Назад по линията

Силвърбърг Робърт

Онзи ден разгледахме парадокса на все по-големия брой зрители. Този твърде наболял философски проблем все още чака своя отговор. Сега ще ви го представя чрез въображаем пример, за да си изясните с колко сложно начинание сме се заели. Замислете се — първият пътешественик във времето, който се пренесъл назад по линията, за да присъства на разпъването на Исус, бил експериментаторът Барни Наваре през 2012 година. През следващите две десетилетия още петнайсет-двайсет експериментатори извършили същото пътешествие. А от началото на комерсиалните екскурзии до Голгота през 2041 година приблизително по една група туристи всеки месец — общо стотина туристи всяка година — са наблюдавали събитието. И така около 1800 души от двайсет и първи век са били свидетели на разпъването. Сега внимавайте —

всяка от тези групи тръгва през различен месец, но попада в един и същ ден! Ако туристите продължават да се стичат към Голгота с темпото сто души годишно, тълпата там ще се състои от поне десет хиляди пътешественици във времето още към средата на двайсет и втори век. Ако допуснем, че няма нарастване на издадените разрешения за екскурзии, още към началото на трийсети век ще се натрупат сто хиляди пътешественици във времето, отишли да присъстват на Страстите Христови. Очевидно е обаче, че засега не наблюдаваме такова гъмжило, а само няколко хиляди жители на древна Палестина. Като казвам засега, разбира се, имам предвид момента на разпъването, съотнесен към текущото време през 2059 година. Също очевидно е, че тези тълпи ще нарастват; през следващите векове от текущото време. Ако доведем примера до абсурд, парадоксът на множащата се публика ни показва картината на милиарди пътешественици във времето, струпали се в миналото да гледат разпъването, като запълват Светите земи и се разпростират към Турция, Арабския полуостров, дори към Иран и Индия. Същото важи за всяко важно събитие в човешката история — с развитието на комерсиалните пътешествия във времето е неизбежно тези събития да бъдат буквално удавени в туристическо гъмжило. И все пак по време на оригиналните събития не е имало никакви подобни орди! Как можем да решим този парадокс?

Мис Далесандро нямаше какво да предложи. Поне веднъж да видя устата й запушена. Което впрочем се отнасяше и за останалите. И за Даджани. Както и за най-блестящите умове на нашата епоха.

А миналото си се препълва полека с мотаещи се във времето зяпачи.

Даджани ни подхвърли още една главоблъсканица, преди да ни пусне да се разотидем.

— Мога да добавя и че лично аз като куриер съм водил групи на разпъването на Исус двайсет и два пъти. Ако утре и вие посетите Голгота в онзи момент, ще заварите там двайсет и двама Наджиб Даджани едновременно. Всеки път аз заемах друго място, от което обяснявах на моите клиенти историческите подробности. Не ви ли се струва, че тези множащи се Даджани са твърде интересен проблем? Защо в текущото време не се шляят насам-натам двайсет и двама Даджани? Умът започва да буксува, щом се захване с такива идеи. Свободни сте, дами и господа. Свободни сте.

10.

Притесни ме мисълта за тези двайсет и един допълнителни Даджановци, но умниците в нашата група скоро измъдриха обяснение защо всички те не са се наблъскали в текущото време. Свързано беше някак с неотменимите ограничения в ефекта на Бенчли при пътуването напред по линията.

Мистър Бърлингейм ми обясни всичко след лекцията. Това беше старовремският му подход в опита да ме съблазни. Не му се отвори парашутът, но аз поне схванах мъничко от теорията на времето.

Каза ми, че когато се пренасяш назад по линията, можеш да се върнеш напред само толкова, колкото си скочил първоначално, като се добави и абсолютното време, прекарано назад по линията. С други думи, ако скочиш от 20 март 2059 година в, да речем, пролетта на 1801 година и преживееш в онази епоха три месеца, можеш да се пренесеш напред по линията само до 20 юни 2050 година. Няма как обаче да скочиш в август 2059-а, нито пък да изфучиш до 2159-а или чак в 20590-а.

Няма абсолютно никакъв начин да скочиш в собственото си бъдеще.

Не знам защо е така. Мистър Бърлингейм отпусна бледата си длан върху коляното ми и обясни набързо каква е теоретичната основа, но аз бях прекалено зает да отблъсквам ухажването му, за да схвана нещо.

Всъщност въпреки усилията на Даджани през следващите три лекции да ни набие в главите как действа ефектът

на Бенчли, все още не съм съвсем сигурен как работи всичко или защо, или дори дали работи. Понякога ме изпълва подозрението, че само съм сънувал.

Както и да е, в текущото време няма двайсет и двама Даджани, защото при всяко негово пренасяне до момента на разпъването, той винаги е скачал обратно в текущото време в момент, предшестващ следващото му пътуване към миналото. Друго не би могъл и да направи. Ако пътуваш назад по линията през януари, прекараш две седмици в по-ранна епоха и се върнеш, задължително е да се озовеш в януари или най-късно във февруари на годината, от която си потеглил. И ако не ти предстои нов скок до март, няма как твоите различни времеви версии да се препокрият.

Затова Даджани, придружаващ туристи до Голгота, винаги си оставаше „същият“ от гледна точка на хората в текущото време. В другия край на скока обаче се натрупваха към две дузини Даджановци, защото той се пренася от различни точки в текущото време към една и съща точка в онова време. Това се случва с всеки, който често пътува към все същия момент назад по линията. Ето ви го парадокса на темпоралното натрупване. Задръжте си го за вас, ако щете.

Когато не си измъчвах ума с подобни парадокси, прекарвах си приятно времето в удоволствия. Както обикновено. Покрай Сам винаги се навъртаха в изобилие дашни момичета.

В онези дни аз все гледах да се пъхна между краката на някоя. Направо маниакално. Атаките към поредните женски слабини запълваха цялото ми свободно време. Струваше ми се, че нощта е пропиляна напразно, ако не съм направил поне една поредна крачка надолу по този хлъзгав склон. И нито веднъж не ми хрумна, че си струва усилията да потърся връзка с особа от противоположния пол, която да е малко по-задълбочена от прословутите петнайсет сантиметра. Онова, което хората наричат „любов“.

Аз си бях плиткоумен и завеян младок, не ме интересуваше някаква си „любов“.

Кой знае, може и да не съм бил толкова плиткоумен. Вече опитах що е то „любов“ и хич не се виждам по-щастлив от това. По-точно сега съм много по-зле.

Разбира се, никой не ми е внушавал да се влюбя в жена, която живее назад по линията.

11.

Лейтенант Брус Сандерсън от времевия патрул дойде един ден при нас, за да ни обясни какви опасности крие дързостта да посягаме на неприкосновеното минало.

Лейтенантът изглеждаше подобаващо. По-висок мъж от него не съм виждал, както и по-широки рамене или по-ръбести челюсти. Когато влезе, повечето жени в групата мигновено преживяха оргазъм… заедно с мистър Чудник и мистър Бърлингейм. Лейтенантът застана разкрачен, почти опрял гръб в стената, винаги готов да се справи със заплахите. Униформата му сивееше. Късата му коса червенееше. Очите му синееха бездушно.

Даджани, самият той сред съгрешилите, самият той пострадал от усърдието на времевия патрул, се изсули в един ъгъл на стаята и отстъпи катедрата. Забелязах как стрелкаше лейтенанта със злобни погледи зад тъмните си очила.

— И така — подхвана Сандерсън, — вие вече знаете, че нашата извънредно важна работа е да опазим текущото време неприкосновено. Не можем да позволим всякакви случайни промени на миналото, защото това ще обърка напълно нашето настояще. Затова имаме времевия патрул, който наблюдава цялата територия назад по линията и се грижи всичко да се е случило според правилата. Длъжен съм да добавя — Бог да благослови онези, които са създали със закон времевия патрул.

— Амин — промърмори Даджани, комуто се полагаше разкаяние.

— Трябва да знаете, че не се радвам много на работата, която ми се пада — натърти лейтенантът. — Е, всъщност се радвам, защото според мен най-важната работа, която може да се падне на един човек, е да съхрани текущото време непокътнато. Но когато призовавам Божията благословия над хората, решили да имаме времевия патрул, правя го, защото на тези хора дължим опазването на всичко истинско, добро и ценно в нашето съществуване. Знаете ли какво би могло да се случи, ако нямаше времеви патрул? Какво биха могли да сторят безсъвестните злодеи? Нека ви дам няколко примера.