Нищо друго освен истината

Лескроарт Джон

Пиърс като че неочаквано осъзна, че все още се намират на портала.

— Извинете. Колко невъзпитано да ви държа навън! Заповядайте, влезте.

Харди за миг спря вътре, за да свикнат очите му. Сега, след като го покани да влезе, Пиърс като че ли не знаеше какво да предприеме оттук нататък. Махна към огромна купа на една маса до вратата.

— Вземете си бонбони, ако искате. „Бадемови скалички“. Най-хубавите.

Харди благодари и си взе два, белейки златистата им обвивка, докато Пиърс го водеше през фоайето. Думите му не се отнасяха само за „Бадемовите скалички“ — „най-хубавото“, изглежда, бе подразбиращ се лайтмотив за къщата. Тържествени

всекидневни, уникални мебели, тавани на три метра височина. Отминаха витата стълба. Телевизорът бръмчеше в малка стая и Пиърс надникна вътре.

— Тече почивката — каза и продължи пътя си.

Последната врата вдясно ги отведе в модерна кухня, където една жена седеше до плот насред стаята. Беше с гръб към тях, зачетена в някакво списание, но при влизането им се поизвърна.

— Извини ме, Кари. Господин Харди, съпругата ми. — И й обясни: — В последна сметка се оказа, че не е от полицията. Адвокат е на господин Бомонт.

Тя стана от стола и му протегна хладната си, уверена ръка. Кимна с царствената си глава и задържа ръката на Харди малко по-дълго от приетото. Госпожа Пиърс не бе дете, не бе отскорошна трофейна съпруга — изглеждаше на около четирийсет, — но Харди тутакси реши, че тя не просто е много привлекателна, а е едва ли не обезпокоително красива. Широко разположени, поразително сини очи грабваха вниманието върху лицето й на северноиталианска богиня. Прецени, че е облечена с шито по поръчка ежедневно облекло за хиляда долара, което подчертаваше изящната й талия. Тъмната й коса бе строго опъната назад и изтъкваше изваяните й черти. Златни обеци с опростена форма висяха от сякаш скулптурните й уши, а широко златно колие красеше безукорното й, гладко и златисто деколте над дълбокото и опасно улейче на гърдите.

— Да не са обвинили господин Бомонт? — попита тя с мелодичния си глас, а мила бръчица помрачи идеалното й чело.

— Не още. — Харди се надяваше, че не се запъва. — Опитвам се да го предотвратя. Тъкмо питах съпруга ви защо смята, че Брий Бомонт е била убита.

— Защото беше неин наставник още от самото начало, ето защо — отговори простичко Кари Пиърс. — Работеха заедно непрекъснато и хората, естествено, клюкарстваха. Хората обикновено са завистливи и не им се вярва, че мъж и жена, които работят заедно, могат да бъдат само приятели, без да… — За миг на лицето й се изписа отвращение. — Имам предвид, че човечеството в крайна сметка изобщо не е променило отношението си към секса.

Харди си помисли, че за Кари Пиърс е добра защитна окраска да вярва в това. Съмняваше се, че се е случило някой мъж да я погледне и да не помисли за секс. Но ако искаше да придобие чувство за цената си като личност извън този контекст, за нея бе по-добре да вярва, че съществува и друго.

— Работата е там — поде Пиърс, — че явно някой — може би мой колега — е казал на полицията, че съм се вбесил, задето Брий напусна „Калоко“, и то така внезапно.

— А вие вбесихте ли се?

Пиърс погледна жена си, после кимна.

— Да, ужасно. Чувствах се предаден, уязвен. Но като човек.

— Все пак напускането й, преминаването на противниковата страна в битката около тази бензинова добавка, за която непрекъснато слушам, е просто бизнес.

По лицето на Пиърс се изписа развеселена търпеливост.

— И смятате, че ние, големите лоши петролни компании, сме се обединили и сме решили да я убием, задето е променила философските си възгледи?

Самият Харди се видя принуден да се усмихне.

— Всъщност, изречено на висок глас, не звучи много правдоподобно.

—

Пълен абсурд — намеси се Кари. — Независимо какво слушате по радиото, убийството изобщо не спада към бизнес методите на „Калоко“. Нито пък на „Седемте сестри“.

— „Седемте сестри“ ли?

Пиърс разясни:

— Така ни наричат — дъщерните фирми на „Стандард Ойл“, след като антимонополният закон я разтури. Но никоя от „сестрите“ няма каквито и да е причини да убива Брий или когото и да било. Честно казано, не се нуждаем от подобно нещо.

— Дори и заради три милиарда долара ли? — хрисимо попита Харди.

Лицето на Пиърс прие търпеливо изражение, каквото по предположение на Харди придобиваше на обществени места.

— И що за цифра е това — тези три милиарда долара? Откъде са се взели?

— За толкова съм чувал. Това не ели годишният приход от бензиновата добавка, за която всички се карат?

— МТБЕ ли?

— Същата.

Пиърс кимна.

— Звучи приемливо. Три милиарда.

Придърпа един стол, седна и махна на Харди също да се настани. Което той и направи. Кари се извини и отиде до главния плот да налее още кафе.

Харди се помъчи да не я следи с поглед, но не беше лесно. Откъсна очи и отново ги насочи към Пиърс.

— Мисълта ми е, че това са много пари. И ако Брий е подела кампания против това вещество…

Но Пиърс поклати глава.

— Не. — Вдигна ръка и взе да изрежда на пръсти: — Първо, Брий изобщо нямаше такава власт. Пишеше докладните ни, беше добър и убедителен оратор, но и самият Иисус Христос да слезе и да заяви, че МТБЕ е дяволско творение, няма чисто и просто да го премахнат. То невероятно прочисти въздуха. То дава резултати, господин Харди. Управлението за опазване на околната среда го обожава. Господи, та те дори направиха употребата му задължителна — и дума не може да става за обявяването му за противозаконно. Няма да го премахнат, само защото някаква жена твърди, че имало странични ефекти, което между другото изобщо не е доказано. Второ, и това винаги се приема много трудно, но три милиарда не са чак толкова много пари.

Харди бе принуден да възрази:

— Три _милиарда?_ Става дума за три _милиарда_ долара.

Пиърс кимна.

— Всичко е относително. В бензина се добавят единайсет процента. И преди всичко добавката се използва само в Калифорния, при това само през половината година. Така че сам сметнете. Три милиарда представляват около десет процента от половината приходи от калифорнийския бензин. Това е капка в морето.

Кари се върна със сребърен поднос с кафеник, порцеланови чашки и чинийки, захар и сметана.

— Това е най-трудното в работата на Джим, господин Харди. Да накара хората да разберат, че не става дума само за пари. Смятат, че щом печелим, със сигурност сме престъпници. Но Джим нае Брий за добро дело — да открие как да се произвежда по-добър продукт, по-добър за всички. Изглежда никой не разбира това. А преоборудването на рафинериите също струва милиарди…

Пиърс се пресегна и я потупа по ръката.

— Кари иска да каже, че въпросът е сложен. Вярно е, че изхарчихме милиарди за разработването на МТБЕ и известно време всички бяха във възторг от него. Като че ли даваше резултати. Сега възникнаха някои проблеми и ние ги проучваме. Работата е там, че сме длъжни да пречистваме горивата и ако се окаже, че се налага да разработим някакъв нов очистител, ще го сторим, дори да ни струва милиарди, а толкова и ще струва, защото всичко струва милиарди. Това е цената, за да те допуснат в този отбор.