Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Това е чудесно — отвърна Дороти, — всички имаме нужда от нещо такова.
Г-жа Франк кимна.
— Просто я оставяме да идва и да си отива. Има си собствена стая — е, предполагам, че ще я погледнете, когато се качите горе — Карл специално я оправи за нея. Господ знае, тази къща поне има достатъчно стаи. Такъв е Карл. Казва, че тази къща е и нейна. Добре дошла е дори и когато ни няма.
— Често ли идва така? — попита Джеф.
— О, знаете ли, тъй като момчетата непрекъснато се състезават, понякога тя ще дойде в четвъртък или петък, а пък ние трябва да отидем някъде
В „Монтерей Бей Клъб“ имаха списък на всички официални състезания по културизъм през 1992 г. На 20 и 21, събота и неделя, местните турове за мистър Калифорния се бяха провели в Сан Диего в хотел „Мишън Бей“.
Дороти седеше в едно сепаре в „Пеликан Нест“ на крайбрежната улица на Санта Круз и пиеше „Блъди Мери“, като проверяваше блясъка на новия си диамант. Дъждът отново се беше усилил, заливаше като с пелена залива. Джеф се връщаше от телефонните автомати. Придвижваше се лесно с патериците, дори не му и трябваха, когато се запалеше по следа като тази.
Той седна в сепарето и я целуна.
— Карл Франк и майка му са се регистрирали в хотела заедно с Лен Хофнър в петък вечерта, на деветнайсети юни. И двамата са отбелязани като участници в конкурса.
— Значи Селин не е била тук?
— Може и да е била. Може да е дошла в петък вечерта, за да ги изпрати. Сигурен съм, че има списък на пътниците някъде, но не мисля, че на Харди ще му трябва.
— И се е върнала до неделя — не беше въпрос.
Джеф кимна.
— И доколкото семейство Франк знае, или предполага, е прекарала тук целия уикенд. Те дори не са излъгали, когато са казали това. Сигурно, когато са се прибрали у дома, ги е очаквала страхотна вечеря и история затова как хубаво си е починала в събота и неделя, без да прави нищо.
— Освен, че е убила баща си.
Джеф се загледа през прозореца в дъжда.
— Освен, може би, това.
Харди бе отишъл да прибере Франи и Ребека. Закусиха навън и се отбиха до вкъщи да си вземат дрехи за още един ден, преди да ги остави обратно при бившата й свекърва. Вероятно нямаше да си бъде у дома целия ден, и го преследваше някаква натрапчива идея, че нещата можеха да станат опасни. Сигурно беше налудничаво, но във всеки случай искаше да вземе предпазни мерки. Щеше да се чувства по-спокоен, ако жена му и детето му не ги грозеше никаква опасност.
Другото нещо, което направи, бе да се обади на Анди Фаулър, който още беше у Джейн и да отмени обедната им среща, на която щяха отново да прегледат показанията му пред съда. Каза му за решението на Чоморо да отхвърли съмненията му относно задкулисното събиране на доказателства.
Фаулър беше доста сдържан.
— Слушай, Диз, когато ме призовеш да дам показания, просто ще кажа истината. Не съм убил Оуен Неш, и те не са го доказали. Тежестта на доказване, не забравяй. Мисля, че не е лошо днес да си починем, да се посъвземем малко.
Да си починем… Естествено.
Вече почти привършваше с прегледа на регистъра
Седеше на бюрото на Кен в кабинета му — същия, който толкова много приличаше на неговия — в „Оуен Индъстрис“ в Южен Сан Франциско. Фарис беше дошъл с началника на охраната — Гари Симпсън — в единайсет и половина, после ги бе оставил да открият онова, което Харди търсеше.
Симпсън седеше, с кръстосани крака, отегчен, от другата страна на бюрото.
— Добре — каза Харди. — Да опитаме. Имате ли нещо против да прослушам това?
Симпсън повдигна рамене и се изправи, като театрално се протегна. Беше висок мъж с джинси и вълнена риза.
— Нали затова съм тук — той кимна с глава. — Насам.
Тръгнаха, Харди вървеше след него надолу по покритите с червени плочи коридори. Завиха няколко пъти. Вратата с табела „Охрана“ беше огромна, с две ключалки и резе. Кабинетът на Симпсън беше зад нея, вдясно. Имаше едно малко преддверие с два стола и масичка за кафе, и за разлика от останалата част на сградата, никакви саксии. Тези помещения бяха много по-студени от останалите. Симпсън направи знак на Харди да го последва.
Зад бюрото му имаше сейф, в който се влизаше и Харди изчака, докато Симпсън го отключи. После той отвори бюрото си, натисна някакви копчета вътре в чекмеджето и някакви други върху таблото до вратата на сейфа.
— Високи технологии — подхвърли Харди.
Симпсън се извърна наполовина.
— Е, нали с това се занимаваме. Трябва да сме на нужното ниво.
Вратата се отвори навътре. Харди си представяше куп чекмеджета, пълни с касетки, но пред очите му отново се разкриха внушителен брой копчета и лампички — още от достиженията на техниката. Симпсън седна пред една конзола, представляваща безбройно много светещи диоди и три компютърни терминала.
— Какъв е номерът ви, там, в лявата колонка, на обаждането, което искате?
Харди, който все още носеше разпечатката, отвори на страницата. Прочете шестцифрения номер и Симпсън го вкара в компютъра. Изчакаха за секунда, после се чу изщракване.
— Имате късмет — каза Симпсън. — Тези данни автоматично са щели да се изтрият след два дни.
— Можете ли да направите така, че да не се изтрият?
— Разбира се, не се притеснявайте. — Той натисна няколко копчета. — Добре. Готов ли сте?
Харди се изненада от звука на гласа на Оуен Неш — някак си не чак толкова властен, колкото си го бе представял — дрезгав, но съзнателно смекчен, помисли си Харди, като че говореше на дете.
— Знам, че ми се сърдиш — каза той, — но не ми затваряй, моля те.
Продължителна пауза. Дигиталното възпроизвеждане на звука беше страхотно — Харди можеше да чуе как дишането на Селин се ускорява.
— Добре — отговори тя безразлично. — Няма да ти затворя.
— Трябва да се видим — продължи Неш. — Трябва да поговорим за това.