Назад по линията

Силвърбърг Робърт

Не отговорих. Сам не се отказваше:

— Джъд, май ще останеш без петак след половин година. Тогава можеш да се уредиш да топлиш легълцето на някоя богата вдовица, ще си подбереш по-свястна в регистъра „Пламтящи слабини“…

— Гнус!

— Или можеш да постъпиш в полицията на халюцинациите, ще помагаш в борбата за опазване на обективната действителност…

— Гадост!

— Можеш и да се върнеш в Най-върховния съд и да отдадеш белоснежното си задниче на съдия Матачине…

— Отврат!

— А можеш и да избереш каквото е трябвало да сториш поначало — започваш

работа като времеви куриер. Разбира се, няма да го направиш, защото си загубеняк и неизменно предпочиташ най-нежеланото от тебе. Прав ли съм?

— Бъркащ, Сам.

— Я стига бе…

— Опитваш се да ме ядосаш ли?

— Не, готин. — Той ми запали цигара с тревица. — Отивам да се трудя в смъркалницата след половин час. Ще ме намажеш ли с балсам?

— Сам се намажи, антропоид такъв. Изобщо няма да докосвам прекрасната ти черна плът.

— Аха, агресивната хетеросексуалност пак показа грозната си муцуна!

Той остана само по еластичен слип и сипа ароматни масла в автоматичната си баня. Манипулаторите на машината описваха кръгове като паешки крачета, докато го излъскваха до блясък.

— Сам — обадих се аз, — искам да постъпя в службата на времето.

5.

МОЛЯ ОТГОВОРЕТЕ НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ

Име: Джъдсън Даниъл Елиът III

Месторождение: По-новия Ню Йорк

Дата на раждане: 11 октомври 2035 г.

Пол (М/Ж): М

Граждански регистрационен номер: 070-28-3479-xU5-100089891

Образователни степени:

Бакалавър Кълъмбия ’55

Магистър Кълъмбия ’56

Доктор Харвард, Йейл,

Принстън — незавършен

Академичен магистрат ———

Други: ———

Ръст: 1 м 88 см

Тегло: 78 кг

Цвят на косата: черен

Цвят на очите: черен

Расов индекс: 8.5 C+

Кръвна група: BB 132

Бракове: (избройте временните или постоянните връзки по реда на регистрацията им и тяхната продължителност): нямам

________________________________________________

________________________________________________

________________________________________________

________________________________________________

________________________________________________

________________________________________________

Признати деца: нямам

Мотиви за кандидатстване в службата на времето (до 100 думи):

Да разширя знанията си за културата на Византия, в която област специализирам; да опозная по-добре обичаите и поведението на хората; да задълбоча отношенията си с хората около мен чрез полезна и необходима дейност; да дам възможност на други да се възползват от моите натрупани досега знания; да удовлетворя някои романтични копнежи, присъщи на младите мъже.

6.

Почти нищо от написаното нямаше значение. От мен се очакваше да нося винаги молбата като талисман, в случай че някой бюрократ в службата на времето наистина поиска да я види, докато преминавах етапите в постъпването на работа. Но единствено важен

беше моят граждански регистрационен номер — той даваше на хората от службата достъп до всичко, което написах във формуляра, освен мотивите, и до още какво ли не. С едно цъкане главният информационен център би избълвал не само моя ръст, тегло, дата на раждане, цвят на косата и очите, расов индекс, кръвна група и образование, но и пълен списък на заболяванията, ваксинациите, медицинските и психологическите прегледи, броя на сперматозоидите в кубически сантиметър сперма, средната телесна температура по сезони, размерите на всички телесни органи, включително пениса — и отпуснат, и в ерекция, всички досегашни адреси, роднините до пето коляно и четвърто поколение, текущия баланс по сметките ми, навиците ми в боравене с пари, данъчните задължения, участието в избори като гласоподавател, колко пъти съм задържан под стража (ако се е случвало), предпочитанията към домашни любимци, номера на обувките и т.н. Чувал съм, че неприкосновеността на личните данни не била на мода.

Сам седеше в чакалнята и тормозеше чиновниците, докато аз попълвах молбата. Щом приключих с писането, той се надигна и ме поведе надолу по спирална рампа към недрата на сградата. Тантурести роботи, натоварени с апаратура и документи, ни подминаваха на колелцата си. Отвори се врата в стената и излезе секретарка. Мина покрай нас, Сам похотливо я опипа по зърната на гърдите и тя избяга с писък. Сам не пропусна да подритне и един робот. На това май му казват жизнерадост.

— „Надежда всяка тука оставете…“ — изрече моят водач. — Добре се вживявам в ролята, а?

— Коя роля? На Сатаната ли?

— На Вергилий — натърти той. — Дружелюбната чернилка, която те развежда из подземния свят. Сега сме наляво.

Стъпихме в транспортна шахта и пропаднахме доста надолу.

Появихме се в огромна задушна зала, висока поне петдесетина метра, и минахме по люлеещ се въжен мост.

— Как — попитах аз — един новак без водач би могъл да се ориентира из тези дебри?

— Трудно — уточни Сам.

Мостът ни изведе в лъскав коридор с пищни врати. На една бе изписано САМЮЪЛ ХЕРШКОВИЦ с избождащи очите психеделични букви — същински антиквариат. Сам напъха лицето си в нишата на скенера и вратата се отвори тутакси. Надникнахме в дълга тясна стая, старомодно обзаведена с кресла от лята пластмаса, крехко бюро и дори пишеща машина, за Бога! Самюъл Хершковиц се оказа дългурест строен тип с тъмен загар, мустаци с извити краища, бакенбарди и брадичка като клин. Щом зърна Сам, той прескочи бюрото и двамата се награбиха енергично.

— Брато! — извика Хершковиц.

— Земляк! — кресна гуруто Сам.

Разцелуваха се по бузите. Прегърнаха се. Тупаха се по раменете. Накрая се пуснаха, Хершковиц ме погледна и подхвърли:

— Кой е?

— Новобранец. Джъд Елиът. Наивник е, но ще свърши работа по византийския маршрут. Познава ония времена.

— Попълни ли молба, Елиът? — попита Хершковиц.

Подадох му я. Плъзна поглед по листа и промълви:

— Не си се женил, а? Да не си от перверзно-девиантните?

— Не, господине.