плана. Но сега ще имам достатъчно време да се занимая с тях.
– Е, кой е откраднал парите, след като не си ти?
– Ще разбера. Можеш да разчиташ на мен.
Уинго прекъсна връзката и понечи да прибере телефона в джоба си, но в същия момент той започна да вибрира. Прочете току-що получения имейл.
Тайлър му беше отговорил.
Шон изблъска матрака и се закашля от гъстия дим.
– Добре ли си? – викна той.
– Благодаря, да – отвърна тя и също се закашля. – Но ако не изчезнем час по-скоро, и двамата ще бъдем зле.
Измъкнаха се от ваната и се запрепъваха към вратата. Или по-скоро към мястото, където би трябвало да е тя. Стената между банята и стаята бе полуразрушена. Шон понечи да прекрачи прага, но бързо се дръпна назад. Мишел почти се блъсна в него и също се дръпна.
На практика спалнята я нямаше. На нейно място зееше широка дупка към това, което беше останало от помещението под нея, така че нямаше как да стигнат до външната тераса. Пламъците ближеха стените, а димът ставаше все по-гъст.
Мишел надникна през ръба.
– Трябва да се измъкнем – извика тя.
– Да, но как?
В далечината се разнесе вой на сирена и след миг на пътя изскочи полицейска кола с включени сигнални светлини.
– Ако останем тук, ще изгорим живи.
Пламъците бързо ги обкръжаваха.
Мишел зърна приближаваща се пожарна, но светкавично изчисли, че докато тя стигне тук, и двамата ще са мъртви.
– Помогни ми! – извика тя и започна да събира хавлиените кърпи, които се въргаляха наоколо.
Навързаха ги една за друга и пристегнаха единия край около оголената носеща колона.
– Ще се спусна пръв – обяви Шон. – Ако ме издържат, ти няма да имаш
– Ако обаче се скъсат, ще се пребиеш – възрази Мишел. – Нека аз да съм първа.
Но Шон вече беше застанал на ръба и беше хванал импровизираното въже.
– Дано кърпите им са по-прилични от останалия инвентар – извика той и започна да се спуска.
Мишел го последва в мига, в който той се приземи.
Мотелският комплекс се оказа почти празен, съдейки по малкото хора, изскочили на паркинга. Един от тях беше бос и само по гащи.
– Надушваш ли нещо? – попита притеснено Шон.
– Газ – каза тя.
– Бягайте! – изкрещя той. – Изтичане на газ!
Без да чакат второ предупреждение, хората бързо се разпръснаха. Десет секунди по-късно газта се възпламени и проби още една огромна дупка между двата етажа. Разлетяха се отломки. Достигнаха десетина метра височина и започнаха да падат върху паркираните наоколо коли. Шон и Мишел бяха успели да се измъкнат извън периметъра на взрива.
Патрулката закова на място и от нея изскочиха двама полицаи. Няколко минути по-късно пристигнаха и пожарните коли. Битката с пожара започна.
Шон и Мишел се спогледаха.
– Мисля, че е най-добре да изчезваме веднага – каза той.
Тръгнаха към колите си, които се оказаха невредими. Ангажирани с огъня, полицаите и пожарникарите не им обърнаха внимание. Те бавно потеглиха към изхода на паркинга.
Излязоха на пътя и рязко увеличиха скоростта. Разминаха се с още три пожарни и две полицейски коли, които с вой се носеха към мотела. След седем-осем километра спряха на паркинга на един "Севън-Илевън". Шон слезе и се прехвърли в лендкрузъра на Мишел. Поизтупа се от пепелта, продължавайки да кашля.
– Трябва ни душ и повече кислород – мрачно обяви Мишел. – Какво видя от прозореца?
– Калъп пластичен експлозив, от който стърчеше детонатор.
– Кой го е поставил там?
– Най-вероятно приятели на онези тримата от мола.
– Но това означава, че са ни проследили до тук, а аз не видях никого.
– Аз също. Което потвърждава подозренията ми, че са много добри, Мишел.
Той се отпусна на седалката и разтърка почерненото си лице.
– Значи трябва да бъдем по-добри от тях – нахъсано отвърна Мишел.
– Лесно е да се каже – поклати глава той. – Едва не ни очистиха.
– Може би са знаели за това място и просто са ни спретнали засада.
– Тоест били са наясно с ролята на Джийн Уинго? – обърна се да я погледне той.
– Може би е работила с тях, както подозирахме още от самото начало.
– А целта им е била да се отърват от това място в комплект с нас – кимна той. – С един куршум два заека. В случая куршумът беше пресовка семтекс...
– Звучи логично – каза тя. – А мотивацията?