Обикновен гений

Болдаччи Дэвид

Момичето бе Виджи Тюринг. Тя се обърна и го видя. Изобщо не се стресна от него и най-спокойно продължи да свири.

— Какво правите тук?

Шон се стресна, защото гласът прозвуча зад гърба му. Обърна се и видя жената на крачка от себе си.

Той й показа пропуска си.

— Казвам се Шон Кинг. Изпратиха ме да разследвам смъртта на Мънк Тюринг.

— Знам! — тросна му се жената. — Питам ви какво правите тук по това време!

Беше ниска и набита, някъде около трийсет и пет годишна, с късо подстригана червеникава коса. На светлината на външната лампа ясно се виждаха

зелените й очи и обсипаното с лунички лице. Беше облечена с джинси, черни обувки и кадифена риза. Устните й бяха прекалено пълни за слабото лице, раменете твърде широки за фигурата, носът нямаше никакъв синхрон с очите, а брадичката — твърде остра за квадратната челюст. Но въпреки тези странни несъответствия Шон рядко беше виждал по-привлекателна жена.

— Разхождах се — обясни той. — Привлече ме музиката и спрях да послушам. — Решил, че тази информация е достатъчна, той погледна жената и попита: — А вие коя сте?

— Алиша Чадуик — отвърна тя.

— Тя е невероятна пианистка — промълви Шон.

Млечнозелените очи на Чадуик отново го погледнаха.

— Тя изобщо е едно невероятно дете. — Докосна ръкава му и кимна към градината. — Елате да поговорим. Има някои неща, които трябва да знаете.

— Вие сте първият човек в района, който проявява желание да разговаря с мен — усмихна се широко Шон.

— Запазете си коментарите за по-късно, когато чуете какво имам да ви кажа.

18

Пет минути по-късно Шон последва Алиша по каменните стъпала на боядисана в зелено дървена къща с кедров покрив и просторна веранда. Влязоха в голям, пълен с книги кабинет. В средата имаше масивно бюро, а върху него — голям монитор с плосък екран. Тя му посочи протъркано кожено кресло и се настани на въртящия се стол зад бюрото.

Жената качи десния си крак върху бюрото, издърпа крачола на панталоните си и го откачи от ремъка в средата на бедрото. Кракът остана в ръцете й заедно с крачола. Отдолу мътно проблесна сребрист метал. Тя го постави на долния плот на писалището, така както си беше с обувката, и започна да разтърква бедрото си. Всички тези действия бяха извършени спокойно и абсолютно невъзмутимо.

— Сигурна съм, че последователите на Емили Поуст биха се обявили против начина, по който показвам изкуствения си крак на един напълно непознат човек, но те изобщо не ме интересуват. Допускам, че на мис Поуст не се е налагало цял ден да ходи с някоя от тези протези. Трябва да ви кажа, че адски боли въпреки огромния напредък на технологиите.

— Как пострадахте? — попита Шон, докато тя поглъщаше три хапчета адвил с чаша вода, която напълни от каната на плота. — Извинете — бързо добави той. — Може би не ви е приятно да говорите на тази тема.

— Аз не си губя времето в празни приказки — отвърна тя. — По образование съм математик, но голямата ми страст е лингвистиката. Баща ми беше служител на Външно министерство и аз много пътувах с Niero. Така научих арабски, фарси и още няколко езика, които американското правителство смята за изключително важни. Преди четири години подадох молба да работя като преводач на Държавния департамент в Ирак. В продължение

на две години всичко беше наред, но след това бронираното хъмви, с което пътувах за Мосул, се натъкна на мина. Една седмица по-късно се свестих в Германия, където открих, че заедно със седем дни от живота си съм изгубила и по-голямата част от десния си крак. На практика извадих късмет, защото от тази експлозия оцеляхме само двама — аз и мъжът, който ме измъкнал от колата. По-късно ми казаха, че от шофьора, до когото седях, останал само торсът. Траекторията на шрапнелите в затворено пространство не подлежи на точни изчисления. Но родината се погрижи по най-добрия начин за моето възстановяване и ми подари това прекрасно съоръжение.

Ръката й шеговито потупа алуминиевата протеза.

— Съжалявам — прошепна Шон и отмести очи от розовото чуканче, с което завършваше бедрото й. Но в себе си изпита дълбоко възхищение от начина, по който жената насреща му разказваше за едно ужасяващо събитие в живота й.

— Експлозивите не подбират. — Алиша се облегна назад и му хвърли изпитателен поглед. — Все още нямам представа защо са ви изпратили.

— Имаме съмнителна смърт, а аз съм детектив.

— Наясно съм, бъдете спокоен. Но тук идваха толкова полицаи, че и Джак Изкормвача би се разтреперил от страх в окървавените си ботуши. Имам предвид, че те са държавни служители, докато вие сте частен детектив.

— Какво по-точно искате да кажете?

— Че не могат да ви контролират.

— А наистина ли не могат? — Жената не отговори и Шон премина на по-конкретна тема. — Споменахте, че ще ми разкажете разни неща.

— Това беше едно от тях.

— Добре, а сега ми кажете кой е собственикът на Бабидж Таун. Хората, с които разговарях, или не знаят, или нямат желание да говорят по този въпрос. Признавам, че подобна позиция ми се струва доста странна.

— Страхувам се, че няма да мога да ви помогна.

— От ФБР разговаряха ли с вас?

— Да — каза тя. — Мъж на име Майкъл Вентрис. Без чувство за хумор, но много делови.

— Ами Чамп Полиън? Нека да отгатна: бил е пръв по успех в курса си в Масачусетският технологичен институт.

— Не, бил е втори по успех в курса си в Индийския технологичен институт, който дори е по-престижен и по-труднодостъпен от Масачусетския.

— Изглеждаше доста разтревожен от нещастието с Мънк.

— Че как иначе? Той е учен и няма никаква представа от насилствена смърт и полицейски разследвания. Аз също съм много разстроена от смъртта на Мънк, въпреки че в Ирак се нагледах на кръв за хиляда години напред. Но в Ирак човек поне знае кой се опитва да го убие. Тук не е така.

— Значи сте на мнение, че Мънк е убит?

— Не знам. И това ме безпокои. Дали между нас не се крие убиец?

— Но тялото е било открито на територия на ЦРУ.

— Вярно. Но мислите ли, че то щеше да бъде там, ако ЦРУ действително има пръст в смъртта му? Спокойно биха могли да го хвърлят в реката, която е достатъчно пълноводна там.

— А каква е вашата роля в Бабидж Таун? Отдалеч личи, че не сте обикновена служителка.

— По какво личи?

— Къщата ви е по-голяма от останалите.