Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
Шрифт:
— Станчион, вече се познаваш с моите състуденти Уил и Сим. Това е Манет, студент и от време на време мой наставник в Университета. Всички, това е Станчион, нашият домакин, собственик и господар на сцената на „Еолиан“.
— За мен е удоволствие да се запознаем — отвърна Станчион и кимна учтиво, преди да огледа неспокойно залата. — Като стана дума за това, че съм домакин, май трябва да се захващам за работа. — Той ме потупа по гърба и се обърна да си тръгва, като добави: — Междувременно ще се опитам
Усмихнах му се с благодарност и след това направих театрален жест.
— Всички, това е Мари — най-добрата цигулка в „Еолиан“, както вече се убедихте със собствените си уши. И както можете да видите със собствените си очи — най-красивата жена на хиляди километри околовръст. А умовете вероятно ви подсказват и че тя е най-мъдрата от…
Мари се ухили и махна с ръка.
— Ако бях наполовина мъдра, колкото съм и висока, нямаше да се захвана да те защитавам — заяви. — Наистина ли бедният Трепе агитира за теб през цялото това време?
— Казах му, че това е обречена кауза — кимнах аз.
— Сигурно проблемът е, че продължаваш да се отнасяш пренебрежително с хората — отбеляза Мари. — Кълна се, че никога не съм срещала друг човек като теб, на когото толкова да му липсва умението да се държи в обществото. Ако нямаше вроден чар, досега някой вече щеше да те е наръгал с нож.
— Така си мислиш — промърморих аз.
Мари се обърна към приятелите ми около масата и им каза:
— Беше удоволствие да се запозная с всички вас.
Уил кимна, а Сим се усмихна. Манет обаче се изправи на крака с плавно движение и й подаде ръка. Мари я пое и приятелят ми сърдечно обхвана дланта й между двете си ръце.
— Мари — рече, — ти ме заинтригува. Има ли някакъв шанс да се съгласиш по някое време тази вечер да те почерпя питие и да се насладя на удоволствието да разговарям с теб?
Бях твърде потресен, за да направя нещо друго, освен да гледам. По начина, по който бяха застанали, двамата изглеждаха като подпорки за книги, които не си пасват добре. Мари се извисяваше близо двайсетина сантиметра над Манет, а от ботушите краката й изглеждаха дори още по-дълги.
От друга страна, Манет изглеждаше както обикновено — с прошарена чорлава коса и поне десетина години по-стар от Мари.
Музикантката примигна и леко повдигна глава, сякаш обмисляше думите му.
— В момента съм тук с едни приятели — отвърна тя. — Докато приключа с тях, може да стане късно.
— За мен е без значение кога — непринудено заяви Манет. — Ако е необходимо, мога да жертвам част от съня си. Не се сещам кога за последен път съм правил компания на дама, която казва точно каквото мисли, без да се колебае. Напоследък рядко се срещат жени като теб.
Мари отново го изгледа внимателно.
Манет срещна погледа й и я дари с толкова
— Нямам желание да те откъсвам от приятелите ти — продължи той, — но цигулката ти е първата, която накара краката ми сами да танцуват от десет години насам. Струва ми се, че най-малкото, което мога да сторя за теб, е да те почерпя едно питие.
Мари му се усмихна едновременно кисело и развеселено.
— Сега съм на балкона на втория етаж — тя махна към стълбището, — но би трябвало да се освободя след, да речем, два часа…
— Много си мила — каза той. — Мога ли да дойда да те потърся?
— Можеш — отвърна тя.
След това го изгледа замислено, обърна се и се отдалечи.
Манет се върна на мястото си и отпи от бирата си.
Симон изглеждаше също толкова смаян, колкото всички нас.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита той.
Манет се изкикоти под мустак, облегна се на стола си и подиря халбата на гърдите си.
— Това — самодоволно отвърна той — е още едно от нещата, които аз разбирам, а вие, хлапета, не. Отбележете си този факт и му обърнете внимание.
* * *
Ако аристократите искат да покажат признателността си на някой музикант, те му дават пари. Когато за пръв път започнах да свиря в „Еолиан“, получих няколко такива подаръка и за известно време те бяха достатъчни, за да ми помогнат да платя таксата си за обучение и да задържа главата си над водата, макар и едва-едва. Но Амброуз беше упорит в кампанията си срещу мен и от месеци не бях получавал нищо подобно.
Музикантите са по-бедни от дворяните, но въпреки това обичат хубавото представление. Така че когато харесат свиренето ти, са готови да те почерпят някоя напитка. Това беше истинската причина тази вечер да съм в „Еолиан“.
Манет отиде да вземе един мокър парцал от бара, за да почистим масата и да изиграем още една игра на ъгли. Преди да се върне, дойде един млад сийлдишки свирач и ни попита дали може да ни почерпи по едно питие.
Оказа се, че може. Той извика най-близката сервитьорка и всеки от нас поръча каквото обичаше най-много. Освен това взехме и една бира за Манет.
Пиехме, играехме карти и слушахме музика. На двамата с Манет ни се паднаха лоши карти и изгубихме три поредни ръце. Настроението ми малко се вкисна, но това не ме тормозеше толкова, колкото подозрението, че Станчион може и да е прав за онова, което каза.
Един богат покровител би решил много от проблемите ми. Дори и беден покровител би ми осигурил известно финансово спокойствие. Ако не друго, поне бих могъл да заема пари от него, когато закъсам, вместо да ми се налага да имам вземане-даване с опасни хора.