Неизбежно правосъдие

Лескроарт Джон

— Като перце по сърцето, любими.

64.

Преди вечеря Дизмъс Харди зареди компактдискове с около пет часа оперни записи и сега един тенор (не беше Лучано Павароти, но Глицки не им помнеше имената) едва чуто извиваше сърцераздирателните си трели.

След като се раздели с Лорета, Глицки искаше да мине набързо оттук, да чуе основното от разговора на Харди с Фаръл, после да се обади на адвоката, за да се заеме с проблема Кевин Ший.

Щом влезе, набра номера на Фаръл, но побесня, когато никой не вдигна слушалката. Защо

този тип не си бе монтирал телефонен секретар? Всички адвокати имаха поне по един, понякога Глицки си мислеше дали тези устройства не ги продават от монетни автомати по коридорите на юридическите факултети.

После влезе в кухнята, целуна по бузата Франи, съпругата на Харди, а тя го погледна само веднъж и заяви, че Глицки остава да вечеря с тях. Точка по въпроса. Било очевадно, каза тя, че изобщо не се грижи за себе си. С колко килограма е отслабнал? И какво му става? Ако не му пука за себе си, поне да мисли за децата си.

Франи беше по-малката сестра на Моузес Макгайър, съдържателя на бара — дребничка жена с дълга, огненорижа коса, с кожа като сметана и зелени очи. Беше по-млада с повече от десет години от Глицки и Харди. Идеалистка, инат, красавица.

Когато Фло почина, макар семейство Харди да имаше две малки деца, Франи прибра при себе си момчетата на Глицки за повече от месец, докато той се преструваше, че започва да слепва отново пръсналия се на парчета живот. Помогна в най-критичния момент и му даде възможност да открие и наеме Рита. А момчетата усетиха, че животът продължава, когато най-силно се нуждаеха от това. Пък и така Глицки имаше извинение да отива при някой след работа, да не стои сам.

Днес решиха да го нахранят добре. Дизмъс и Франи постепенно се превръщаха в ценители на изтънчената кухня, но Ейб си каза, че на човек може и по-лошо да му се случи. Наричаха ястието „ризото“, докато той би казал риба с ориз, но беше вкусно под всякакво име. Дори изпи почти цяла чаша бяло вино. В съответствие с гастрономичните правила.

Половин порция „Столичная“ през деня, чаша вино вечерта. Май клонеше към алкохолизъм. Което го подсети…

Пак се обади на Фаръл. По-точно, опита се. Беше влудяващо да осъзнае, че собственото му чувство колко е спешно да уредят въпроса с Кевин Ший изобщо не се мяркаше в съзнанието на адвоката. А може би бъркаше, току-виж се е срещнал с клиента си, обсъждат си стратегията. Поумува над разговора си с Фаръл и описанието на Харди за срещата в „Малкия Шамрок“ и стигна до заключението, че каквото и да върши адвокатът, винаги е намесено и пиенето.

Е, трябва да е търпелив, по принуда.

По време на вечерята споменаха бунтовете, отиването на момчетата и бащата на Ейб в Монтерей, фестивала в Ашлънд, постановката на „Буря“, летуването на палатка по принцип, така стигнаха до „комитета по правилата“ в дома на Ейб, психологията на децата (хлапетата на семейство Харди бяха на пет и три години), после някак се отплеснаха към надзорника Райтсън, политиката на градската управа, събитията в Палатата, Арт Драйсдейл, покойния Крис Лок и бъдещето

на политическата система в Съединените щати. Както обикновено.

Споменаха и Лорета Уейджър. Също и Илейн. Щом навакса новините от последната седмица, Харди не се възхити от ролята на тези две жени в събитията — от натиска им да бъде предявено обвинение срещу Кевин Ший, от злоупотребата с масмедиите.

Но Глицки не гореше от желание да си излее душата и отклони разговора за това, защото не си струвало да приказват за политика. А как Франи успява да приготвя зеления фасул толкова хрупкав? Покрай всички други теми не опряха до подробностите в разговора на Харди с Уес Фаръл и до факта, че заповедта за обиск е била изпълнена от следовател в прокуратурата. Просто не стана дума за това.

Сега Глицки седеше в топлия и просторен (особено в сравнение с неговия) хол. С тъга и завист забеляза, че тук нямаше нелеп и голям сгъваем параван, отделящ кътчето за сън. Разбира се, в къщата на Харди не беше необходим. Те не ползваха услугите на бавачка. Франи си стоеше вкъщи с двете деца. Дизмъс работеше. Старомодно, но така искаха. Както беше с него и Фло, и както почти никой друг не живееше напоследък.

В камината пукаха букови цепеници, чуваше приятелите си отзад в кухнята, увлечени в уютна домашна разговорка, докато приготвяха заедно десерта.

След малко Франи влезе в хола, вързала косата си на опашка, с тениска и шорти, по сандали на бос крак. Остави на масата пред Ейб поднос с два чайника, чаши и купа със сладкиши. Сви се като котка в люлеещия се стол срещу него.

— Какво ще кажеш, да проявим малко храброст и да не гледаме телевизия тази вечер?

Глицки се засмя и се зае да изстиска лимон в чая си. Франи се сещаше за всичко.

— Значи само да си говорим?

Тя кимна изразително.

— Странно е, но предлагам да опитаме. — Пресегна се и докосна коляното му. — Изобщо не говорихме _за теб_. Как се справяш?

Той разбърка чая, загледан в миниатюрния водовъртеж.

— Добре съм, Франи. Наистина. И май с това изчерпах темата.

— Е, но ако ми простиш за израза, изглеждаш малко смачкан.

— Трудна седмица беше. — Отпи от чая. — Наистина съм добре.

Франи пак кимна.

— Дизмъс твърди, че кажеш ли три пъти „добре съм“ за една минута, значи никак не си добре.

— Тъй ли било според Дизмъс?

— И ако вметнеш „наистина“ поне веднъж, значи _наистина_ не си добре. — Тя се наведе към него. — А ти го каза два пъти. Забелязах.

Харди се вмъкна откъм трапезарията с пълна чаша в ръка. Франи вдигна поглед към него.

— Ейб бил добре. Ама наистина.

— Чудесно — каза Харди.

— И не иска да говори за това.

— Още по-хубаво. — Махна на Глицки да се отмести и зае другия ъгъл на дивана. — И аз не искам да обсъждаме Ейб.

— Няма нищо за обсъждане — натърти Глицки. — Върша си работата, животът си тече.

Франи разтърси глава.

— И един път не си излязъл с жена за година и три месеца.