Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Тя вдигна ръка.
— Никакви словоизлияния. Просто не искам да съм нещастна. Не го искам за никой от нас. Това семейство не го заслужава. Включително и ти.
Харди се хвана за главата с две ръце.
— Тогава защо имам чувството, че точно това заслужавам?
— Не знам. Някак си остави тези идиоти да те накарат да си мислиш, че те превъзхождат с нещо, което е смешно. Какво толкова има в тях? Какво толкова са направили? Защо толкова те е грижа какво си мислят за теб?
— Добре, ами ако са прави? Може и да са прави…
— По дяволите, Дизмъс. Не са прави. Ти
Защо не можеше да разбере? В продължение на няколко месеца непрекъснато го беше доказвало действията си.
— Трябва да признаеш, Франи, че не ми работи много късметът.
Очите й вече святкаха.
— Благодаря ти много. А аз какво съм? Ами къщата и Бек? — Тя махна към корема си. — Ами новият човек? Това не е ли късмет?
— Нямах предвид това.
— Ами тогава — отсече тя, малкото юмруче се заби в крака й и тя повиши глас. — По дяволите, не го казвай тогава — Франи се изправи, влезе в детската стая. Люлеещият се стол скърцаше по дъските. След малко я чу да говори на Ребека.
— Няма нищо, не си виновна ти, съкровище. Заспивай пак, сега.
Харди, както беше схванат и му се гадеше, се насили да стане от леглото, въпреки че всичко го болеше. Застана до вратата на детската стая и спря скърцащия стол с крак.
Тя се извърна.
— Виж — каза, — каквото и да е, просто го остави зад гърба си. Не можеш да го промениш. Нека просто продължим да живеем, става ли? Добре си живеем тук. Но трябва да ме уважаваш. Трябва да уважаваш и себе си. Край на проповедта — Франи прекоси стаята и се приближи към него, леко го докосна по ръката. — Иди и си вземи един душ. Горещ. Аз ще приготвя закуската.
Харди седеше на свръхтвърдата пейка в галерията на отдел 22, съдебната зала на Мериън Браун. Елизабет Пулиъс, зашеметително облечена в червено и синьо, изобщо не го удостои с поглед от прокурорската банка. Харди разпозна няколко добре облечени адвоката, които се навъртаха наоколо, вероятно изпратени от Дейвид Фримън, за да си избере Фаулър — предполагаше, че на един от тях щеше да се падне честта да представлява Анди.
Джейн пристигна и се пъхна до него.
— Какво ти се е случило?
Харди беше облечен с костюм с жилетка, бяла риза, една от най-хубавите си консервативни връзки. Долу му бяха лъснали обувките. Изглеждаше както трябва, като изключим превръзката над челото и отеклото му око.
Каза й, че е дълга история, от любимите на Джейн, но не му се наложи да навлиза в нея, защото съдията влезе и те всички се изправиха на крака.
Кабинетът на Браун бе точно до този на Анди Фаулър горе-долу цяло десетилетие. Това, че тя председателстваше Върховния съд — и поради това на нея се падаше да предяви обвиненията, отправени от върховните заседатели — беше съвпадение. След като Лио Чоморо бе повишен и беше заел мястото на Анди Фаулър, след неговото оттегляне, задълженията на председателстващ съдия отново се въртяха. Зловещото беше, че Браун, която бе познавала Анди добре и можеше да се очаква,
При нормални обстоятелства за обикновения обвиняем гаранцията не се определяше преди отправянето на обвинението, когато се касаеше за убийство, защото съдът искаше да осигури присъствието на обвиняемия поне на отправянето на обвинението.
В този случай, въпреки че едва ли можеха да се страхуват, че Анди Фаулър няма да се появи — отмяната на гаранцията беше ясен сигнал, че няма да има прояви на професионална солидарност. Анди Фаулър бе изключен от клуба.
Поне нямаше да го карат да чака цяла сутрин — той беше първият извикан след появяването на съдията. Приставът го придружаваше, така както беше облечен в затворническите си дрехи.
Възраженията му, че затворът нямало да го убие, може и да бяха верни, но престоят за през нощта определено не му се бе отразил добре. Кожата му изглеждаше пепелява, лъвската му грива висеше сплъстена и мокра на вид. Той застана мирно, сам на подиума пред съдийската банка.
Харди погледна към местата за съдебните заседатели. Нито един от мъжете не застана до клиента си, докато процедурата течеше отново и обвинението за убийство се изчиташе изцяло.
— Смятам, г-н Фаулър… — значи титулатурата нямаше да бъде използвана, също. Към Анди нямаше да се обръщат със „съдия“. Ако Мериън Браун можеше да послужи за барометър, реши Харди, Анди го очакваше много лошо време. Браун попита дали има кой да го представлява.
— Да, ваша светлост — той се извърна наполовина. — Дизмъс Харди.
Из залата се разнесе шепот. Харди едва чул името си, се изправи и мина покрай Джейн. Но не беше стигнал до пътеката, когато Пулиъс скочи на крака.
— Ваша светлост, протестирам. Г-н Харди беше представител на обвинението по това дело. Освен този явен конфликт, той имаше достъп до материали с поверително съдържание. Не може да представлява обвиняемия.
Харди откри, че говори.
— Ако съдът ми позволи… — никой не му обърна внимание.
Браун дръпна очилата до края на носа си, после изцяло ги свали.
— Подайте иск за това, прокуроре, искам го на бюрото си до утре сутринта — тя си записа нещо и вдигна очи. — Г-н Харди, бихте ли желали да се присъедините към нас от тази страна на перилата?
Харди мина по пътеката и през вратичката.
— Ваша светлост, бих желал да помоля за малко прекъсване. Бих искал да поговоря със съдията тук.
— Аз съм единствения съдия в тази зала, г-н Харди. Ясно ли е?
— Да, Ваша светлост.
— Току-що започнахме, а графикът ми за днес е изключително натоварен, така че да пропуснем прекъсването и да се опитаме да придвижим нещата. Това устройва ли всички? — явно трябваше да ги устройва. — Г-н Харди — продължаваше Браун. — Можете да спестите на г-ца Пулиъс една безсънна нощ, ако смятате, че влизате в конфликт, като представлявате обвиняемия.
Харди нямаше никакво намерение да спести на Пулиъс безсънната нощ — поне един малък реванш.
— Не, ваша светлост, няма да вляза в конфликт.