Когато лъвът се храни
Шрифт:
— В далечния край на концесиите на Джак и Свирката главният златоносен пласт и водещият са разположени един до друг на разстояние шестдесет сантиметра, но когато стигнат границата, която е най-близо до „Кенди Дийп“, те се раздалечават на двадесет и един метра. А при границата на братовчеда Джон отново са на разстояние петнадесет метра един от друг. Смятам, че двата пласта образуват нещо като дълъг лък. — Той го нарисува. — Главният пласт е струната, а водещият — дървената част. Даф, слушай ме, ако изкопаете траншея под прав ъгъл спрямо главния
Изслушаха го много сериозно и когато Франсоа свърши, Даф се облегна на стола.
— Ех, да знаехме това преди месец! Сега откъде да намерим пари, за да прокопаем нова траншея и в същото време да поддържаме инсталацията в експлоатация?
— Можем да продадем част от оборудването — предложи Шон.
— То ни е необходимо до последното винтче, а освен това, ако продадем дори само една лопата, кредиторите ще се втурнат върху нас като глутница хиени и ще завият за парите си.
— Бих ви дал назаем, стига да имах — но със заплатата, която ми плаща господин Храдски… — Франсоа сви рамене. — Ще ви трябват около двеста лири. Нямам ги.
В този момент Кенди се върна на масата.
— За какво става въпрос?
— Да й кажа ли, Франсоа?
— Ако мислиш, че ще има някаква полза.
Тя изслуша всичко, после се замисли за момент.
— Ами, току-що купих десет парцела в Йоханесбург, онова ново село долу в долината, така че на самата мен не ми стигат пари. Но бих ви отпуснала петдесет лири, ако това ще ви помогне.
— Досега никога не съм взимал пари назаем от дама — за мен това е ново изживяване. Кенди, обичам те!
— Ех, да беше така — прошепна тя, но Даф нямаше късмета да я чуе, защото заговори:
— Ще ни трябват още сто и петдесет — да чуя вашите предложения, господа.
Настъпи продължителна тишина. После на лицето на Даф се изписа усмивка и той се загледа в Шон.
— Чакай, не ми казвай, нека да отгатна — изпревари го Шон. — Възнамеряваш да ме принесеш в жертва ли?
— Близо си до истината — но не съвсем. Как се чувствуваш, момко?
— Много добре, благодаря.
— Здрав, силен?
— Да.
— Смел?
— Хайде, Даф, изплюй камъчето. Не ми харесва погледа ти.
Съдружникът му извади един бележник от джоба си и написа нещо с парче молив. После откъсна листа и му го подаде.
— Ще постави афиши във всяка кръчма в находището.
Шон прочете написаното:
НАВРЪХ НОВА ГОДИНА ГОСПОДИН ШОН КОРТНИ, ШАМПИОН НА ТРАНСВААЛ В ТЕЖКА КАТЕГОРИЯ, ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВА ПРЕД ХОТЕЛ „КЕНДИ“ С ВСЕКИ, КОЙТО ПОЖЕЛАЕ, СРЕЩУ КЕСИЯ С ПЕТДЕСЕТ ЛИРИ ОТ ВСЯКА СТРАНА.
Такса за зрители: 2 шилинга.
Поканват се всички желаещи.
Кенди четеше над рамото му. Изписка.
— Чудесно. Ще наема допълнителни сервитьори да поднасят напитки и ще приготвя студени закуски. Мисля, че мога да взимам по два шилинга на човек?
— Аз ще разлепя афишите и
— Ще спрем инсталацията до Нова година, Шон трябва да си почине добре. Всеки ден ще прави лека тренировка. Никакъв алкохол, разбира се, и много сън — каза Даф.
— Значи уредихте всичко, така ли? — попита Шон. — А на мен остава да застана там и да ме направят на пихтия, а?
— За теб го правим, момко, за да станеш богат и знаменит.
— Благодаря ви, много ви благодаря.
— Нали обичаш да се биеш?
— Когато съм в настроение.
— Не се тревожи, ще измисля разни мръсни думи, с които да те наричам — ще те ядосам за нула време.
11
— Как се чувствуваш? — попита Даф за шести път тази сутрин.
— Без промяна от пет минути насам — увери го Шон.
Даф извади часовника си, вгледа се в него, постави го до ухото си и остана изненадан, че той все още работи.
— Строили сме съперниците ти на верандата. Казах на Кенди да им поднесе безплатни питиета — колкото искат. Всяка нова минута изчакване им дава възможност да се налеят с още алкохол. Франсоа събира входната такса, и печалбата от всяка твоя победа ще отива там. Оставил съм Мбиджейн да чака в началото на алеята към хотела. Ако стане нещо, един от нас ще му хвърли чантата и той ще хукне към саваната.
Шон се бе изпънал на леглото на Кенди с ръце под тила. Засмя се.
— Планът ти е идеален. А сега имай милост и се успокой, приятелю. Изнервяш ме.
Вратата се отвори с трясък и Даф подскочи от стола си. Беше Франсоа. Стоеше на прага, хванал се за гърдите.
— Сърцето ми — каза той задъхано. — Това не се отразява добре на сърцето ми.
— Какво става навън? — поиска да узнае Даф.
— Вече събрахме над петдесет лири от входни такси. На покрива има тълпа, която не е платила, но колкото пъти се приближа към тях, ме замерят с бутилки.
Франсоа наклони главата си на една страна.
— Чуйте ги. — Шумът на тълпата минаваше безпрепятствено през тънките стени на хотела. — Няма да чакат още много — по-добре излез, преди да са тръгнали да те търсят.
Шон се изправи.
Франсоа се поколеба.
— Даф, помниш ли Фернандес, португалеца от Кимбърли?
— О, не! — прекъсна го Даф. — Само не ми казвай, че е тук.
Франсоа кимна.
— Не исках да те тревожа, но някои от местните момчета са му изпратили телеграма. Пристигна с бързия дилижанс преди половин час. Надявах се, че няма да успее, но… — Той сви рамене.
Даф изгледа тъжно Шон.
— Лош късмет, момко.
Франсоа се опита да смекчи удара.
— Казах на Фернандес, че боксьорите ще се бият по реда на пристигането им. Той е шести по ред, така че докато стигне до него, Шон все ще е успял да спечели двеста лири — тогава винаги можем да кажем, че се е представил достатъчно успешно и да закрием турнира.