Обикновен гений
Шрифт:
Ръкуваха се. Жената имаше здраво ръкостискане, което му напомни за Мишел.
— Какво ви води в нашето селце? — попита тя.
— Бизнес. Тук ли живеете?
— Не, но съпругът ми има офис наблизо. — Очите й се сведоха към чашата. — Тази вечер щяхме да излизаме, но не се получи.
Ето го обяснението на кратката сцена пред блока.
— Надявам се, че въпросът ми няма да прозвучи недискретно, но нима е възможно съпругът ви да не забелязва с какво го е дарила съдбата?
— Въпросът
Питието на Шон пристигна. Двамата отпиха почти едновременно и замълчаха, оглеждайки заведението. Той се опитваше да открие проява на любопитство към тяхната маса.
— С какъв бизнес се занимавате, Шон?
— Решавам проблеми.
— Страхотно! — засмя се тя. — Мога ли да ви наема?
— Тарифата ми е много висока.
— Ако беше обратното, нямаше да седите на тази маса.
— А вие с какво се занимавате?
— Вече с нищо.
— Деца?
— Нямам за съжаление.
— Аз също нямам.
Тя сведе очи към ръцете му.
— Не сте женен?
— Вече не. От десет години съм разведен и оттогава не съм правил други опити.
— Какво накара милата ви женичка да се разведе с вас?
— Хъркането. Хъркам прекалено силно.
— Но то се лекува, почти стопроцентово.
— Наистина ли? Как?
— Като намерите някоя, която да ви скъса от чукане.
— Трябва ли да се изчервя? — усмихна се той.
— Само си казвам мнението. Не е задължително да го приемате сериозно. Но вие сте привлекателен мъж и аз едва ли съм първата, която ви го казва. Така е, нали? — Поведението й беше дръзко и агресивно. Тя не кокетничеше. Определено тук се криеше нещо друго.
Той сведе очи към часовника си. Мишел скоро щеше да пристигне. А и не искаше да оказва натиск върху Валъри още при първата им среща.
— Извинете, че ви досаждам — леко се нацупи Валъри.
— Съжалявам, но имам среща — отмести погледа си той.
— В такъв случай вървете, а аз ще остана да си допия питието на спокойствие.
— Не съм сваляч като младежа преди малко, Валъри — меко рече той.
— Забележителни думи за сбогом — иронично се усмихна тя.
Той извади лист хартия, надраска нещо върху него и го побутна към нея.
— Наистина трябва да тръгвам, но ето телефонния ми номер.
— А за какво ми е той?
— Да го наречем размяна на информация между нови приятели — отвърна Шон, после я погледна в очите. — Но вие не сте длъжна да ми давате своя.
— Много добре, защото нямам такива намерения.
Той довърши коктейла си и стана.
— Беше ми приятно да се запознаем, Валъри.
Тя не отговори, но Шон ясно усети погледа й в гърба си, докато се отдалечаваше от масата. Минута по-късно беше в служебната кола и разказваше на Хейс за случилото се в бара.
— Абе ти да не си самоубиец? — избухна ченгето. — Забрави ли как те гледаше Уитфийлд, след като му зададе един прост
— Изпих едно питие с дамата, нищо повече. А и тя не демонстрира особено благоразположение към мен. Отначало се държеше приятелски, но после нещо у нея изведнъж се промени. Затова и реших да си тръгна.
— Може би е свикнала да се разправя с разни типове, които се опитват чрез нея да стигнат до съпруга й — предположи Хейс. — Такива като теб!
Обратния път до Бабидж Таун изминаха почти в пълно мълчание. Шон проговори едва след като слезе от колата.
— Скоро ще пристигнат двама мои помощници — обяви той. — Имаш ли желание да им предложиш същите условия за сътрудничество, които предложи на мен?
— Да бъдем партньори? — вдигна глава Хейс. — Ами не знам дали са добри.
— Добри са колкото мен, а може би и по-добри.
— Май ще е по-разумно да изчакам, за да видя как един ревнив съпруг ще ти види сметката — отвърни Хейс и включи на скорост.
Миг след като стоп светлините му изчезнаха зад портала, там се появи джип с включени фарове и Шон пое дълбоко дъх.
Мишел Максуел беше тук.
41
Шон се направи на изненадан от появата й, но вместо да поиска обяснения, я поведе към комплекса. Охраната на портала очаквано отказа да я пусне въпреки разгорещения спор и едва след телефонен разговор с Чамп Полиън и появата му пуснаха Мишел да влезе в Бабидж Таун.
Начинът, по който Чамп прие Мишел, разсея подозрението на Шон, че той е гей. Блестящият физик внезапно се превърна в пале, скимтящо за вниманието на господарката си.
— Разбира се, че можете да останете — запелтечи той и с препъване се втурна да й стисне ръката.
— Най-добре първо да хапнем и после ще обсъдим случая — каза Шон.
— Добре — кимна Мишел и се извърна към Чамп. — Благодаря ви, мистър Полиън.
— Моля, наричайте ме Чамп.
Шон се обърна към замечтания учен, който не откъсваше очи от стройната фигура на Мишел.
Само в съня ти, приятел, мислено го посъветва той.
Насочи Мишел към главната сграда, обяснявайки защо се е преместил в къщата на Алиша Чадуик.
— След като хапнем, ще отидем там. И без това всички вече са си легнали.
Ресторантът беше празен, но тъй като работеше денонощно и без почивен дом, дежурните готвачи явно се отнасяха съвестно към задълженията си и след по-малко от петнайсет минути на масата им се появи топла храна и кафе.
Шон запозна накратко Мишел с информацията, с която разполагаше до момента, за опита за покушение срещу него и за версията му за смъртта на Райвест. Разказа й и за кратката си среща с Валъри Месълайн. В отговор тя пък му съобщи какво бе научила от приятелката си от Националния разузнавателен център.