Обикновен гений
Шрифт:
Шон изключи телефона, просна се на леглото и веднага заспа, както си беше с дрехите. В момента не мислеше за личната си сигурност, просто защото в съседната стая се намираше представителка на А отбора. Ако знаеше колко уплашена и объркана бе тя, едва ли щеше да заспи толкова бързо.
44
На следващата сутрин Чамп посрещна новината за пристигането на Хорейшо Барнс с далеч по-малко ентусиазъм.
— Тук не е хотел! — отсече
— Може би този човек ще помогне на Виджи — настоя Шон.
— Да й помага от разстояние! Обектът е строго секретен, разработките ни са изключително важни, а аз дори не знам кой е той!
— Гарантирам за него — контрира Шон. — А ти не познаваш и Мишел, но й разреши да остане. Каква е разликата?
— Не! — отсече Чамп и побърза да се отдалечи.
В крайна сметка Хорейшо беше принуден да се задоволи с квартира в градчето Уайт Федър.
За щастие Мишел още спеше и Шон взе назаем една от служебните коли, с която последва огромния мотоциклет на Хорейшо. Психоаналитикът се регистрира и двамата седнаха да изпият по едно кафе.
— Хубаво място — отбеляза Хорейшо. — Ако не бяха няколкото убити, като нищо бих се установил тук, след като се пенсионирам.
— Разкажи какво стана в Тенеси — подкани го Шон.
Хорейшо му разказа подробно за разкритията си. Шон помълча, после вдигна глава.
— Какво общо могат да имат изсечените розови храсти със състоянието на Мишел?
— Не знам — призна Хорейшо и внимателно го погледна над чашата си. — Как е нашето момиче?
— Изглежда в добра форма. Включи се активно в момента, в който се появи.
— Не се знае докога — въздъхна Хорейшо. — Кажи ми сега за малката Виджи.
След като изслуша приятеля си, той бавно поклати глава.
— Не ми изглежда много лесна работа. И как си го представяш? Та тоя дръвник Чамп дори не ме допуска да припаря наблизо!
— Мога да доведа Виджи при теб. Настойничката й Алиша няма да има нищо против. Сигурен съм, защото наистина обича детето.
— Добре. Каза ли на Мишел, че пристигам?
— Не, но тя скоро ще разбере, нали? Мисля, че всичко ще бъде наред, когато й обясня, че става въпрос за доброто на Виджи. Двете се сближиха изключително бързо.
— В някои отношения може да се окаже полезно — замислено промълви Хорейшо. — Ако Мишел дойде заедно с Виджи, бих могъл да убия с един куршум два заека.
След завръщането си в Бабидж Таун Шон завари Мишел да разговаря с Чамп в ресторанта в централната сграда. В единия ъгъл на масата се беше сгушила Виджи и неохотно дъвчеше закуската си.
Чамп го забеляза и се изправи.
— Надявам се, че не ми се сърдиш заради приятеля си — извинително се усмихна той.
— Какъв приятел? —
— Хорейшо Барнс — отвърна без увъртания Шон.
Отбелязал смайването на Мишел, Чамп Полиън смотолеви някакви извинения и побърза да се отдалечи.
— Какво прави тук Барнс, по дяволите? — рязко попита Мишел.
— Повиках го заради Виджи. Все някой трябва да проникне в душата й, нали?
— Защо трябваше да викаш човека, който ме заключи в лудницата и изчезна? Не мога да повярвам, че си способен на подобно нещо, Шон!
Болката в гласа й беше толкова голяма, че Шон направи неволна гримаса.
— Не те е заключил, Мишел. Ти доброволно отиде в клиниката, а той изобщо не те е зарязал.
— Какво говориш? Той просто изчезна!
— Ходил е до Тенеси.
Чертите на Мишел сякаш се вкамениха. Мълчанието се проточи цяла минута. После тя попита много тихо:
— Защо е ходил до Тенеси?
— А ти как мислиш?
— Не обичам да си играят с мен, най-малко пък ти!
— Добре, ще бъда откровен. Хорейшо е ходил до Тенеси, за да види къде си израснала.
— Не вярвам на тези глупости!
И двамата не забелязаха любопитно извърнатите глави от околните маси.
— Брат ти твърди, че на шестгодишна възраст неочаквано си се променила напълно.
— Била съм дете!
— Стига, Мишел. Кажи ми какво се случи.
— Нищо! Ти помниш ли какво ти се е случило, когато си бил шестгодишен?
Шон изведнъж осъзна ситуацията. С поведението си в този момент той рушеше всичко. Навлизайки в територията на Хорейшо, беше задал на Мишел изключително личен въпрос безкрайно нетактично и в присъствието на непознати.
— Не помня — въздъхна той. — Извинявай.
Разкаянието му моментално се отрази на Мишел, която успя да се овладее. Очите им едновременно се извърнаха към Виджи, която ги гледаше уплашено. Мишел стана, отиде да седне при нея и я прегърна през раменете.
— Всичко е наред, Виджи — успокоително прошепна тя. — Малко поспорихме, нищо повече. Ние често го правим. — Обърна глава към Шон и подхвърли: — Нали?
— Да, ние постоянно спорим — отвърна Шон и побърза да се присъедини към тях.
Виджи беше облечена в обичайните джинси, а вързаната на две опашки коса я правеше да изглежда още по-малка. Мишел сведе поглед към изгризаните й до кръв нокти.
— Тя трябва да ходи на училище — каза Шон. — Тук има частно училище за децата на служителите. Помещава се в другия край на сградата. — Понижи глас и добави: — Уредих един от охраната да я наглежда, а ние ще се върнем преди последния час.
— Къде отиваме?
— Ела и ще видиш.
45