Меру-Уралските планини?

Меру във ведизма-брахманизма-индуизма се счита за планина в центъра на земята, около която се въртят планетите. На тази планина стои Шива, който поддържа и свързва земята и небето. На Меру е местообитанието на боговете. В "Махабхарата" Меру е планинска страна с върхове до самото небе, тя описва земите, разположени на севра отвъд Хималаите: хребетите на Тибет и Памир, пустините на Централна Азия, непроходими гори, полярни региони и такива арктически явления като неподвижната Полярна звезда, звезди, които не изгряват и залязват, но се въртят в хоризонтална равнина, завършвайки всеки свой кръг за 24 часа, високо разположеното съзвездие Голяма мечка, слънцето, което изгрява само веднъж годишно, ден и нощ, които продължават, Аврора, зона

на дълъг мрак. И на ръба на тази област се издига планината Меру, северният склон на която е крайбрежието на млечно море.

От научна гледна точка древните митове могат да отразяват реални данни, които са свързани с географията на Земята. Планината Меру може да е Уралските планини, които отделят Европа от Азия. Млечно море-Северния ледовит океан. При много риби по време на хвърляне на хайвера се появява облекло за чифтосване, някои риби за хвърляне на хайвера отиват от морето към реките (сьомга, есетра) или от реките към моретата (речна змиорка). Желе от думата "кисело", тоест в този случай смесено вещество от мляко и хайвер, приковано към брега. Например огромни училища от херинга са подходящи за хвърляне на хайвера на западния бряг на Норвегия всяка година. Всяка женска херинга хвърля до 50 хиляди яйца. Мъжките следват женските и хвърлят мляко. По време на хвърлянето на хайвера водата край бреговете на Норвегия става почти бяла. Наистина " млечно море…"Все пак! В крайна сметка цялата херинга, приближаваща се до бреговете, носи със себе си 32 милиона центнера мляко и хайвер. Невероятно количество Норвежка херинга е трудно да си представим. Преместването на училища от херинга в необятността на Атлантическия океан е най – голямото преселение на живи същества, познати някога на земното кълбо. Нищо чудно, че в Норвегия ходът на херинга се нарича"чудо на морето".

Научен анализ на древни митове и легенди.

Думите" Шива "от санскрит буквално означават"подкрепящ, приятелски настроен". Шива е един от основните богове в индуизма, който заедно с Брахма и Вишну съставлява "свещената троица" – Тримурти (от санскрит "три лица"). Брахма е богът на сътворението в индуизма. Според една от версиите думата се връща към най-старата индоарийска дума, означаваща "да расте, да се увеличава, да се издига". Вишну (от санскрит "проникващ във всичко", "всеобхватен"). В образа на Шива се сливат представите на древните индоевропейци за редица древни племенни божества, които олицетворяват едновременно разрушителните и творчески сили на природата, този дуализъм може да се проследи както в различни природни бедствия – мълнии, пожари, земетресения, така и във възраждането на природата, обновяването и създаването на благоприятни условия за живот на хората и целия жив свят. Следователно Шива беше изобразен като многолик, многорък, с трето око, с поглед, който можеше да изгори света (това е мълния), с шия, синя от отровата, която пиеше, за да спаси света. Тоест, Шива е антропоморфно същество, чиято цел е да се жертва, но да спаси света и човечеството. Неговият образ предизвиква много аналогии с други спасители. Боговете, "живеещи" в планините, са хора с различни способности. Възвишения, хълмове, планини, планински вериги (най – известните – Олимп, Арарат, Сион, Фуджияма) от древни времена са били обожествявани, върху тях са се провеждали всякакви религиозни действия – принасяли са се жертви, палели са огньове, смятало се е, че това уж ще умилостиви Бог, връща се към ловните навици-да се храни дивеч. Хората избягаха от наводнения по планинските върхове, разработиха напоителни системи (след топенето на лед и сняг потоци и реки се стичаха от върховете на планините, тоест се образуваха естествени напоителни системи), впоследствие изграждането на пирамиди означаваше планини като символ на властта, тъй като първите цивилизации бяха създадени на върховете на планините, беше по-добре да се наблюдава околната среда, възможни врагове. Най-добрите най-високи места в планините бяха запазени за благородството

и свещениците. Под Бог се разбираха различни реки, езера, морета, небеса и други предмети, природни явления – свлачища, земетресения, наводнения, пожари, както и животни, птици, насекоми, растения, дървета. Създадени са и синкретични форми-главата на едно животно, тялото на друго. Появяват се и антропогенни форми-под формата на човек. В робовладелската епоха под прикритието на несъществуващ Бог започват да действат свещениците-хипнотизатори, които стават първите робовладелци (господари), които чрез внушение и хипноза установяват своята теократична власт над своите съплеменници, превръщайки ги в послушни роби, което продължава и до днес. Самите свещеници обаче вярвали, че уж са водени от самия бог, защото техните знания и физически способности са много различни от обикновените хора. По-специално, екстрасенсните свещеници чувствително усещаха промените в природните условия и използваха това, те вярваха, че това е от заповедта "отгоре", всъщност това е чисто физиологична характеристика на организма. Научно доказано е, че някои свръхчувствителни хора са в състояние безпогрешно да предвидят промяна във времето и вибрациите на земята; това се дължи на наличието на анормален хемоглобин с драстично намалена разтворимост; когато влажността на въздуха се повиши, еритроцитите на тези хора се деформират, кръвообращението се затруднява и възникват болки, като барометър, предсказващ приближаването на дъждовете, застудяване или затопляне, а също и тремори, което от своя страна е свързано с развитието на планинска болест (полиглобулия или полицитемия – увеличаване броя на червените кръвни клетки или еритроцитите на единица обем кръв), те са живели в планината и са станали "богове-небесни".

Образът на Шива, който поддържа и свързва земята и небето, има аналог в древногръцката митология, това са атлантите, титаните, които държат небесния свод на раменете си.

По този начин древните митове в приказно-религиозна форма ни разказват реални събития. Уралските планини на север се простират до брега на Северния ледовит океан, но визуално не свършват там, те се превръщат в снежни върхове, които могат да служат като своеобразно продължение на Уралските планини. Поради постоянните промени в нивото на океана, свързани или със затопляне, или със застудяване, самият пейзаж на океанското крайбрежие се променя. Планините по крайбрежието могат или да се издигат, или да падат. Данни за 2013 г. Територията на Русия е попълнена с нов остров. Край бреговете на Якутия е открит неизвестен досега остров. Той случайно е забелязан от екипажите на два хеликоптера, летящи над Лаптево море. Както казват географите, парцел земя с площ от няколкостотин квадратни метра може да се е появил преди половин век. Откривателите вече са измислили име за острова. В средата на Северния ледовит океан е открит мистериозен остров. Членовете на двата екипажа на вертолета Ми-26 дори не подозираха, че има земя. Попаднахме на находката съвсем случайно и нямаше ограничение за изненадата. В крайна сметка на картата на света практически няма бели петна. … Географите дават научно обяснение на това явление. Островът се намира в билото на Новосибирските острови близо до Столбовой и Белковски. Тук в средата на миналия век няколко парцела земя бяха изтрити от лицето на Земята наведнъж. Това се дължи на разрушаването на ледената и почвената основа… Учените казват, че заедно с унищожаването е възможен и обратният процес. Резултатът е нов остров… Изчезването и появата на нови земни площи в средата на морето показва висока активност на геоложките процеси. Според редица изследователи съдбата на изчезналите острови може да е сполетяла мистериозната Земя на Санников. Климатът в района на Северния полюс не винаги е бил студен и очевидно е имало други острови, което е отбелязано в началото на век от търговеца Яков Санников. В края на век "земята на Санников" е картографирана от полярния изследовател е.тол.

Конец ознакомительного фрагмента.