Назад по линията

Силвърбърг Робърт

Вцепених се. Изпаднах в паника. Дори не стиснах веднага протегнатата ръка.

Щом видях Константин Пасилидис, аз се сковах от ужас.

Разбира се, не бях виждал дядо си жив. Някакъв фундаменталистки боклук го гръмнал през 2010 — годината на убийците, когато загинали твърде много хора.

Пътешествията във времето за пръв път станаха страховито истински за мен в този миг. Юстиниан в имперската ложа на Хиподрума беше нищо пред Константин Пасилидис, който ме посрещна в своя кабинет.

Изглеждаше малко над трийсетгодишен —

същински вундеркинд в политиката. Тъмната къдрава коса тепърва започваше да се прошарва на слепоочията, имаше спретнато подкастрени мустаци и малка кръгла обеца на лявото си ухо. Най-силно ме стъписа приликата ни — спокойно би могъл да мине за мой по-голям брат.

Мигът се проточи безкрайно, преди да се опомня. Предполагам, че го озадачих малко, но той любезно ми предложи за втори път напитка или цигара. Отказах, като вметнах, че не съм почитател на тази разтуха, и някак събрах самообладание да започна „интервюто“ с него.

Поговорихме за политическата му кариера и неговите прекрасни намерения за Спарта и за цяла Гърция. Тъкмо побутвах ненатрапчиво разговора към личния му живот и той си погледна часовника.

— Време е за обяд. Ще бъдете ли мой гост?

Той бе намислил типичната за Средиземноморието предълга обедна почивка — да излезе от кабинета си за три часа и да се прибере вкъщи. Сам караше колата си. Апартаментът му беше в един от сивите жилищни блокове — четири скромни стаи на петия етаж.

— Запознайте се със съпругата ми. Катина, господинът е американският журналист Джъд Елиът. Иска да пише за моята политическа кариера.

Аз зяпнах баба си.

Баба ми ме зяпна.

И двамата се опулихме слисани.

29.

Тя имаше красотата на момичетата от древните критски стенописи. Много мургава, чернокоса, с тъмни очи. Преливаше от селска жизненост. Не показваше гърдите си като мустакатата любителка на модата пред кметския кабинет, но и тънката блузка не ги скриваше кой знае колко. Гърдите бяха щръкнали и кръгли. А тазът — широк. Пищна плодовита плът. Тогава трябва да е била на двайсет и три, най-много на двайсет и четири години.

Това си беше похот от пръв поглед. Нейната хубост, нейната простота, нейната топлота ме завладяха мигновено. Усетих познатия гъдел в скротума и стягане в задника. Жадувах да разкъсам дрехите й и да проникна надълбоко сред сгорещените, разрошени косми по слабините й.

Нямаше нищо общо с кръвосмесителното настървение на Метаксас. Само невинна, чисто животинска реакция.

Във внезапния прилив на желание дори не я възприемах като своя баба. Виждах в нея единствено млада и фантастично съблазнителна жена. Миг-два по-късно се сетих коя е тя и всичко отшумя тутакси.

Пред мен стоеше баба Пасилидис. А аз я помнех добре.

Неведнъж я посещавах в центъра за възрастни хора близо до Тампа. Тя почина през 49-а, когато бях на четиринайсет,

и макар че още не бе доближила осемдесетте, открай време изглеждаше ужасно стара и немощна — съсухрена, изпита, потрепваща дребна женица, която винаги носеше черни дрехи. Само очите й — Господи, тези тъмни, преливащи, топли, блестящи очи! — понякога бяха като намек, че много отдавна може да е била здрав, изпълнен със сили човек.

Баба Пасилидис страдаше от какви ли не болести, отначало чисто женски, после нарушения в работата на бъбреците и тъй нататък. Поне десетина пъти й присаждаха нови, клонирани органи, но нищо не помогна и през цялото ми детство тя крееше все по-немощно. Все чувах за поредната й криза по пътя към гроба. Горката старица…

А аз срещнах горката старица, освободена като по чудо от бремето на годините. И мислено побързах да се наместя между бедрата на майката на моята майка. Що за порочна непочтителност — човек, комуто бе даден шансът да пътува между епохите, да се отдава на подобни мисли!

И младата госпожа Пасилидис се стъписа от появата ми, но без помен от похот. За нея сексът започваше и свършваше със съпруга й кмета. Тя се опули изумена и накрая избълва:

— Константин, той толкова прилича на тебе!

— Наистина ли? — учуди се кметът, който не беше забелязал.

Съпругата му ни издърпа пред голямото огледало, засмяна и развълнувана.

— Погледнете се! — възкликна тя. — Видяхте ли? Като братя сте!

— Смайващо — поклати глава кметът.

— Невероятно съвпадение — признах и аз. — Вие имате по-гъста коса, аз пък съм по-висок, но…

— Да, да! — плесна с ръце той. — Дали все пак не сме роднини?

— Невъзможно — уверих го сериозно. — Моето семейство е от Бостън. Открай време живеят в източните щати. Но наистина е смайващо. Господин Пасилидис, сигурен ли сте, че някой ваш прадядо не е плавал на кораба „Мейфлауър“?

— Едва ли, освен ако не са имали гръцка прислуга.

— Съмнявам се.

— И аз. И двата ми рода са чисти гърци много поколения назад.

— Бих искал, да поговорим малко и за това, ако имаме време — подхвърлих нехайно.

Тъкмо в този момент сънливо, съвсем голо момиченце на около пет години излезе от една спалня. Застана безсрамно пред мен и попита кой съм. Това сочно дупенце, тази розова малка цепка — колко чисти изглеждат всички малки момичета, когато са голи. Преди пубертетът да оплеска всичко.

Пасилидис каза гордо:

— Това е дъщеря ми Диана.

Гръмовен глас отекна в мозъка ми: „И ДА НЕ ОТКРИВАШ ЗА ВЗОРА СИ ГОЛОТАТА НА СВОЯТА МАЙКА!“

Извърнах се потресен и прикрих смущението си с насилена кашлица. Видението на необраслите с косми срамни устни на малката Диана пламтеше в душата ми. Катина Пасилидис сякаш долови, че намирам нещо нередно в голотата на момичето, и побърза да й обуе гащи.