Мрежата
Шрифт:
— Сър, преди три минути получихме кодирано съобщение, че засега всичко е спокойно и акцията се развива по план.
— Много добре.
— Сър — обади се единият от операторите. — Имаме и видеовръзка. Я да видим…
На екрана се появи доста неясното изображение на камион, който се движеше по тясна, неосветена улица. След малко камионът зави, а когато мина под една от малкото лампи, на покрива се появи нещо, което Хауард не можа да определи, но останалите се ухилиха.
— Какво беше това? — взря се в екрана Хауард.
Един от
Събота, 09.10.2010, 23:23
Грозни
Плеханов се приготвяше за лягане, когато на вратата се позвъни. Остави четката за зъби настрани и изплакна устата си. Звънеше се доста настойчиво. Кой ли можеше да бъде в този късен час? Плеханов се намръщи в очакване на някаква лоша новина. Наметна халата си върху пижамата и излезе в коридора.
Къщата му не беше голяма, но имаше всички удобства и беше в един от хубавите квартали на града. Разбира се, един ден щеше да живее в двойно по-голяма и двойно по-хубава къща, но всяко нещо с времето си.
За всеки случай извади пистолета от чекмеджето на писалището. Беше стар лугер от 1943 г. — баща му го беше донесъл от фронта.
Надникна през ключалката. На стълбите стоеше привлекателна млада жена с раздърпани дрехи и обляно в сълзи лице. Гримът й се беше размазал.
Изнасилена? Божичко. Само това липсваше. Свали пистолета и отвори вратата.
— Госпожице? Мога ли да ви помогна?
В този миг от тъмното изскочи млад мъж по джинси и насочи пистолет в лицето на Плеханов.
— Да, господине, много разчитаме на помощта ви.
Говореше руски перфектно, но с някакъв чужд акцент.
Междувременно, без да сваля пистолета, протегна свободната си ръка и прибра лугера на Плеханов.
Изгледа оръжието одобрително:
— Бива си го. Истинска антика.
От храстите изскочиха още двама мъже и бързо се приближиха към тях. Облечени бяха спортно, еднотипно — нищо, което да бие на очи. Изглеждаха дори мускулести.
Какво беше това? Опит за грабеж? Какво искаха от него тези хора?
Жената приведе в ред облеклото си, приглади коси и се наметна с шлифера, който й подаде един от мъжете.
— Доктор Плеханов, може ли да влезем? — попита човекът с пистолета.
Плеханов още се опитваше да определи какъв беше този акцент. Попита го:
— Не сте руснак, нито пък чеченец, нали?
— No, sir.
Плеханов трепна. Това бяха американци.
Проклятие.
— Доктор Плеханов, ще се наложи да ни придружите. Преоблечете се за из път. Но по-живо, ако обичате.
Събота, 09.10.2010, 23:28
Урус-Мартан
— Пипнаха
В помещението настъпи оживление.
— Е, добре — поохлади възторга им Хауард. — Рибата е още в морето. Пригответе хеликоптерите. Нека първо се приберем у дома. Тогава ще празнуваме.
Десетина минути по-късно, докато наблюдаваше пилотите, които стягаха машините, към него тичешком се приближи Фернандес.
— Сър, възникна проблем.
Хауард усети, че стомахът му се сви на топка.
— Какво има?
— Камионът им се е повредил.
Полковникът го изгледа втренчено, сякаш за първи път го виждаше. Това не беше предвидено в нито един сценарий.
39
Неделя, 10.10.2010, 00:04
Урус-Мартан
— Къде се намират? — попита Хауард. Гърлото му беше пресъхнало.
— В града, южно от сградата на бившия Коминтерн, близо до нефтените складове и река Сунжа.
— На какво разстояние оттук?
— Около осемнайсет километра.
— Направо страхотно…
Хората от групата се спогледаха със сериозни, удължени лица.
— Оха… Получих някакъв сигнал… Засичам — възкликна единият от операторите.
Да се обади водачът на групата по радиостанцията означаваше, че нещата са повече от сериозни.
— Алфа, тук Омега Едно. Повтарям — тук е Омега Едно.
— Алфа слуша.
— Сър, закъсахме насред път, а на стотина метра от нас има две ченгета на велосипеди, които приближават. Чакам инструкции.
Ченгета на велосипеди. Господи.
— Придържаме се към плана, Омега. Покажете им документите си, бъдете любезни, дръжте се естествено. И… спокойно, само спокойно. Това е рутинна проверка. Няма причини да бъдат подозрителни.
— Разбрано, сър… о, не! По дяволите!
— Омега Едно, какво става?
Отново се чу гласът на капитана им, но не в микрофона, а по-отдалеч:
— Накарайте го да млъкне, за бога!
— Омега Едно, обади се! Омега Едно…
Последва мълчание.
След малко водачът на групата се обади отново:
— Алфа, тук нещата се… усложниха. Нашият човек се разкрещя: „Убийство! Помощ!“, и ченгетата откриха огън!
— Господи, онези там изобщо не си поплюват… — възкликна Фернандес. — Първо стрелят и после питат.
— Алфа, отговорихме на огъня. Засега няма ранени. Повтарям — няма пострадали от нашите. Свалихме единия полицай, другият се скри зад… бидон нафта… Барнс и Пауъл, надясно, Джесъл — мини отляво! По-живо, давайте!
Отново настъпи тишина, която трая не повече от минута, но им се стори, че е продължила цяла вечност.