Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Имам време — каза той най-накрая.
— Изглежда, че това е единственото, което ми остана.
— Трудно е, нали?
Очите й срещнаха неговите.
— Както казах и преди — това е най-трудното. Онова, което става вътре…
— Знам — отвърна той. Не можеше да каже точно защо, но Харди откри, че й разказва как, след като синът му Майкъл се пребил, падайки от детското си креватче, той решил, че ще бъде силен и ще го преодолее, по начина, по който зрелите хора се справяли с нещата, нали така?
—
— О, успях в продължение на близо два месеца. Ходех на работа, връщах се вкъщи, ядях, пиех, събуждах се и отново започвах — Харди замълча, потънал в спомени. — Не сте омъжена, нали?
— Не. Бях веднъж.
— Не знам дали е по-добре или не е да имаш някого. Това ни накара да се разделим с жена ми.
Дълго време Селин не каза нищо. Музиката в „Софи“ се промени или пък на Харди чак сега му направи впечатление, че има музика — някакво компютърно парче, от онези, които ненавиждаше. Слънцето почти бе залязло, огряваше покривите на по-високите сгради на север по Маркет стрийт и няколкото по-нагоре по „Ноб Хил“.
— Почти ми се иска да имаше с кого да се разделя — каза тя накрая. — Да си го изкарам на някой друг. Но татко беше единственото ми семейство, така че сега какво? — вдигна чашата си, но тя се оказа празна. — Дали да не пийна нещо вече? Нещо с джин?
На бара Харди си поръча второ „Бушмилс“, а на Селин — „Бомбай“ с лед. Барманът сипа три и половина пъти с дозатора, солидно питие, почти двойно. Харди му остави десетачка и го помоли да отнеме малко звука на тонколоните.
Селин отпи от джина и направи гримаса.
— Не съм пила от няколко години — отвърна тя. — На татко не му харесваше много да пия.
— Не му е харесвало много да пиеш или не му е харесвало да пиеш много?
Тя се усмихна, едва-едва, но това вече беше нещо.
— И двете, предполагам — очите й отново се спряха върху него. — Понякога губех контрол. Но човек не можеше да губи контрол, ако бе близо до татко.
— Защо?
— Защото, ако дъщерята на Оуен Неш не може да се контролира, това означава, че и той не може да я контролира — тя отпи още една глътка джин и този път го преглътна спокойно. — А става ли дума за Оуен Неш, то той трябва да владее положението.
— Такъв ли беше?
— Господи, какви ги говоря? Обичах баща си. Просто ми липсва. Толкова съм му сърдита.
— Нормално е — отвърна Харди. — Случва се.
— Той беше просто толкова… искам да кажа, аз също бях единственото му семейство, така че логично бе да иска да бъда точно негово копие.
— Гледал е на теб като на свое копие?
Тя поклати глава, доста по-отривисто.
— Не, не точно, знаеш какво искам да кажа — тя сложи ръка върху неговата. — Искаше най-доброто за мен… винаги.
— И това се е превърнало в товар?
— Понякога — призна тя. Отпи
Харди откри, че сега той слага ръката си върху нейната.
— Селин, виж. Веднъж поне човек трябва да си позволи да се размекне. Трябва да го оставяш да се излива от време на време или всичко ще избие изведнъж, а ти не искаш това да стане, нали?
— Но не беше чак такъв товар. Ако се вземе предвид всичко добро, което дължа на това, сериозно. Има неща, които никога не бих направила без татко.
— Вярвам ти.
Тя поклати глава.
— Просто винаги беше толкова суров. Дори и когато беше добър, бе суров. Той довеждаше хората до крайности — изненадана съм, че Кен Фарис не ви е обяснил. Искам да кажа, погледнете ни нас двамата, ние сме идеален пример. Но си заслужаваше, заради онова, което човек получаваше.
— А именно?
Тя отдръпна ръката си и Харди си помисли, че я е обидил.
— Главното беше да си близо до него. До него ли си, чувстваш се по-жив от всякога.
Харди разклати питието на дъното на чашата си. Навън вече съвсем се беше смрачило. Още няколко души бяха дошли в „Софи“.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита той. — Мисля си, че точно сега ти е позволено да изпитваш известна доза смесени чувства. Не бих се притеснявал за това.
Селин отново постави ръката си върху тази на Харди.
— Съжалявам, но мисля, че джинът вече ме хвана.
— Искаш ли един евтин съвет? Иди си вземи една бутилка, намери някого, с когото можеш да си поговориш и изпий половината. Няма нищо по-естествено от това да си ядосан на някой близък, когато той умре.
— Не мога да говоря с никого — каза тя. — Не и за татко.
— С мен вече говориш от половин час за него.
Тя стисна ръката му за последно, после я пусна.
— Ти си прокурор. Не те касае лично. Не е същото.
— Касае ме достатъчно. Това е работата ми, делото ми.
— Точно така, едно дело.
— Не е само това, Селин. Някой е убил баща ти.
— И може да съм била аз, нали?
— Не ставай глупава.
— Разследвате убийство, а сега ти ме накара да ти кажа, че съм му ядосана…
— Селин…
— Е, бях в Санта Круз през цялата събота и неделя. Бях в една къща с трима мои приятели. Не бих могла да съм тук…
Харди се изправи и се приближи до нея, притисна главата й здраво към себе си. Джинът я беше хванал, паниката се бе надигнала, когато алкохолът я бе накарал да се отпусне.
— Престани — прошепна той. — Престани.
Усети как дишането й се успокоява. Една гола ръка обгърна рамото му и го притисна, привлече го надолу към нея. Измина секунда. Пет. Прегръдката й се отпусна и Селин се отдръпна. Синкавосивите й очи се бяха насълзили.