Когато лъвът се храни

Смит Уилбур

— Още съм твърде пълна — смееше се Катрин.

— Любима, остани в леглото още един-два дни.

Тя му се усмихна, докато се опитваше да закопчае блузата си.

— Кой ще се грижи за бебето?

— Аз. Ти ще ми казваш какво да правя.

Да спори с нея беше безсмислено. Тя се облече и взе детето.

— Можеш ли да ми помогнеш да сляза?

Шон и Алфонсо поставиха стол за нея на сянка. Всички слуги дойдоха да видят детето. Майката го държеше в скута си, а бащата стоеше прав, надвесен над тях. На него всичко му изглеждаше нереално. Усмихваше се, докато слушаше слугите си, а ръката му изтръпна от ръкуване.

Алфонсо беше двадесетият тази сутрин.

— Вземи детето си, Nkosii, нека да те видим с него на ръце! — викаше Мбиджейн и останалите зулуси подеха вика. Лицето на Шон се промени.

— Вземи го, господарю, вдигни го!

Катрин му подаде бебето и в очите на Шон се появи странен блясък.

— Не се страхувай, господарю, няма зъби, не може да те ухапе — окуражаваше го Хлуби.

Пое първородния си син несръчно. Зулусите го поздравяваха, а лицето на Шон бавно се отпускаше и по него засия горда усмивка.

— Колко е красиво, господарю!

— Красиво като баща си — съгласи се Мбиджейн.

Шон се взря в детето, то имаше тъмна коса, сплескано после като копче и сиви очи, а крачетата му бяха дълги, слаби и червени.

— Как ще го кръстите? — попита Хлуби.

Шон погледна към Катрин.

— Кажи им — каза той.

— Ще го наречем Дирк — каза тя на зулу.

— Какво значи това? — попита Хлуби.

Шон му отговори.

— Значи кама, остър нож.

Всички слуги кимнаха одобрително. Хлуби извади кутията си с енфие и я предложи на всички. Мбиджейн си взе с два пръста.

— Името е хубаво — каза той.

25

Бащинството, този невидим алхимик, преобрази отношението на Шон към живота. Нищо досега не бе толкова изцяло зависело от него. Наблюдаваше Катрин кръстосала крака, приведена над бебето, за да му подаде гърдата си да суче, а косата й надвиснала над едната й страна като крило. Лицето й беше по-закръглено и по-женствено. Погледна и детето в скута й, с червено лице, сучещо с малки поемания на дъх. Катрин вдигна глава и го погледна. Той й се усмихна. Тя също му се усмихна, а детето задърпа гърдата с малките си юмручета и търсещи устни.

Шон отиде при леглото, седна до тях и ги прегърна. Тя потърка бузата си в гърдите му. Косата й миришеше на нещо топло и чисто. Детето продължи да се храни шумно. Бащата се почувствува ужасно развълнуван, като пред прага на ново приключение.

Седмица по-късно, когато първите дъждовни облаци започнаха да се събират на небето, преведе фургоните отвъд реката, близо до планинските склонове, за да избегне горещините в полето. Имаше една долина, която беше забелязал, когато препускаха с Хлуби към морето. Долината беше покрита с ниска, ухаеща трева и кедрови дървета, които растяха покрай бистър поток. Шон ги заведе там.

Тук щяха да изчакат преминаването на дъждовния период и след като той свърши и детето стане достатъчно голямо, за да понесе пътуването, ще пренесат слоновата кост на юг и ще я продадат в Претория. Това беше щастлив лагер. Воловете се пръснаха из долината да пасат. Между фургоните се чуваше смях, а вечерно време, когато от планината се спуснеше мрак, огънят се издигаше весело нависоко. Отец Алфонсо остана с тях около две седмици. Беше приятен млад човек и въпреки че никога не се разбираха с Шон кой какво казва, се оправяха добре с езика на жестовете. Накрая той си тръгна с Хлуби и още един слуга,

които трябваше да го преведат през планината, но преди да отпътува, успя да смути Шон, целувайки го за сбогом. Семейството съжаляваше, че се разделя с него. Бяха го заобичали и Катрин почти му беше простила неговата религия.

Започна дъждовният период. Седмиците преминаваха в месеци, щастливи месеци — около леглото на Дирк. Мбиджейн му беше направил легло от кедрово дърво. В сандъците на Катрин се намериха чаршафчета и завивки. Детето растеше много бързо, креватчето му ставаше все по-късо, а кожата загуби лилавия си оттенък, очите нямаха сив цвят — в тях имаше зелено, щяха да добият цвета на очите на майка му.

За да запълни времето си, Шон започна да строи колиба край потока. Слугите се присъединиха и от скромна, както беше запланувана, тя се превърна в нещо хубаво, с измазани стени, спретнат покрив и каменно огнище. Когато я завършиха, семейството се премести да живее в нея. След тънките стени на фургона тази колиба им даваше усещане за стабилността на тяхната любов. Една вечер, когато дъждът валеше като из ведро и вятърът свиреше около вратата, като че ли вие куче, те поставиха дюшек пред огнището и там, при топлината на огъня, заченаха още едно дете.

Дойде Коледа, а след нея и Нова година. Дъждовете затихнаха и спряха. Сега вече трябваше да тръгват, защото припасите им — брашно, сол, медикаменти, платове и други, бяха привършили. Натовариха пак фургоните и рано една сутрин потеглиха. Дългата редица от фургони се проточи и заизвива през долината на север към полетата. Катрин седеше на предната седалка на водещия фургон с Дирк в скута. Шон яздеше до нея. Тя се обърна и погледна към колибата им. През клоните на кедровите дървета видя чернеещия се покрив. Колибата изглеждаше самотна и изоставена.

— Трябва да се върнем тук някой ден. Бяхме толкова щастливи — каза тя на Шон.

Той се наведе, докосна ръката й и отговори.

— Щастието не е място, мила, ние не го оставяме тук. Вземаме го с нас.

Катрин му се усмихна щастливо. Второто бебе вече беше започнало да напомня за себе си.

26

Достигнаха река Лимпопо към края на юли и скоро намериха брод. За три дни разтовариха фургоните и ги прекараха празни през пясъка, а след това прехвърлиха слоновата кост и припасите. Свършиха на третия ден следобед. Бяха много уморени. Вечеряха рано и още преди слънцето да беше залязло, всички зулуси вече спяха. Шон и Катрин също спяха прегърнати във фургона. На сутринта тя беше малко бледа и тиха. Не беше забелязал, докато не му каза, че е уморена и ще отиде да си легне. Той веднага стана по-внимателен. Помогна й да се качи във фургона и подреди възглавниците под главата й.

— Сигурна ли си, че си добре? — непрекъснато я питаше.

— Да, няма ми нищо. Само съм малко уморена. Ще се оправя — уверяваше го тя. Оценяваше вниманието му, но почувствува облекчение, когато той излезе и отиде да види как вървят работите по товаренето. Искаше да остане сама. Беше й студено и се чувствуваше отпаднала.

По обяд фургоните бяха натоварени за голяма радост на Шон. Той отиде при Катрин, повдигна платнището и погледна вътре. Очакваше да я намери заспала.

Тя лежеше с отворени очи, завита с две от най-дебелите завивки. Лицето й беше бяло като на смъртник. Шон се разтревожи. Влезе бързо вътре.