Колелото на мрака
Шрифт:
Тишина. Древният монах бавно произнесе няколко думи и Церинг преведе:
— Абатът би искал да знае: някой погледнал ли го е?
— Да.
— Колко души?
— Петима.
— И къде са те сега?
— Четиримата са мъртви.
— А петият?
— Аз бях петият.
Когато това бе преведено, старейшината се изправи рязко. После отиде до Пендъргаст, хвана го с костелива ръка и го изправи на крака с неподозирана сила. Впи очи в него. Минутите се изнизваха в тихата стая; тогава монахът отново заговори.
— Старейшината
— Вече го знам.
Абатът се поклони. Наведе се, взе кутията и я подаде на друг монах, който я отнесе.
— Имаш безкрайните ни благодарности, приятелю Пендъргаст — каза Церинг. — Извърши огромен подвиг — на висока цена.
Пендъргаст остана да стои прав.
— Боя се, че това още не е свършило — отвърна той. — Има крадец измежду вас. Изглежда някой от вашите монаси е мислел, че светът е узрял за пречистване и е организирал кражбата на Агозиена. Трябва да разберем кой е той и да му попречим да го извърши отново — иначе Агозиенът никога няма да е на сигурно място.
След като думите му бяха преведени, старейшината се обърна и го погледна, веждите му бяха леко вдигнати. Настъпи колебание. После старейшината започна да говори, а Церинг преведе:
— Абатът казва, че си прав, не е отминало. Това още не е краят, а само началото. Той ме помоли да ти кажа някои важни неща. Ако обичаш, седни.
Пендъргаст седна, същото стори и старейшината.
— След като ти си тръгна, ние разбрахме кой е открил Агозиена за света и защо.
— Кой?
— Бил е свещеният лама в стената. Древният.
— Вграденият?
— Да. Джордан Амброуз бил очарован от този човек и го е заговорил. Ламата на свой ред го пуснал във вътрешния манастир и му казал да открадне Агозиена. Но не за да пречисти света. Ламата имал друга причина.
— Каква?
— Трудно е да се обясни. Преди пристигането ви през пролетта Негово светейшество Раланг Ринпоче почина. Той е осемнадесетото въплъщение на онзи Ринпоче, който основал манастира преди много време. Ние не можем да продължим като манастир без нашия прероден учител. И така, когато един Ринпоче умре, трябва да излезем в света, за да намерим неговото превъплъщение. Успеем ли, донасяме детето в манастира и го отглеждаме и възпитаваме като следващ Ринпоче. Досега винаги сме постъпвали по този начин. Когато седемнадесетият Ринпоче умря през 1919 година, Тибет беше свободна страна и все още бе възможно да се излиза във външния свят и да се търси неговото превъплъщение. Но след смъртта на осемнадесетия, пътуването на тибетските монаси се оказа много трудно и опасно. Китайците ги арестуваха при подобни мисии, дори понякога ги убиваха. Светият мъж в стената знае много неща. Знае за пророчеството, в което се
Когато Агозиенът преминава Западния океан.
И мракът се стовари върху колелото на мрака.
Водите ще се вдигнат разярени.
И ще разбият най-дълбокия дворец на дълбините.
И ние ще познаем Ринпоче по неговия пазител.
Който ще се върне в Зелената Тара.
Танцувайки по вълните на Западния океан.
От разрушения дворец на дълбините.
— Така че, за да провери предсказанието, светият мъж пусна Агозиена по света, за да види кой ще го върне обратно. Защото човекът, който го върне, е пазителят на деветнадесетия Ринпоче.
Пендъргаст усети, че го завладява необичайно за него чувство: върховна изненада.
— Да, приятелю Пендъргаст, ти доведе при нас деветнадесетия Ринпоче. — Церинг погледна Пендъргаст с леко развеселено изражение. След което насочи поглед към Констанс.
Тя се изправи.
— Пазителят на… извини ме, но не каза ли, че аз съм въплъщението на Ринпоче? Но това е абсурд — родена съм много, преди той да умре.
Усмивката на монаха стана по-дълбока.
— Не говорех за теб. Говорех за детето, което носиш.
Изненадата на Пендъргаст нямаше край. Той се обърна към Констанс, която гледаше монаха с неразгадаем израз на лицето.
— Дете? — произнесе Пендъргаст. — Но нали отиде в клиника „Фийвършам“. Аз си мислех… Предположих…
— Да — отвърна Констанс. — Отидох в клиниката. Но там разбрах, че не мога да го направя. Независимо, че е… негово.
Церинг бе този, който наруши последвалата тишина.
— Има една древна молитва. Тя казва: „Преведи ме през всички нещастия. Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Констанс кимна, отпускайки несъзнателно ръка върху леката издутина на корема си. И тогава се усмихна: усмивка отчасти тайнствена, отчасти срамежлива.
Информация за текста
Douglas Preston, Lincoln Child
The Wheel of Darkness, 2007
Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Колелото на мрака
Американска, първо издание
Редактор: Сергей Райков
Няма информация за художественото оформление
ИК „Ергон“, 2008 г.
ISBN: 978-954-9625-16-5
Свалено от „Моята библиотека“
Последна редакция: 2010-07-17 17:30:00