Обикновен гений
Шрифт:
След края на сеанса Мишел хвана дръжките на количката и я насочи към изхода.
— Желая ви приятен ден, дами — церемониално им се поклони Бари, отваряйки вратата пред тях.
— Върви на майната си! — отсече Мишел достатъчно високо, за да бъде чута от всички.
— О, скъпа! — сбърчи лице Санди. — Току-що обядвах, а подобни изрази предизвикват гадене в стомаха ми!
Усмивката на Бари застина.
По пътя Мишел разказа на приятелката си за инцидента в стаята.
— Не си първата,
— Защо тогава не са уволнили тази гадина? — избухна Мишел.
— Защото хората ги е страх да се оплачат. Не забравяй, че повечето са тук заради психически проблеми и се чувстват беззащитни. Просто нямат сили да се защитят срещу такива мръсници.
— Предполагам, че е така — кимна Мишел. — Но много ми се ще да остана насаме с копелето, само за няколко минути, след което лицето му със сигурност ще стане още по-грозно.
— Това едва ли ще се случи — каза Санди.
На прозореца в стаята на Санди имаше ваза с разкошен букет цветя.
— Таен обожател? — любопитно попита Мишел.
— Че коя жена ги няма? — сви рамене Санди и докосна с пръст цветчетата на красива роза. — Като говорим за обожатели, кой беше онзи висок и хубав мъж, с когото се появи в клиниката?
— Имаш предвид Шон Кинг? С него сме партньори.
— Само партньори? Значи още не ти е подарил годежен пръстен?
— Партньори сме в една детективска агенция.
— Ти си детектив?
— Бивш агент на Сикрет Сървис — кимна Мишел.
— Дори за миг не съм допускала, че си федерално ченге.
— Защо? Нима трябва да изглеждаме по определен начин?
— Не, но обикновено различавам добрите от лошите.
— Имаш опит и с двете групи, така ли?
— Да кажем, че съм преживяла дълъгпериод на трупане на опит — въздъхна Санди и я потупа по ръката. — Разкажи ми за Шон Кинг. Има ли и нещо друго освен работата?
— Започваш да говориш като психоаналитика ми — отбеляза Мишел.
— Нещата са свързани. И душата му ли е толкова приятна, колкото външността?
— Дори повече.
— В такъв случай защо още нямаш пръстен от него, скъпа?
— Ние сме бизнес партньори.
— Човек си изкарва хляба по много различни начини. Но опитът ми сочи, че красивите мъже със златни сърца се срещат точно толкова рядко, колкото жените, които напускат бара, без някой да ги е опипал. Затова знам, че попаднеш ли на такъв мъж, трябва веднага да го сграбчиш, иначе друга ще го направи.
Мишел си помисли за Шон и Джоун. Двамата отново работеха заедно, докато самата тя изследваше душата си с помощта на Хорейшо Барнс, застаряващия любител на „Харли Дейвидсън“, и се занимаваше
— Не е толкова просто — обади се най-сетне тя.
— Вечното оправдание на жените — сбърчи нос Санди. — За нас нищо не е просто. Просто е за мъжете, което се дължи на ролята им в половия акт. Господ си пада по тези копелета, а те виждат само това, което могат да пипнат.
— Шон е различен.
— Така само доказваш тезата ми. Трябва да се освободиш от комплексите и да гледаш по-просто на нещата. На теб ти трябва годежен пръстен.
— Да речем, че приема твоята теза. Но какво ще стане, ако той не пожелае да ми го предложи?
Очите на Санди пробягаха по фигурата й.
— В такъв случай той трябва да постъпи в клиника, а не ти. Приемам, че стои по-високо от останалите мъже, но предполагам, че има и нещо, което се крие под ципа му.
— Физическото привличане е краткотрайно.
— Вярно е. Но ние използваме всякакви трикове, караме ги да си губят ума. И така чак до старостта, когато външният вид вече няма такова значение.
— Била ли си омъжена? — любопитно я погледна Мишел.
— Бях. За десетина минути.
— Бърз развод?
— Не. Стреляха по мен в деня на сватбата ми. Но младоженецът нямаше моя късмет.
— Боже! Убили са го в деня на сватбата ви?!
— Да — кимна Санди. — Организаторката на церемонията беше адски неопитна, единствената й грижа бяха скаридите и ледът. Не можа да прецени кое е важно и кое не.
— Какво се случи, Санди? Кой беше стрелецът?
Жената с пъшкане се надигна от инвалидната количка и се прехвърли в леглото. Беше облечена в блуза с къс ръкав, която разкриваше здравите й ръце с добре очертани мускули. Тялото й се изпъна назад, ръцете придърпаха краката.
— Случи се много отдавна, скъпа — промълви тя. — Притежавах официално голямата любов на живота ми само за десет минути. Но те ми стигат, не бих ги заменила за цял живот с някой друг. Затова искам хубавичко да си помислиш за твоя мистър Кинг. Не забравяй, че няма да е винаги до теб. Навън е пълно с жени, които нямат проблеми с комплексите и грабват каквото искат. И го правят бързо, скъпа.
20
През първата си нощ в Бабидж Таун Шон не успя да заспи. Почти до зори крачи из просторната си стая на втория етаж на централната сграда, чиито прозорци гледаха към северния край на комплекса. Там в мрака бе къщата на Чамп Полиън и Барака № 1, обитавана от много директната и много пряма еднокрака Алиша Чадуик. Въпреки че в архитектурно отношение централната сграда беше типично европейска постройка от края на XIX век, стаите се оказаха обзаведени модерно, всяка със собствен компютър и високоскоростен интернет.