Нищо друго освен истината
Шрифт:
— Добре — замислено произнесе Брон. — И на какво ни навежда това?
— На следното, ваша светлост. Господин Рандъл изтъкна, че смъртта на сержантите Грифин и Канета е свързана с водените от тях, независимо един от друг, разследвания относно убийството на Брий Бомонт и аз допускам, че ако разширим неговото заключение, всички тези убийства са извършени от едно и също лице.
— Точно такова е нашето твърдение. — Рандъл се зарадва на възможността да вметне своята дума, а Харди с удоволствие му я даде.
— И то е разумно, а за целите на това изслушване вие ще
Прат усети, че капанът хлопва и се опита да го спре:
— Не зная, ваша светлост. Това е само теория, която все още не сме…
Брон я прекъсна със смразяващ глас:
— Госпожо Прат, току-що чух господин Рандъл да казва, че _точно такова_ — цитирам — е твърдението на вашето ведомство. И нещо по-важно — ако не ме лъже паметта, тъкмо въз основа на тази теория вие двамата повдигнахте пред съда обвиненията си както срещу лейтенант Глицки, така и срещу господин Харди. Та кое от двете? Един човек ли е извършил тези убийства, или не?
Двамата прокурори се спогледаха. Отговори Прат:
— Така смятаме. Да, ваша светлост. Това е предмет на контрадоказателства, за които е възможно да научим по-късно.
— Да се надяваме — заяви Брон. — Продължавайте, господин Харди. Слушам ви с цялото си внимание.
— Благодаря, ваша светлост. Следователно, ако се докаже, че господин Бомонт няма вина за смъртта поне на един от двамата полицаи, възможно е да се допусне, че е също така невинен и за смъртта на съпругата си.
— Хубав силогизъм, господин Харди. — Брон се държеше толерантно, но си остана неубедена. — Но доказване на „невинността“ е трудна задача. Нима твърдите, че можете да докажете абсолютната му невинност в едно или повече от тези убийства? Обикновено затова делата се гледат от съдебни заседатели.
— Но до процеси със съдебни заседатели, ваша светлост, се стига, едва когато разширеният състав от съдебни заседатели предяви обвинение или предварително изслушване, за да се осигурят първоначално достатъчно улики, които да послужат за обвинение от страна на състава от съдебни заседатели. В дадения случай няма такива и въпреки това затварянето на клиентката ми се основава на предполагаемата виновност на господин Бомонт, а не на предполагаемата му невинност, както изисква законът.
— Много изискано, господин Харди, обаче…
— Ваша светлост, ако след това изслушване се появят нови и сигурни улики за убийството на Брий Бомонт, клиентката ми ще има възможността повторно да даде показания за Рон Бомонт пред разширения състав. Ако и тогава тя откаже да отговаря на съществени въпроси, разбира се, ще подлежи на повторно обвинение в незачитане.
Тъкмо да спечели на законно основание, да върне разследването в ръцете на съдебните заседатели и да задържи Франи навън, докато тя не реши да говори, и Рандъл пак си отвори устата:
— Ваша светлост, при цялото ми уважение, не можете да започнете разпит за убийство тук и сега — във вашия съдебен състав.
Лицето на Брон изразяваше ужасяваща любезност. Зениците на очите й се бяха свили като главички на топлийки и пронизваха Скот Рандъл.
— Аз не
— Идеално.
— И така, господин Рандъл?
— Да, ваша светлост?
— Какво решавате?
— Не съм сигурен, че съм наясно с предложението на господин Харди.
— Смятам, че той предлага да призове някои свидетели на това изслушване. Права ли съм, господин Харди?
— Да, ваша светлост.
Шарън Прат се бореше да запази поне частица от достойнството си.
— А аз смятам, че господин Харди предлага да покаже, че господин Бомонт всъщност е невинен за едно или повече от тези убийства? Така ли е?
Харди се съгласи, че е така.
Прат размишляваше стремително. От една страна, не й се налагаше да разкрива как върви работата на разширения състав от съдебни заседатели. След като съдията не можеше да научи с какви доказателства разполагат те, то Харди за нищо на света не би могъл да докаже тук, че Рон Бомонт на практика е невинен, най-много да го представи не чак толкова виновен. Бе в състояние да изтъкне това и още сега да прекрати опитите на Харди да заобиколи процедурата.
От друга страна, тя знаеше, че ведомството й всъщност не разполага с нищо. Умираше от желание да разбере какво знае Харди. А публичната проява на здрав разум бе повече от важна, след като кметът и медиите сипеха удари по канцеларията й.
Реши да остави Харди да си разиграе спектакъла. И те, разбира се, можеха да подложат на кръстосан разпит всички, които той възнамеряваше да призове.
— Не възразяваме, ваша светлост, стига да не трае твърде дълго.
— Добре — заяви Брон. — Тогава нека започваме.
39
Но Харди се озова пред неочаквано затруднение. След като ловко пробута плана си, за да убеди съдията и да принуди представителите на Областната прокуратура да започнат нетрадиционна процедура, той огледа залата и осъзна, че ще трябва да печели време. Възнамеряваше да започне с показанията на Джим Пиърс и предполагаше, че той, подобно на останалите, на които бе разпратил призовки и които вече седяха в галерията, ще се яви навреме.
Докато спореше с Прат и Рандъл, очакваше като се обърне, щом свършат, да види Пиърс, седнал в залата. Но вече бе време да започва, а Пиърс още не бе пристигнал.
След всичко постигнато дотук, бе изключено да помоли съдия Брон за кратка отсрочка или дори за прекъсване. Принуден бе да жонглира и да поддържа темпото и можеше само да се надява, че ще задържи топките във въздуха, докато не дойде време за главната атракция.
— Казвам се Ейбрахам Глицки. Имам ранг лейтенант в полицейското управление на Сан Франциско, а в момента оглавявам отдел „Убийства“.