Когато лъвът се храни
Шрифт:
„Да — реши Шон, — ще трябва да намеря време, за да отида в града и да кажа на Одри.“ Не смяташе, че ще му се наложи да я моли. Той вчеса косата си, среса брадата си, намигна си в огледалото и излезе в коридора. Усети миризмата, която идваше от кухнята, и устата му започна да се пълни със слюнка.
Ана беше в кухнята. Лицето й бе почервеняло от горещината край печката.
— Какво има за закуска, сестричке?
Тя се обърна към него, като отметна косата от челото си с опакото на ръката
— Не съм ти сестра — каза тя — и бих желала да не ме наричаш така.
— Къде е Гари? — попита Шон, сякаш не бе чул протеста й.
— Още не е станал.
— Бедното момче е изтощено, няма съмнение.
Той й се ухили и тя се извърна смутена. Шон огледа задника й, без да изпитва някакво желание. Странно, но обстоятелството, че Ана е съпруга на Гари, бе изпарило всякакво желание към нея. Дори споменът за това, което бяха правили по-рано, беше някак си мъгляво неприличен, намирисващ на кръвосмешение.
— Започнала си да напълняваш — каза той. Тя наведе глава, но не отговори и Шон продължи: — За мен четири яйца, ако обичаш, и кажи на Джоузеф да не ги препържва.
Тя прекоси кухнята и влезе в трапезарията. В същия миг през страничната врата се появи Гари. Лицето му бе все още отпуснато от съня. Шон долови дъха му — беше пил.
— Добро утро, Ромео — поздрави го той и Гари се ухили глуповато.
Очите му бяха зачервени и не се беше избръснал.
— Здрасти, Шон. Как спа?
— Чудесно, благодаря. Ти също, както виждам.
Шон седна и загреба попара с лъжицата.
— Искаш ли? — попита той Гари.
— Да, благодаря.
Подаде му купата. Забеляза как трепери ръката на Гари. Ще трябва да поговоря с него да не прекалява с пиенето.
— Страшно съм гладен.
Разговаряха, като скачаха от една тема на друга както обикновено става на закуска. Ана влезе и се присъедини към тях. Джоузеф поднесе кафето.
— Гари, каза ли вече на Шон? — обади се внезапно Ана с глас, изпълнен с решителност.
— Не.
Той се изненада и разля кафето си.
— Какво да ми е казал? — попита Шон.
Мълчаха и Гари неспокойно помахваше с ръката си.
Точно от този момент се боеше — какво би станало, ако брат му се сетеше. Какво би станало, ако разбереше, че бебето е негово, и си вземеше Ана с детето, вземеше си ги и го оставеше самичък на този свят. Обзет от неоснователни страхове, Гарик се втренчи в брат си, седнал срещу него на масата.
— Кажи му, Гари! — заповяда жена му.
— Ана чака бебе — каза той.
Наблюдаваше лицето на Шон, видя как изненадата бавно отстъпи място на задоволство, усети как ръката на брат му го прегърна през раменете в болезнена прегръдка, почти го смачка.
— Това е страхотно — възкликна радостно Шон, — това е великолепно. Ако продължаваш
Ухилен глупаво от облекчение, той гледаше как Шон прегърна Ана по-нежно и я целуна по челото.
— Браво, Ана, гледай непременно да е момче. Трябва ни евтина работна ръка.
„Не е разбрал — помисли си Гарик, — не знае и то ще е мое. Никой няма да може да ми го отнеме сега.“
През деня работиха в южния сектор. Бяха заедно, Гари объркано и радостно се смееше на задявките на Шон. Беше му много приятно, че Шон му оказва толкова много внимание. Свършиха рано — този път като никога брат му не беше в настроение за работа.
— Мой разплоден братко, всички гюмове са пълни до горе. — Протегна се и тупна с юмрук рамото на Гари. — Хайде да си вдигаме чуковете и да вървим в града. Можем да ударим по няколко питиета на крак в хотела, за да го отпразнуваме, и после да отидем и да кажем на Ада.
Шон се надигна на стремената и надвика мученето и врявата на стадото.
— Мбиджейн, докарай онези десетте болни при къщата и не забравяй, че утре ще избираме добитък от кошарите за пазара.
Зулусът му махна с ръка и Шон се обърна отново към Гарик.
— Хайде, да изчезваме оттук.
Яздеха един до друг, капчици влага покриваха мушамените им дрехи и блестяха по брадата на Шон. Беше студено и възвишението беше скрито във влажната мъгла.
— Това време е само за бренди — каза той, но Гарик не отговори.
Отново се бе уплашил. Не искаше да казва на Ада. Тя щеше да познае от кого е детето. Отгатваше всичко, щеше да разбере, че е от Шон. Не можеше да я излъже.
Копитата шляпаха звучно в калта. Стигнаха до разклона и поеха по билото към Лейдибург.
— На Ада страхотно ще й хареса да е баба — изкикоти се тихичко Шон и в този момент конят му леко се препъна, наруши равномерния си ход и закуца с предния си крак. Той слезе, вдигна копитото и видя дълбоко забита треска.
— Да го вземат мътните! — изруга тихо.
Наведе глава, захапа върха на треската със зъби и я измъкна.
— Е, сега няма да можем да отидем в Лейдибург, раната няма да зарасне няколко дни.
Гари се успокои, случилото се отлагаше срещата с Ада.
— Конят ти е здрав. Хайде, продължавай, поздрави я от мен. — Шон погледна Гари.
— Някой друг път ще й кажем. Хайде да се връщаме вкъщи — възпротиви се брат му.
— Хайде, Гари, та това е твое дете. Върви да й кажеш.
Гарик се противи, докато видя, че брат му започна да се ядосва, и тогава тръгна с примирителна въздишка. Шон поведе коня си към Теунис Краал. Сега обаче мушамата го запарваше и му тежеше. Той я свали и я преметна на седлото.