Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Жената се приближи и прегърна Фарис, сподавяйки хлипането си. Той я притисна към себе си, потупа я по гърба.
— Всичко е наред, скъпа, всичко е наред. Все още не знаем нищо със сигурност.
Тя леко се отдръпна назад, извади носната кърпичка от джоба на Фарис и избърса очи. Бързо отново се притисна към него. Харди я видя как притваря клепачи, сякаш събираше сили. После се извърна към останалите.
— Един от вас ли е съдебният лекар?
Страут пристъпи напред.
— Да, мадам.
— Съжалявам,
— Не, мадам, нищо още не знаем. Бихте ли погледнали дали няма да познаете това — Страут подаде кутийката с пръстена.
Селин се втренчи за миг в него.
— Какво е това?
— Беше на ръката — обясни Страут.
Тя го извади от кутийката и внимателно го огледа.
— Но татко не е носил такъв пръстен. Кен, татко носеше единствено халката на мама, нали?
— Вече им го казах.
Кърпичката отново се вдигна към очите й. Тя я задържа там за момент, като упражни известен натиск.
— Добре ли сте? — попита Харди. Той се приближи към нея.
Селин беше пребледняла. Тя отправи към Харди нещо като полуусмивка, но очите й се върнаха отново на Страут.
— Е, тогава, това не би могло да е баща ми.
Глицки, с възможно най-любезния си глас, я попита кога за последен път е виждала баща си. Очите й се присвиха за миг и на Харди му се стори, че вижда как в тях побягва съпротива, може би дори страх.
— Защо? Извинете ме, но кой сте вие?
Фарис се намеси и представи всички, след което Глицки обясни.
— Може да се е сдобил с пръстена, след като сте се видели.
Тя кимна, допусна го.
— Не си спомням точно. Може би преди две седмици. Но тогава не носеше този пръстен — всъщност, изобщо не би си го сложил. Това не е в стила му.
Фарис, точно до нея, го погледна отново и присви рамене.
— Той не си падаше кой знае колко по бижутата.
— Добре — каза Страут. — Заслужаваше си да се опита. Благодаря ви, че отделихте от времето си.
След като ги изпрати до вратата, Страут, с ръце в джобовете, се върна обратно при Харди и Глицки.
Може и да се окаже Оуен Неш — заключи той. — Това е неофициално, естествено, но нищо чудно. Ще ви държа в течение.
9
В гаража бяха оправили колата на Глицки и тя го очакваше, така че в пет и четирийсет и пет Харди прекосяваше сам паркинга, готов да се отправи към „Литъл Шамрок“, където имаше среща с Франи. Мъглата, висяла над центъра през целия ден, се бе вдигнала или преместила на запад под напора на идващия откъм Залива бриз, небето над главата му беше безоблачно вечерно синьо.
Повечето от персонала на Съдебната палата си бе тръгнал в пет и паркингът беше почти празен. Два реда по-надолу от мястото, където бе паркирал Харди, в един крайслер льо барон кабриолет
Фарис беше вперил поглед към хоризонта, с кръстосани върху гърдите ръце, напълно неподвижен. Можеше да мине и за статуя. Беше напуснал кабинета на Страут заедно със Селин Неш преди близо четирийсет и пет минути и все още се намираше на паркинга? Може би тя бе останала и си бяха поговорили известно време. Въпреки това, на Харди му се стори странно. Мъжът дори не мигаше с очи. Можеше да е умрял, както си е седял.
Харди прекоси няколко реда места за паркиране. Беше вече на пет-шест метра от льо барона, когато Фарис се размърда. Съвсем леко, но Харди разбра, че го е забелязал.
— Видях ви да стоите тук съвсем неподвижен — каза той. — Почудих се дали сте добре.
Маската отстъпи пред една прекалено стеснителна усмивка.
— Относително казано, „добре“. Предполагам, че съм добре.
Харди му махна леко и започна да се отдалечава, когато Фарис го извика по име. Той се върна обратно до колата.
— Знаете ли, Селин спомена нещо. Не знам. Може и да има някаква връзка.
Харди наостри уши.
— Да не би случайно да сте адвокат, г-н Фарис?
Проблясване на зъби.
— Защо мислите така?
— Ами, определяте „добре“ като относително казано. Нещо, което знаете, като имащо някаква връзка. Това е адвокатска терминология.
Фарис си подаде ръката.
— Отлична догадка. Наричайте ме Кен, ако обичате. Станфорд, випуск 1955-а. Но никога не съм практикувал, освен дето бях юрисконсулт на Оуен.
— На пълен работен ден?
— И отгоре. Сега съм главен административен директор на „Оуен Индъстрис“. Главният изпълнителен директор след Оуен. Електроника, компоненти, развитие на телевизори с ВКИ.
— Не знам какво означава ВКИ.
— Телевизори с висок контраст на изображението. Повече точки на екрана. По-хубава картина. Японците са с километри пред нас, но на Оуен му харесваше, така че продължавахме.
— Е, каква е имащата евентуално връзка информация?
— Селин току-що го спомена. Оуен й бил казал, че ще излиза с „Елоиз“…
— С „Елоиз“ ли?
— Яхтата на Оуен. Трябвало да тръгнат в събота с Мей Шинтака — тя си вика Мей Шин.
— Приятелката му ли?
Фарис направи гримаса.
— Нещо такова. Бих казал по-скоро държанка.
— Искате да кажете, че я е издържал ли? Хората наистина ли го правят?
Фарис се разсмя, без да му е кой знае колко смешно.
— Оуен смяташе, че си плащаш на жените по един или друг начин. „Всяка работа си има цена, Уил — наричаше ме Уил, от «Фарис Уийл», нали знаете, виенското колело, нищо, че не се пише така — и да изчукаш някого също си има цена. Затова е по-добре да си плащаш предварително. Не те будалкам.“