Обикновен гений
Шрифт:
— Имате ли идея какво се е случило?
— Снощи бях с Лен. Пийна няколко питиета, може би малко повече, отколкото трябва. Тръгнах си около полунощ, след като той заспа на канапето долу.
— За какво си говорихте с Лен?
Шон беше подготвен за този въпрос и дори остана малко изненадан, че Вентрис не му го зададе.
— За различни неща. Включително и за смъртта на Мънк Тюринг, за Бабидж Таун.
— Според вас Лен беше ли много пиян? Дотолкова, че да се удави във ваната?
— Не съм сигурен
Хейс мълчаливо кимна.
— Вратата беше отключена, когато влязох — каза Шон. — А помня, че снощи я заключих.
— Значи или той я е отключил, или…
— Точно така.
— Вече започнахме да разпитваме хората, но никой не е видял нищо. Разбира се, ФБР също се намеси.
— Но защо ФБР се бърка в едно обикновено разследване? Райвест не е федерален служител, инцидентът не е станал на федерална територия, а доколкото ми е известно, никой не е извършил престъпление извън границите на щата.
— Елате да се поразходим — дръпна го за ръкава Хейс.
Къщата на Райвест беше оградена с обичайната за такива случаи жълта полицейска лента. Линейката с тялото току-що беше потеглила. Сред тълпата стояха Алиша Чадуик и Чамп Полиън и тихо разговаряха.
Алиша улови погледа му, но той извърна глава. Все още не беше готов да разговаря нито с нея, нито с Чамп.
Хейс мълчаливо го заведе до колата без отличителни знаци и му посочи да се качи на мястото до шофьора. Проговори едва когато затвориха вратите.
— Искам ви предложа нещо, което вероятно ще ви се стори малко необичайно. Какво ще кажете да действаме заедно по разследването?
— Заедно? — вдигна вежди Шон. — Но вие сте местният шериф, а аз — частен детектив!
— Неофициално. Но ние е вас имаме едни и същи цели: да разкрием убиеца на Райвест.
— Условието не е ли валидно и за Тюринг?
— Сам знаете колко много убийства се представят като самоубийства — заяви шерифът.
— Без съмнение. Самият Райвест мислеше така.
— Интересно. Какво друго сподели той е вас?
— Нищо. Но аз останах с впечатлението, че повече му се иска да се окаже убийство. Което не означава, че наистина е така.
— Естествено. А и обстоятелствата сочат обратното: личното оръжие с отпечатъците на Тюринг по него, доброволното му прехвърляне от другата страна на реката.
— Доколкото разбрах, човекът не е бил склонен към самоубийство.
— Не всички го демонстрират — поклати глава Хейс. — Направих си труда да надникна в служебното ви досие. Прочетох нещичко и за работата ви по двете разследвания в Райтсбърг. Оценката им е повече от положителна. И тъй, какво ще кажете?
— Нека ви дам отговор, след като информирам началниците си — изрече на глас той.
— Защо не кажете направо „да“?
— Вижте, и без това работя по случая,
Хейс обмисли думите му, после протегна ръка.
— Добре, приемам.
— Междувременно можете да направите нещо за мен още сега, в този момент.
— Какво?
— Да ме откарате до моргата, за да хвърля едно око на трупа на Мънк Тюринг.
26
Временната морга се помещаваше в празен офис в центъра на градчето Уайт Федър. Управляваше се от командирован съдебен лекар, който не изглеждаше никак щастлив, че се намира далеч от родния си Уилямсбърг. Той отвори хладилната камера и изтегли носилката с трупа на Мънк Тюринг. Приживе човекът явно не е бил хубавец, а смъртта не беше променила този факт. Беше нисък и набит, с добре очертано коремче, обезобразено от голям срез от шията до слабините. Шон безуспешно се опита да открие някаква прилика с малката му дъщеря. Вероятно момиченцето приличаше изцяло на майка си.
Изпълнявайки заповедта на шериф Хейс, съдебният лекар старателно запозна Шон със своите заключения. Мънк Тюринг, трийсет и седем годишен, ръст 170 сантиметра, тегло 85 килограма и т.н. Причина за смъртта: огнестрелна рана в дясното слепоочие.
— Мънк не е бил левак, което подкрепя идеята за самоубийство — каза Шон.
— Все още не съм стигнал до този въпрос — изгледа го подозрително патологът. — Откъде знаете?
— Дясната ръка е малко по-голяма, е мазолеста длан. А в дома на жертвата открих бейзболна ръкавица, която не е пригодена за левак.
Хейс одобрително кимна, а съдебният лекар просто сведе поглед към записките си.
Шон се приведе над трупа.
— Доколкото ми е известно, вие сте открили някакви следи по ръцете му.
— Да — потвърди патологът. — Червеникави частици по дланите и под ноктите. — Той им показа за какво става въпрос с помощта на силна лупа, след което пусна ръката на мъртвеца.
— Прилича на ръжда — каза Хейс. — Вероятно от прескачането на оградата на Кемп Пиъри.
Шон се извърна към съдебния лекар и попита:
— Разполагате с дрехите му, нали?
На масата се появи малък вързоп. Черен кадифен панталон, памучна риза на бели и сини райета, яке с качулка, бельо, чорапи и чифт кални обувки.
Хейс вдигна малък сак от непромокаема материя.
— Беше открит до трупа. Вътре има одеяло и електрическо фенерче — и двете собственост на Тюринг.
— Вероятно е използвал одеялото, за да се прехвърли през бодливата тел — продължи Шон и посочи множеството дупки в материята. — Но това е доста несигурно предположение, тъй като по тялото му липсват драскотини.