Краят на империята

Кол Алън

Много, много странно наистина.

Вече закъсняваше за банкета…

Може би по-късно.

Конвоят се носеше през хиперпространството — осемнайсет военнотранспортни кораба и само два малки ескортиращи изтребителя.

Но никой не подозираше нищо за двете акули, прикрити в засада едва на осемнайсет светлинни минути от тях.

— Като рибен пасаж са — подхвърли берхал Флуи, командващият офицер на бунтовническия разрушител „Айслинг“, обръщайки се към своя брат берхал Уолдман,

на борда на разрушителя „Аойфи“. — Заслепени от слънцето и пърхащи безгрижно из плитчините — право към разпънатата мрежа. Или — поправи той сравнението си — към вдигнатото копие.

— Как ще процедираме, сър? — попита Уолдман. Той беше с един ранг по-долу от Флуи въпреки общия им ранг като берхали.

— Както бе уговорено — отвърна Флуи. — Удряме ги и разцепваме формацията.

— Една атака и отстъпление?

Флуи се поколеба.

— Най-вероятно, но все пак имай готовност за пълно изтребление.

— Сър, някак не ми се вярва да оставят конвоя с толкова немощен ескорт. Дали да не изчакаме, докато подминат, и да претърсим района, за да сме сигурни, че не ни дебнат изненади, и едва тогава да ги нападнем в тил?

— Заповедта ми остава непроменена, берхал — рече лаконично Флуи. — Ако надушат нещо, веднага ще се пръснат. Имаме възможност да осъществим първия голям удар на бунтовниците и да впишем завинаги имената си в историята.

Уолдман, като всеки хонджоец, се интересуваше далеч по-малко от слава, отколкото от благоразумно оцеляване и печалба, но не посмя да възразява повече.

— По твое нареждане — рече той и обърна гръб на монитора.

Екипажът на „Аойфи“ вече се бе събрал в общите помещения и очакваше команда.

Корабните секунди се нижеха една след друга… докато на екрана светна нулата.

И двата разрушителя преминаха на максимална тяга и се „гмурнаха“ към конвоя.

На борда на имперските кораби завиха аларми и ескортиращите изтребители се стрелнаха между нападателите и конвоя в безполезна проява на храброст и опит поне да ги забавят. Бяха унищожени мигновено.

А после вълците се озоваха сред овцете и „стадото“ се разпръсна, преследвано във всички посоки от изстреляните от бунтовниците ракети. При сближаването с жертвите си капитаните наредиха да се открие огън с оръдията за близък бой, дори само за няколко секунди.

„Аойфи“ и „Айслинг“ бързо прочистиха опашката на конвоя.

Четири транспортни кораба престанаха да съществуват, други три бяха с тежки поражения.

— Още един заход — нареди Флуи. — Този път ще избираме индивидуални цели и ще ги довършваме.

Уолдман отново понечи да възрази. Това противоречеше не само на здравия разум, но и на директната заповед на Стен. Когато ги прати на тази мисия, с инструкции да всяват колкото се може повече хаос, той им нареди изрично никога да не поемат излишни рискове.

— Разполагате с бързи кораби — бе им казал. — Но това не ви дава право да се пъхате в устата на лъва. Все още имаме само четири бойни единици — Бор не са приключили с формирането на флота си. Бийте се здраво, но се върнете!

Преди Уолдман

да намери сили да каже нещо, на екрана се появи скритата досега част от ескорта.

Четири леки имперски крайцера и единайсет тежки разрушителя.

От говорителите на кораба долетя тревожен сигнал.

Нямаше нито време, нито нужда Флуи да дава заповеди. Двата бунтовнически разрушителя преминаха в авариен режим и подхванаха поредица от лъкатушещи маневри, задавани от компютрите им, насочвайки се към предварително уговорената зона за изтегляне.

Оръжейните офицери изстреляха няколко „Кали“ за да прикрият отстъплението.

А хонджойските моряци се молеха.

Един вражески разрушител се превърна в огнена топка, уцелен директно от летяща насреща „Кали“.

Ала молбите, изглежда, не помагаха — боговете, които властваха над този участък от хиперпространството, трябва да бяха особено кръвожадни.

Имперските кораби контраатакуваха.

Двата разрушителя изстреляха залп от противоракети „Фокс“, но имаше твърде много цели.

Пред погледа на Уолдман се редяха забързани кадри: на първи екран — имперска „Кали“ приближава „Айслинг“… Лицето на Флуи на екрана, с разширени очи… вой на дистанционни детектори…

А сетне екранът, следящ „Айслинг“, внезапно угасна с прекратяването на кодирания сигнал.

— Сър, удариха „Айслинг“ — докладва с безизразен глас комуникационният офицер. — Очакваме връзка… очакваме връзка…

Уолдман го игнорира.

— Навигационно! Промяна на орбитата. Искам пресечен курс с последната позиция на „Айслинг“!

— Сър!

— Очакваме… очакваме… — продължаваше да повтаря с монотонен глас свързочникът. — Няма сигнал от „Айслинг“, сър.

— Благодаря ти. Машинно, ще съм ви особено задължен, ако изстискате поне още малко мощност от двигателите.

— Приближаваща се ракета — докладваха от звеното за противодействие. — Попадение след седем секунди… противоракетите не успяха да засекат целта… четири секунди…

И в този момент „Аойфи“ профуча през почти абсолютния вакуум, където доскоро се намираше „Айслинг“. Почти абсолютен, но достатъчно богат на отломки, за да обърка насочващата система на калито, което изгуби връзка с оператора си и се взриви на известно разстояние от разрушителя.

Пропуск. Имперският офицер от звеното за проследяване на целите докладва безизразно, че „Аойфи“ все още е невредим. Все още под тяга. Беше изстреляна втора ракета.

Но твърде късно. „Аойфи“, взел поука, успя да надбяга не само преследващите го ракети, но и разрушителите. Имперските крайцери бяха „далече“ зад него.

Седем корабни минути бойно време.

Имперски загуби: унищожени два леки ескортиращи изтребителя. Неутрализиран напълно един тежък разрушител. Поразени четири транспортни кораба. Един лек крайцер с щети, изискващи незабавно прибиране на док. Един транспортен кораб изоставен, с евакуиран екипаж и войници. Втори транспортен кораб закачен на буксир. Другите два щяха да се нуждаят от няколко месеца на ремонт, преди да се върнат на служба.