Обикновен гений

Болдаччи Дэвид

— Не можеш да ми задаваш такива гадни въпроси! — избухна Мишел.

— Мога да ти задавам всякакви въпроси. А ти ще решиш дали да отговориш.

— Този изобщо не го разбирам.

— Стига, стига. Той не е чак толкова труден. Шон Кинг е висок и хубав мъж, умен и смел, честен и почтен… — По лицето на Хорейшо се разля широка усмивка. — Ако питаш мен, на тези качества се придава прекалено голямо значение в реалния живот, но кой съм аз, за да съдя? Освен това, той е добърчовек — както ти правилно отбеляза. А ти си млада и привлекателна.

Двамата работите заедно.

— Да работиш с някого не означава, че непременно трябва да спиш с него.

— Тук си абсолютно права. Значи мога да заключа, че никога не си мислила да стигнеш до интимност с Шон, така ли? — Усмивката отново се появи. — Трябва да бъда сигурен, защото на този въпрос има още куп отговори…

— Господи! Защо имам чувството, че съм подложена на кръстосан разпит?

— Подложена си на нещо по-сложно — на разпит, при който сама си задаваш въпросите. Никой юрист в съдебната зала не може да те подложи на по-тежко изпитание. Значи никога не си имала интимни чувства към големия мечок?

— Добре, докторе. Продължавай с гадните си въпроси.

— Това ми казва много. Благодаря ти.

— Няма за какво. А сега, след като приключихме с Шон, вероятно ще попиташ дали съм имала желание да спя с баща си…

— Да поговорим по въпроса — съгласи се Хорейшо.

— Стига де! Казах го на майтап.

— Разбирам. Но все пак искам да те попитам какви са отношенията ти с баща ти. Вероятно добри, нали?

— Не добри, а отлични! Той беше полицейски началник, в момента е пенсионер. Двамата с майка ми са на Хавайските острови, карат втори меден месец. Това е причината, поради която не желая да ги безпокоя. Ако разберат къде съм, веднага ще се върнат.

— Проявяваш забележителна загриженост — отбеляза Хорейшо, без да споделя, че вече го е чул от Шон. — Как мислиш, те ще се изненадат ли, ако научат, че си тук?

— Ще бъдат смаяни!

— Чух, че и братята ти са полицаи. Никога ли не си мислила да си вадиш хляба по друг начин?

— Наистина не съм — сви рамене Мишел. — Разбира се, исках да стана професионална спортистка, но то си беше само мечта.

— Не се подценявай — поклати глава Хорейшо. — Ти си първата олимпийска медалистка, която лекувам. Шон ми каза, че си спечелила сребърен медал по гребане.

— Вярно е — кимна Мишел и на устните й се появи бледа усмивка. — Беше страхотно. Тогава бях убедена, че това върхът в кариерата ми. — Замълча за миг, после тихо добави: — И май наистина е така…

— После си била полицай за известно време, след което си постъпила в Сикрет Сървис. Някакви специални причини за тази промяна?

— Всичките ми братя са ченгета. Мислех, че ще бъде страхотно да стана федерален агент.

— А баща ти нямаше нищо против, така ли?

— Абсолютно нищо. Всъщност той не беше особено доволен от решението ми да стана полицай. Беше убеден, че е доста опасна професия за единствената му дъщеря.

— Ти как го прие?

— С разбиране. Все пак бях сладкото момиченце на татко. А мама изобщо не одобряваше професията ни. Но го направих вероятно защото

от малка съм свикнала да бъда независима.

— Сигурно ще бъдеш смаяна,ако ти кажа, че вече успях да диагностицирам този факт — усмихна се Хорейшо. — Да разбирам ли, че много обичаш родителите си?

— Бих направила всичко за тях!

Хорейшо й хвърли любопитен поглед, но се въздържа от коментар.

— Ще ми разрешиш ли да поговоря с тях относно състоянието ти? — попита той.

— Не! В никакъв случай!

— А с някой от братята ти?

— Само с Бил. Той е най-големият, работи като полицай във Флорида.

— Както заповядате, милейди.

— Бих предпочела да не съм тук! — мрачно каза Мишел.

— Свободна си да напуснеш, когато пожелаеш. Ако такова е желанието ти. Продължаваш с независимия живот, останалото да върви по дяволите. Никой не може да те спре. Вратата е ей там, насреща.

Настъпи продължително мълчание.

— Засега ще остана — промълви най-сетне Мишел.

— Много добър избор, Мишел — погледна я сериозно Хорейшо.

Приключиха разговора и той я изведе навън. В коридора се разминаха с Бари, който изобщо не ги погледна.

— Знаеш ли нещо за тоя тип? — тихо попита Мишел.

— Почти нищо. Защо питаш?

— Просто от любопитство.

— Защо ли не ти вярвам?

— Нима се съмняваш в моята искреност, Хорейшо?

— В главата ми се въртят по-конкретни изрази. Като изпечена лъжкиня например.

11

Полуостров Бийл представлява парче земя, врязано в река Йорк от страната на окръг Глостър — някъде по средата на пътя между Клей Банк и Уайкомико в една от най-живописните части на щата Вирджиния. Както повечето места в този щат, Бийл бил населен в периода на ранния колониализъм и споделил славата на зараждащата се нова държава, наречена Съединени американски щати. Едно от най-важните събития, довели до създаването на тази държава, се случило през 1781 г. в Йорктаун, само на петнайсетина километра на юг. Там британският генерал Корнуолис предал сабята си на Джордж Уошингтън, а хиляди англичани — на младата и зле въоръжена американска Континентална армия. На практика това сложило край на Войната за независимост, спечелена от янките, които до този момент винаги били губили всяко сражение.

На пустите преди войната земи бързо започнали да никнат огромни плантации. Благосъстоянието им зависело изцяло от докараните тук десетки хиляди роби. Но само сто години по-късно изтощената земя и Гражданската война сложили край на безметежното съществуване на южняшката аристокрация.

Втората вълна на оживление заляла района по време на индустриалната епоха. Новоизлюпените капиталисти били привлечени от спокойствието и чистите води на река Йорк, отличните възможности за риболов, умерения климат и пасторалното провинциално спокойствие. Районът бързо печелел славата на здравословен курорт главно заради постоянния топъл бриз и необятните борови гори, които имали благотворно въздействие върху туберкулозата.