Краят на империята
Шрифт:
Около хиляда и петстотин имперски моряци като загуби.
Седем хиляди имперски войници бяха превърнати в студени трупове.
Срещу:
Унищожен един бунтовнически разрушител.
Загинали — двеста деветдесет и трима хонджойски бунтовници.
Смазваща победа за Империята.
Стен си тръгна с мрачно настроение от мемориалната служба за загубата на „Айслинг“. Всъщност донякъде се радваше, че берхал Флуи бе неузнаваем труп, летящ някъде на безконечна орбита. Защото, ако бе оцелял, щеше да нареди да го застрелят.
Изкушаваше
Вместо това обяви мъртвите хонджойци за герои и мъченици на революцията, прокламира построяването на нов боен кораб, носещ името „Флуи“, и обеща възнаграждения за оцелелите моряци и семействата на загиналите.
Но на четири очи заяви пред офицерите от „Аойфи“, „Виктори“ и „Бенингтън“, както и пред обучаващите се бори, че ако още някой мечтае да се представи за генерал Карибаяши, по-добре да го обяви още сега, за да си спести труда сам да си разпори корема при следващия подобен провал. Защото Стен с радост би извършил същото вместо него.
Речта му бе изцяло насочена към Бор. Макар че както всички раси и те притежаваха силно развито чувство за самосъхранение, при тях то нерядко се конкурираше с изблици на берсеркерски гняв, а Стен не желаеше повече мемориални служби.
След което приключи с този въпрос.
Беше време да преразгледат стратегията си. Дали можеше да се направи още нещо, освен плановете, които вече се изпълняваха? Стен не смяташе. Скоро наемници от кал’гатейската система трябваше да проникват тайно във Вълчите светове и Стен се бе подготвил за гневни протести, когато започне да снема ветерани от борските ескортиращи кораби и собствените си разрушители за обучение на командни кадри.
Все още се нуждаеше от някой, който да проучи и анализира файловете на Махони. В началото си помисли да го предложи на Алекс, но шотландецът бе твърде важен и полезен като глава на разузнавателния отдел.
Най-лошото, когато подхващаш революция, помисли си той, е да не разполагаш с достатъчно квалифициран персонал.
Така че малкото неща, за които се бе сетил, вече бяха част от задействани и изпълняващи се планове. Пред погледа му изникна странна картина: огромна топка от угаснала материя от сърцето на пулсар. Увиснала от желязно въже. А Стен беше джудже, опитващо се да отбие удара на топката с перце в ръка.
Много добре, рече си той. Ще има ли и други подобни картини, които да го ободрят?
Имаше още една. Да е някъде далече, със Синд и достатъчни запаси от стрег. Да заминат за месец и повече.
Виж, тази последната наистина го ободри и той отиде да потърси другарите си.
Когато ги откри, установи, че си събират багажа.
Синд побърза да обясни. Вярно, че тя трябваше да говори от името на борите, но в действителност те бяха огромна бойна машина, която в голяма степен се командваше сама. А що се отнася до функцията й на телохранител, тя се припокриваше от гурките.
Освен това внезапно бе съзряла нови хоризонти и същевременно бе започнала да усеща ограниченията от това да се занимаваш с изтребване на други същества, пък дори и ако си водач на такива, които се занимават с това.
Синд продължи с обясненията —
— Кат’ чух в началото за туй — прекъсна коментара й Алекс, — зачудих се защо й е да се захваща, след като Тайния съвет не успя да се справи. Разбира се, Синд ми напомни, че няма по-добър начин да успееш в нещо, освен като се уповаваш на опита на предците си.
Синд взе думата.
Първоначалното разследване не бе довело до обнадеждаващи резултати, но тя се питаше дали само не са си губили времето. Беше се натъкнала на доклад за последните месеци от управлението на Тайния съвет, време, когато те бяха назначили специален енергиен цар — с титлата АМ2 секретар. Някой си сър Лагут, който изчезнал внезапно след поредната сбирка на съвета — среща, на която според слуховете се обсъждала кризата с недостига на АМ2.
— Е, нищо чудно да е станал, да е казал каквото мисли и да са го изгонили — подметна Стен.
— Може и така да е — съгласи се Синд. — Но преди това е бил отведен в крилото на Кайс.
Кайс. Извънземният специалист по изкуствен интелект, който също бе изчезнал малко след като Съветът бе повишил Пойндекс от неговия пост като шеф на „Меркюри“ до член на самия Таен съвет. За изчезването на втория също нямаше никакви обяснения.
Стен бе направил проучване в рамките на общата работа по разследването дейността на Съвета. Беше открил, че расата на Кайс е симбиотична и че действителният разум се осигурява от един паразит. С течение на времето паразитът консумираше своя гостоприемник, превръщайки го в немощен инвалид. Кайс, който бе в доста напреднала възраст, вероятно една сутрин е бил намерен да се взира бездушно в слънчевата светлина на прозореца, мърморейки „колко е ярко“, след което тихомълком е бил откаран на родния свят.
— Култът към Вечния император — заговори Синд — вярва, че Императорът е бил отведен, за да общува директно със Свещените сфери, каквото и да представляват те. Но да се съсредоточим върху това, с което разполагаме. Кайс, компютърен гений и неговият помощник, също специалист в тази област. И двамата се интересуват от АМ2. А, и още нещо. С изчезването на Кайс изчезва и цялата събрана от Съвета информация за АМ2.
— Хм — рече Стен, усещайки как в главата му се надигат тревожни сигнали. — Според мен докладът е бил обработван. Най-вероятно след завръщането си Императорът е наредил да се изтрие цялата налична информация и на нейно място е пуснал дезинформиращи сведения.
— Не е изключено — съгласи се тя. — Въпреки това смятам да отлетя за родния свят на Лагут само за да задам няколко глупави въпроса. Освен ако нямаш по-добра идея?
Стен имаше — но тя едва ли би помогнала за разрешаването на този проблем.
— И ти отиваш с нея? — Той погледна въпросително Алекс.
— Имам си други болежки, тъй че отговорът ми е едно голямо „неее“. Щот ми хрумна друга идея. Помниш ли, кат’ бяхме на Алтай и ти се изплаши, че не ти отвръщаше Императорът? След като Искра изтреби студентите?