Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Драйсдейл кръстоса крак върху крак.
— С цялото си уважение, Ваша светлост, мисля, че от правна гледна точка не може да става въпрос за прекратяване на делото — очите на Фаулър се присвиха, но Драйсдейл пренебрегна явните признаци, като бръкна в куфарчето си. — Нося резюмето си…
— Имаш резюме вече? Преди да знаеш какво ще постановя?
— Г-н Лок имаше… предчувствие.
Фаулър не се усмихна.
— Обзалагам се, че е имал — той преплете пръсти и ги вдигна към устните си. — Защо просто не ме запознаеш със същината?
Драйсдейл не беше писал „резюме на етапите и инстанциите“ —
На нарочното подмамване по принцип се гледаше неодобрително в Първи общински апелационен съд на Сан Франциско, но полицията разполагаше с доста голяма свобода на действие, в зависимост от това как беше скроена измамата. В случая „Хендрикс“, а и в множеството други, които със сигурност щяха да последват от фалшивия склад, полицията не арестуваше заподозрените на местопрестъплението. По-скоро използваше информацията, заснета на видеолента, за да идентифицира заподозрения, след което го проследяваше, за да види какви далавери върти. Този подход беше завършил със справедливи присъди, които издържаха на обжалване в няколко щата и Драйсдейл изложи всичко това с няколко думи, докато Фаулър седеше облегнат назад със затворени очи и оставяше вентилатора да подухва в лицето му.
Когато Драйсдейл свърши, Фаулър отвори очи.
— Чакай сега аз да ти разкажа една история, Арт. Това момче си седи пред къщи, на моравата, занимава се със своите си неща, и един от съседите му идва и му казва, че надолу по улицата има склад, в който дават добри пари за всякакви вещи, каквито им занесеш, без да задават въпроси. Съседът му показва пачка, която току-що е получил за един радиокасетофон и два велосипеда. Друг съсед идва, развява друга пачка с мангизи. И така продължава цяла седмица, и много скоро нашето момче си мисли, че ще е глупак, ако не се възползва от тази възможност, подобно на всичките си съседи. Разбираш ли? Кражбата се състои от две части — присвояване и укривателство — и двете са рисковани, но сега от едната половина рискът е елиминиран. Така че, и това е най-важното — Фаулър се наведе напред през бюрото си, за да избегне въздушната струя от вентилатора, — именно стимулът от лъжливата операция тласка нашето момче да иде и да извърши престъпление.
— Извинете ме, Ваша светлост, но тези хора вече са извършили престъплението. Те така и така ще укрият някъде вещите.
— Но като улесняваме укривателството, г-н прокурор, ги насърчаваме да крадат повече.
Драйсдейл се облегна назад. Знаеше аргументите на Фаулър. Но просто не беше съгласен с тях. А и се явяваше единствено в ролята на вестоносец.
— Г-н Лок не е съгласен с вас, г-н съдия. Нито г-н Ригби.
Фаулър си позволи една сдържана усмивка.
— Ами, нали това именно прави нашата страна велика?
Драйсдейл се наведе напред.
— Ченгетата вече са вложили много време и пари в това, г-н съдия. Ние също. Разкарваме тези типове от улицата…
— Ако ги застреляме, също ще ги разкараме от улицата, Арт. А разстрелването им също е незаконно.
— Това не е незаконно.
Фаулър най-накрая
— Знаеш ли, колкото и да е неприятно, аз съм съдията тук. Това е моята съдебна зала, и ако кажа, че нещо е незаконно, вие с г-н Лок и г-н Ригби, и всички останали просто ще трябва да го преживеете.
Сега Драйсдейл се облегна назад. Осъзна, че се е изпотил и прокара ръка по челото си.
— Бих искал поне да ви оставя резюмето си — каза той.
— Добре, остави го. Ще го прочета, ако имам възможност.
— Кучият му син! Арогантният му, надут, либерален кучи син!
— Да, сър — Драйсдейл стоеше до прозореца в кабинета на Лок, с ръце, кръстосани на гърба. Климатикът изглежда работеше по-добре на третия етаж.
— Арестът си беше правомерен. Не сме хванали Хендрикс да се отървава от стоката — хванахме го на местопрестъплението.
Драйсдейл се извърна.
— Престъпление, което не би бил принуден да извърши, ако не бяхме инсценирали склада за пласиране.
— О, глупости!
Арт повдигна рамене.
— Аргументът не е мой.
— Хендрикс го прави, за да живее, копелето му с копеле. Той краде. Знаеш го толкова добре, колкото и аз. Влиза с взлом в твоята къща или в моята къща, или в неговата, на шибаната му светлост Анди Фаулър къща и взима шибани неща, които не са негови. Не е бил принуден да го направи заради това, че е намерил добро място, където да ги пласира.
— Да, сър. Знам.
Складът за крадени вещи беше действаща операция, пусната в ход преди около четири месеца. Полицейският участък вече бе вкарал около четирийсет заподозрени зад решетките, и беше събрал контрабандни вещи на стойност от около два и половина милиона долара, голяма част от които бяха върнати на собствениците им. Начинанието бе успешно и те усещаха, че работи. Арестите бяха в ход, присъдите щяха да ги последват. И Лок щеше да е луд, ако позволеше на някакъв комунистически съдия да прекара всички.
Той седна, барабанеше с молива по бюрото си.
— Кой отговаря за графика този месец? Може да ни излезе късмета в друг отдел.
— Мисля, че Лио Чоморо пребивава за постоянно на поста.
— Нещастното копеле.
Арт повдигна рамене.
— Сам си го търсеше. Ако играе с нас, може да го освободим оттам. Сигурно вече е готов.
— Провери, ако обичаш. Провери дали е готов да играе по свирката ни и се пази Фаулър да не научи. Ригби газ ще пикае.
— Да, сър — отвърна Арт.
Лок си погледна часовника.
— Господи, как може да е станало вече обяд? Току-що дойдох. Имам среща след десет минути, Арт. Искаш ли ти да осведомиш Ригби? Не, аз ще го направя. Направо ще побеснее! Какво ще правим с Фаулър?
Драйсдейл повдигна рамене.
— Той е съдия, Крис. Вовеки веков, страхувам се.
Лок заобиколи бюрото, като оправяше вратовръзката си.
— Да ти кажа, много бих искал да го фрасна веднъж. Кучият му син може да съсипе кариерата ми.
Драйсдейл, който бе присъствал и беше свидетел на всичко, за малко щеше да каже на шефа си, че Анди Фаулър е свестен човек, добър по отношение на повечето останали дела. Това бе просто неговото тълкувание на закона, нищо лично. Но прехапа език — много добре знаеше.